Menu
K
P

 

ТРЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА Публикувано от Пастир на 6.7.2019
Начало >>

Посредством очите си ние, хората, си съставяме в триизмерен образ картината на заобикалящия ни свят, но начинът, по който го възприемаме вследствие  на познавателния процес, до голяма степен зависи от капацитета и услужливостта на нашите ум и вяра.

Представите ни за света като отражение в нашето съзнание, не зависят единствено от това, какво се случва с нас и около нас, а от нашия мироглед и от това, как ние го разбираме и възприемаме.

Нашата воля е свободна и затова умът ни може да отхвърля и да одобрява съждения, напълно различни от схващането на християнския мироглед.

В духовен аспект Бог категорично точно дефинира стойността на нашето зрение: Светило за тялото е окото. Затова, ако окото е чисто, и цялото тяло ще бъде светло; ако пък окото е лукаво, то тогава и цялото тяло ще е тъмно. 

Живата вяра, гледаща през чисти очи, ясно разкрива християнския смисъл на живота по Бога, а мъртвата вяра, наблюдаваща през призмата на мамещото лукавство, силно изкривява християнското възприятие и човек губи възможност да живее като християнин и да се покаже като такъв на дело.

Духовно слепият човек не вижда Бога и независимо от заобикалящата го среда, си стои самотен, съставя си илюзорен свят от скоропреходни наслаждения, заробва се от бляна за ненаситен материален просперитет и от представата за безспирни греховни забавления.

Така грехът, изворът на всяко бедствие, причинява дълбоко разстройство у своя подчинен човек и влече душата му към ръба на адската пропаст, откъдето най-ненадейно за злощастния си подопечен, да го свлече за вечна печал и страдание. Грехът черпи сили от човека, пожелал да му се отдаде, с които сили набира мощ от съглашението си с него. Получил веднъж самоличност, грехът подтиква към насилие, издевателства и яростно се стреми да смаже обичта помежду най-близки хора, дори и тази между родители и техните деца.

Аршинът на греха е с опустошителни мащаби. В семейства, между приятели, навсякъде, където и да се среща, се идентифицира с очи, пълни с болка и с лица на безнадеждни души.

А Господ винаги дава всичко необходимо за живота на цялата планета.  Погледнете птиците небесни, - казва Иисус, - те не сеят, нито жънат, … и вашият Отец Небесен ги храни. Взрете се в полските цветя (кринове) как растат – не се трудят, ни предат; но казвам ви, че дори Соломон в цялата си слава не се е облякъл, дори и като едно (един) от тях.

Бог се грижи за нас повече, отколкото нас самите ни е грижа за себе си. Но доколко се доверяваме на Божия промисъл и доколко търсим Неговото Царство, това всеки от нас, стига да иска, и сам може да узнае.

Ние, християните, често говорим за вярата си, но несъобразено с нея тънем в калта на извратеното си себелюбие, правим себе си идоли, на които се покланяме. И ако поставяме личните си интереси преди Бога, независимо от това как и колко регулярно се причастяваме със Светите Христови Тайни, то имаме солидна пречка в общението си с Христос, тъй като не можем да слугуваме едновременно и на нас, и на Него.

Христовата любов към ближните, както и слепите очи на закоравелите от мрак човешки сърца, вероятно са подбудили писателя Х. К. Андерсен да напише приказка за „големи деца”. В нея гладните странници, голите и боси немощни човеци, които ни заобикалят, са събрани в гледащите с надежда очи на една малка кибритопродавачка. Тя, със своите малки и сковани от студ ръце, както някога, така и днес, пали малкото си кибритено пламъче, с което да сгрее болезнено скованите ни от пустота души. Опитва се да пробуди доброто в нас, опитва се да пропъди от нас ледения грях на самолюбието.

Човечността е белег на истинските християни. Животът на светиите бил скромен и те не са имали себе си за нещо повече от другите хора. Тяхното съзнание било изчистено от страсти и насочено към Спасителя, и това се отразявало в делата им.

Такъв е бил животът и на днес честваната св. великомъченица Неделя (Кириакия) родена в Мала Азия, която още от детство била посветена на Бога и през целия си живот останала целомъдрена.

Тя била красива и умна девица. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала. Веднъж един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклетиан, че семейството на девойката Неделя изповядва християнската вяра.

Императорът заточил родителите ѝ Доротей и Евсевия в гр. Мелитин, където те пострадали мъченически. Св. Неделя била подложена на жестоки мъчения заради Христа: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън, но Бог не оставил без помощта Си мъченицата и по чуден начин изцерявал раните ѝ. Накрая мъчителят я осъдил на посичане с меч.     На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди смъртта си. На 7 юли 289 г. непосредствено след горещата си молитвата към Бога, тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена.

Нашият живот също, както този на св. великомъченица Неделя, трябва да е обърнат към Господа, в търсенето на най-ценното духовно съкровище - Неговото Царство. Доверим ли се на Бога с вяра, няма да сме лишени от нищо потребно, защото всичко, от което имаме нужда, ще ни се придаде.

Христос дарява всеки от нас с любовта Си и стига да желаем, ще се научим да се отнасяме към живота просто, с доверие в Бога.

 

Обратно

2016 pastir.bg