Menu
K
P

 

СВЕТИ ПРОРОК ИЛИЯ (ИЛИНДЕН) Публикувано от Пастир на 20.7.2019
Начало >>

В древност почти всички религии били идолопоклоннически  и политеистични. Измежду всички народи на изтока един само Израил почитал Истинния Бог. Но евреите не били изолирани от другите народи. Те влизали в контакт с тях и постепенно започнали да приемат елементи от техните религии. Обаче Всевишният не изоставял израилтяните и по различно време въздигал измежду тях човеци, наречени пророци, чиято задача била да пробуждат човешката съвест, да заклеймяват идолопоклонството и да привеждат Божия народ чрез покаяние в правия път на чистата вяра.    

Днес Православната църква прославя един от тези пророци, живял 900 години преди Рождество Христово, а именно славния пророк Илия! Този изключителен човек се явил като най-пламенен ветхозаветен изобличител на идолопоклонството и възторжен проповедник на вярата в Единия Бог.

Този ревнител за Божията слава не можел да търпи как неговите сънародници се покланят на лъжливи богове, затова и безстрашно ги изобличавал. Пророк Илия си навлякъл гнева и на цар Ахав, и на нечестивата му жена, езичница Иезавел, задето смело ги изобличил за тежките им грехове. Изпълнен с Дух Божий, пророкът предупредил царя, че заради греховете му няма да има дъжд, ни роса, докато сам Илия не помоли Господ за това. Така и станало.

Поквареният цар толкова болезнено приел изобличенията на Божия човек, че двамата с жена си искали да го убият. Наложило се пророкът да се скрие в пустинята, в пещера, където бил хранен от врани и пиел вода от ромолящото наблизо поточе.

Думите на избрания от Бога човек се изпълнили. Настанала страшна суша. По Господнето повеление на Илия му се наложило да се премести при една вдовица в Сарепта Сидонска. Няма съмнение, че Бог е можел да храни и да се грижи за пророка през цялото време на бедствието, но за да не се оставя делото на състраданието и милосърдието, Той изпратил Илия при бедната жена и сина ѝ.  

Но имало и още нещо. Господ пожелал да прослави благочестието на тази жена, и заради това изпратил пророка Си при нея, тя да го храни. И го пратил при нея тогава, когато самата тя нямала нищо, и била готова да умре с детето си. Защото, според както е казано в книгата на Царствата, Илия се срещнал с нея тогава, когато тя излязла  в гората да си събере дръвца, та да си опече  малко хляб с последната си шепа брашно (III Царст. 17,10.12).

Такова било положението на вдовицата, когато Илия ѝ предал Божието повеление, което му било открито и я уверил да направи, каквото ѝ казва без да се съмнява, макар и тя да била вече пред прага на гладната смърт.

Бедната жена чистосърдечно изпълнила желанието на пророка и приготвила малка пита от останалата ѝ шепа брашно по-напред за него.

За всичко това тя била възнаградена. У нея брашното в делвата не свършвало и дървеното масло в гърнето не намалявало, докато Господ не дал отново дъжд на земята.

По Божие повеление пророк Илия се върнал от изгнанието си и пред целия Израил посрамил езическите жреци, показвайки лъжовността на тяхната вяра в идолите. След като видял падналия по молитвата на светия мъж огън от небето върху жертвеника на Илия, част от народа се вразумил и разкаял.         

За съжаление, царят и безсърдечната Иезавел не си взели поука от това явно чудо, което чрез Илия показал Истинният Бог. На пророка му се наложило отново да се скрие в пустинята, където силно скърбял за потъналия в идолопоклонство израилски народ. Но Господ чрез личби показал на пророка, че той никога не трябва да пада духом, а винаги твърдо да се уповава на всемогъщия и всеблаг Бог. Подир това Всевишния пратил Своя ангел при верния Си раб да го подкрепя и храни в пустинята.

Един ден гласът Господен казал на Илия: Иди утре на планината. Господ ще мине покрай тебе. Илия се изкачил на планината да очаква Господа. Изведнъж се дигнал страшен вятър, който тресял планината и събарял каменни скали. Но Господ не бил в тоя бурен вятър. След това настанал земетръс, но и в него не бил Господ. Светкавица разкъсвала облаците, но и в нея не бил Господ. Най-после повеял лъх на тих ветрец и в него Илия почувствал присъствието на Господа. 

Пророк Илия остарял. Приближило се времето за неговото заминаване при Господа. Тръгнал той към река Йордан заедно със своя ученик Елисей, комуто също било дадено откровение, че неговият учител отива при Бога. Илия искал да остави ученика си в Йерихон, но Елисей не се съгласявал да се отдели от него. И двамата дошли на брега на Йордан. Илия си снел горната дреха и ударил с нея по водата. Водата се разделила на двете страни и той с ученика си минали по сухо. Тук Илия казал на Елисей: Поискай от мене каквото пожелаеш, докато не съм взет от тебе! Елисей поискал не земни блага, а Дух Господен. И Господ изпълнил искането му.

Илия и Елисей продължили своя път. Изведнъж огнена колесница с огнени коне се показала между тях. И в тая колесница Илия бил взет с вихър на небето, пред очите на своя ученик.  

Бог непрестанно ни зове към вършенето на добри дела. Към това Той ни подканя докато е време, и докато самото добро, по Божия милост, е в наша власт. Защото, след изтичането на срока, определен за вършене на добри дела, ще настане време за отплата. След възкресението на мъртвите, в Небесното Царство никой вече не ще иска от нас да разделим хляба си с гладния, защото тогава не ще има гладни; нито да облечем голия, защото всички Божии чеда тогава ще са облечени в безсмъртие. В бъдещия живот няма да има нужда от всичко това, защото там ще царува вечен мир и непрекъсната радост.

Затова и наградата за добрите дела не трябва да се очаква тук. Този, земният живот, ни е даден за сеене на добри дела. А плодовете от посятото с радост ще съберем в бъдещия живот. Там нашата храна ще е от Самия Бог. И тая храна за нас не ще намалее вечно, тъй както за сарептската вдовица не намалявала земната храна.

Каква тайнствена мисия е предопределил за безсмъртника Илия, единствено Бог знае. Страшен в отмъщението за Божията Правда, свети пророк Илия може да се явява и като могъщ помощник - но само за този, който, подобно на него, чисти сърцето си с пламенна ревност по Бога.

Обратно

2016 pastir.bg