Menu
K
P

 

СВ. СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА В ИСТОРИЯТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО Публикувано от Пастир на 20.5.2018
Начало >>

Св. Константин Велики (324 – 337 сл. Хр.) е най-известната личност сред канонизираните светии в историята на ранното християнство. Времето на неговото управление слага край на тривековното гонение на християните в пределите на Римската империя. Българският патриарх Евтимий в своите Похвални слова говори за св. Константин като гордост на царете и го издига за пример на подражание на последните български царе от Второто българско царство. В края на 3 и началото на 4 в. Константин бил един от четиримата цезари, които наследили трона на Римската империя след един от най-свирепите врагове на християнството, имп. Диоклетиан (284 – 305 сл. Хр.)

Цезар Константин и неговият съуправник на западните провинции Валерий Лициний оценили важността, която християнството може да има за обединението на целия тогавашен свят, така че те се противопоставили на опитите на другите двама цезари Максимин и Максенций да запазят старата римска традиция.

Както разказва преданието, непосредствено преди битката с Максенций при Верона, по пладне, Константин и неговите войски ясно видели на небето кръст от звезди и думите: С това ще победиш! В 313 г., годината след тяхната победа  над Максенций, Констатин и Лициний издали указ, известен като Миланския едикт, според който християнството се признава за раноправно на другите религии в римската империя.

Малко преди този важен акт, през пролетта на същата година, Лициний победил Максимин в битката при Хераклея и Адрианопол и Константин и Лициний придобили контрол над цялата власт в империята. Обаче Лициний по-късно възобновил гоненията против християните в своите области. Константин го предизвикал и впоследствие го победил. По такъв начин, Константин станал единствен пълновластен владетел на цялата Римска империя и бил провъзгласен за император през 324 г. Оттогава насетне християните можели да разчитат на неговото постоянно покровителство.

Не се знае достоверно къде и кога св. Константин приел свето кръщение. Запазили са се няколко предания, но най-достоверното от тях е това, което се отнася до неговото кръщение в предградието на Никомидия малко преди неговата смърт, макар и да изповядвал Христа Спасителя много по-рано. В старо време имало обичай да отлагат кръщението и да се готвят дълго за приемане на това тайнство (през това време прозелитите, тези, които се подготвяли, бивали катехизирани). Императорът желаел да се кръсти в река Йордан и вероятно смятал за нужно чрез дълго разкяние да изглади предишните си грехове.

Като повярвал сам, Константин се трудел за разпространението на християнската вяра. Той обаче желаел да действа чрез убеждение и избягвал насилствените мерки. Негови привърженици го съветвали да изгони от Рим всички езичници. Но Константин им отговорил: Не иска нашият Бог да идват при Него чрез сила и принуждение. Той приема молитвите само на тия, които искрено вярват в Него.

Скоро след победата над Лициний, Константин пожелал да си построи нова столица. Понравило му се положението на неголемия град Византион, близо до Босфора и Черно море. Той решил тук да основе столицата си и след няколко години на мястото на малкото селище,  се издигнал голям и  великолепен град, който станал известен под името Нови Рим,  Цариград или Константинопол. По това време той бил единственият град, който имал само християнски църкви и никакви идолски храмове!

През царуването на Константин, в 325 г. в Никея бил свикан Първият вселенски събор на епископите от Запад и Изток, който освен че осъдил ереста на Арий и разрешил на всички спорни въпроси, съставил Никейския Символ на вярата, важен документ, чрез който ние изповядваме вярата си и до днес, малко допълнен на Втория вселенски събор (381г.)

След събора имп. Константин Велики заминал за Йерусалим, където започнал широкомащабно строителство на християнски храмове, за да могат местата, осветени от Спасителя, да бъдат предмет на общо благоговение. По това време Йерусалим бил управляван от езичниците – град в презрение и запустение. По заповед на имп. Адриан, той все още се наричал Елия Капитолина и върху развалините на древния Йерусалимски храм стоял езически храм.

Според преданието, майката на имп. Константин, света царица Елена, която много по-рано била приела християнската вяра, го съпровождала и успяла да открие по чудесен начин животворния Кръст Господен. Света Елена построила няколко храма със свои собствени средства – в самия Йерусалим, във Витлеем и на Елеонската планина. Тя починала тук през 327 г.

Светият император управлявал още десет годин след смъртта на своята майка и починал в Никомидия в 337 г. на 65-годишна възраст. Тялото му тържествено било пренесено в любимия му град, наречен на негово име и било погребано в храма Свети Апостоли, построен от него в новата столица.

За своята апостолска дейност за разпространението на християнството и защитата на вярата, св. Константин Велики и св. Елена били канонизирани от Църквата като равноапостоли и покровители на християнството.

По Жития на светиите

ПРАВОСЛАВНОТО ХРИСТИЯНСКО ИЗКУСТВО И СВ.СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА

Образите на св. Константин и неговата майка св. Елена са част от творчеството на всички балкански иконографи, включително и на българските майстори. В периода от 13 до 19 в. били създадени многобройни произведения с това име. През 13 и 14 в. българските царе и аристокрация дарявали щедро средства за строителство на отделни църкви, а така също и на цели манастирски комплекси. Образите на двамата светии съставляват част от стенописите, украсата на олтара или пък са представени като покровители на храма.

Едно от най-известните изображения на тези светии принадлежи на втория хоризонтален ред на най-известното творение на българската средновековна иконография – стенописите на Боянската църква.

Образите на св.св. Константин и Елена от църквата Св. Георги в Кремиковския манастир от 15 в., са сред най-добре запазените от времето на Османското робство. Лицата и двамата светии са сериозни и величествени. Независимо от това, че текстовете върху някои стенописи и икони от този период са на гръцки, българският национален характер и произход на произведенията, остава очевиден.

Икони на двамата светии, нарисувани от местни или пътуващи зографи от най-прочутите иконографски школи в Самоков, Трявна и Дебър,  били разпространени из цялата страна през 17 и 18 в.

Една от най-интересните икони със същото име и от същия период, принадлежи на църквата Св. св. Константин и Елена в Пловдив. Поредици от икони с висока художествена стойност с техните образи, били създадени също в Несебър, Созопол и други градове до средата на 18 в. Единични произведения от този период са запазени във Варна, Сливен, Котел.

 
Обратно

2016 pastir.bg