Menu
K
P

 

СВЕТИ ДУХ Публикувано от Пастир на 16.6.2019
Начало >>

В един паднал свят на греха и злото, делото на човешкото възстановяване наложило действие на самопожертвувателно изцеление, каквoто единствено страдащият и разпнат на кръст Богочовек Христос е можел да предложи. Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи (Ис. 53:4) – т.е. всички наши немощи. Което не е възприето, не е излекувано – но нашият изцелител Христос е възприел в Себе си всичко, дори смъртта.

Смъртта има както телесен, така и духовен аспект и по-страшният от двата е духовният. Физическата смърт е разлъчване на душата от тялото на човека, а духовната – разлъка на човешката душа с Бога. Когато казваме, че Христос става послушен дори до смърт (Фил. 2:8), трябва да мислим не само за телесните страдания, които Христос понася: бичуването, препъването под тежестта на кръста, гвоздеите, жаждата и жегата, мъките от висенето на кръста, но и Неговите духовни страдания, изразени  в чувството Му за изолираност и крайна самота, в болката Му от предложената и отритната Негова любов.

Христос е изправен там пред избор. И без никаква принуда да умре, Той свободно избира да го стори, а чрез този акт на доброволно себеприношение превръща иначе произволното насилие, присъденото Му убийство, в изкупителна саможертва. Христовата смърт на кръста не е провал, но е победа на страдащата любов.

Св. Йоан започва разказа си за Тайната вечеря и Страстите със следните думи: И понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай (Иоан 13:1). Докрай значи до крайност. И тази дума се изпълва в последния вик, откъснал се от Христос на кръста: Свърши се (19:30). Вик на страдащата любов. Вик на победата на любовта над омразата.

Целият смисъл на християнския живот е да бъдем носители на Духа, да живеем в Духа Божи, да дишаме Божия Дух. Светият Дух е обвит в тайнственост, което затруднява и говоренето, и писането за Него. Тази неуловимост е видна и от самото Му название Дух, което значи вятър или дъх. Както Иисус казва на Никодим: Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа (Иоан 3:8). Така е и с Божия Дух. Не можем Го да претеглим, нито да Го измерим, нито да Го задържим под ключ в ковчеже. Той е източник на живот, Който е навсякъде и всичко изпълва - винаги около нас, винаги вътре в нас. Съзнаваме присъствието Му, знаем Неговата сила, но не можем да си представим личността Му. Връзката между Духа и Отца не е същата като тази между Сина и Отца, но какво може да е точното естество на тази разлика, това не ни се казва. Това е неизбежно, защото действието на Светия Дух не може да се определи с думи - трябва да се живее и да се изпитва непосредствено.

И все пак, въпреки тази мистериозна особеност на Светия Дух, Православното Предание твърдо учи за Него следното: Духът е Личност. Не е просто някакъв божествен порив,  нито е просто неодушевена сила, а едно от трите извечни Лица на Троицата. Затова, при цялата Му привидна неуловимост, можем и действително влизаме в лични аз-Ти взаимоотношения с Него. Като третото Лице на Светата Троица, Духът е равно-божествен и съпредвечен с останалите две. Той не е просто зависеща от Тях функция, нито пък е използван от Тях посредник. Една от главните причини, поради която Православната църква отхвърля латинската добавка филиокве към Символа на вярата, или т.н. учение за двойно изхождане на Духа, което лежи зад тази добавка, е, че едно такова учение би подвело хората да обезличностят и да подчинят Светия Дух на Отца и Сина.

Между Отца Сина и Свети Дух съществува съотносителна връзка на взаимно служение.

Онова, което се е случило с първите християни в деня на Петдесетница, се случва и с всеки от нас, когато непосредствено след нашето кръщение ни помазват със св. миро. Новокръстеният се помазва от свещеника по челото, очите, ноздрите, устата, ушите, гърдите, ръцете и стъпалата с думите: Печат на дара на Светия Дух. За всекиго това е лична Петдесетница – Духът, Който слиза видимо върху апостолите във вид на огнени езици, слиза и върху всеки от нас невидимо и все пак, с не по-малка реалност и власт. От мига на нашето кръщение и миропомазване Светият Дух, заедно с Христос, идва, за да живее във вътрешния храм на нашето сърце.

Обратно

2016 pastir.bg