Menu
K
P

 

СЕДМА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА Публикувано от Пастир на 3.8.2019
Начало >>

Кой е този мъж или коя е тази жена, които да не копнеят в душата си за мир и сърдечно веселие. Това желание не е плод на непостижима мечта, нито пък на идеализирана нереалност. Бог сътворил човека, поставил го в градината Едем и там мъжът с жена си наченали да обгрижват рая, който изпълнил дните им с радост и наслада. Но дяволът от завист наклеветил пред Ева Бога, че не е казал истината за дървото на познанието и така последвалите събития станали причина в живота на прародителите ни да влезе смъртта, за която красотата, младостта и земното щастие човешко нямат никакво значение. Така омерзението на човечеството като плод от сатанинската клевета достигнало пика на падението си в отдалечаване на човек от Бога и дори отричането му от Него. Грехът белязал човешкия ум, материализирал концепцията му за света и хората станали злонравни и безчовечни.

Така век подир век погубените мечти разбити от смъртта и болестите  изчезвали  безнадеждно… без следа…

Един ден сред човеците заживял Самият Бог. Делата Му на чудотворство извиквали ужас и удивление и така представите на хората за неизменността на природните закони била напълно препроменена. Подир Иисуса тръгнали многобройни тълпи народ, които станали свидетели на нелеките за възприемане Негови дела и поучения. Пред волята на Христос, дори в смъртта чезнела силата, когато Той ѝ повелявал. Поразителните, свръхчовешки явления над които Иисус имал власт, все повече поразявали умовете на хората и те още по-силно започнали да вярват в силата на Месията Божий.

В деня когато Спасителят възкресил дъщерята на Иаир и си тръгнал от дома на началника на синагогата, последвали го двама слепци и завикали: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! Божият Син сторил вид че не им обръща внимание. Той имал за цел да засили всред тълпите доверието и вярата в Него. Христос помага и прави всекиму това, което е според душевната му мяра и психофизиологическите му възможности. Слепите утвърдително отговорили на Иисус, че вярват в Неговата сила и прогледнали. По после, довели при Христа бесноват ням човек на който Иисус не само подарил свободата му изгонвайки злия дух от него, но и направил така, щото човека и да проговори. Това последование от невероятни събития станали пред очите на народа за кратко време, толкова много слисало хората, че те с възхита заговорили, че  никога не е бивало такова нещо в Израиля.

Мъката от популярността и успехите на Христа всред народа отключилa негативните емоции на фарисеите и те потъмнели от завист, засъскали клевети срещу Иисуса, че делата Му са подпомагани от силата на бесовски княз.

А клеветата като запазена марка на самия сатана не само че е подла, но е и страховит грях. Този грях е наистина мерзък, защото дори и да се разкаем след като сме наклеветили някого, няма как да отстраним последиците от това коварство.

Има една история в която се разказва за това как в едно градче някоя си жена обвинила 16 годишно момиче в блудство. Момичето не спряло да се измъчва от тази лъжа и до толкова се натъжило от неверните слухове, които тръгнали сред хората за нея, че тежко залиняло. Тази история няма добър край. Момичето умряло. Умряло от злобната мерзка лъжа повторена и разпространена от уста на уста. Та, каква отговорност ще имат всички пред Бога разнасяли клевета, докарала това почти дете в гроба. Как ще успокоят съвестта си?

Ето и друг разказ за гибелната сила на клеветата. Един благочестив и справедлив свещеник бил позорно наклеветен от своите събратя свещеници и от група енорияши техни последователи. Нещата стигнали до духовен съд, процес, който подведеният архиерей подготвил. Слава Богу след като се допуснало наклеветения свещеник да се защити, той бил признат за невинен и възстановен на служение. Но, злобната клеветническа борба срещу него му причинила толкова болка, че се поболял дори до смърт. Явно в душите на клеветниците му все пак мъждукала някаква малка вяра, че Бог е Всеведец и много се уплашили. Със страх и разкаяние, те отишли при пастиря и на колене го молили да им прости, като се показали готови да удостоверят и лъжесвидетелството си пред архиерея, за да възстановят честта и доброто му име. А болният свещеник благо им продумал: Прощавам ви от сърце, но честта ми вие не ще възстановите никога.

Ние отче ще направим всичко възможно, за да възстановим доброто ви име - рекли миряните.

Свещеникът взел една пухена възглавница подал я на гостите си и пак им заговорил: изкачете се на камбанарията и изтърсете пуха от нея, а после го съберете.

Но… отче… това е невъзможно - зачудено му отговорили посетилите го християни.

Тогава свещеникът рекъл: Ето така също е невъзможно и моята чест да възстановите; клеветата, която вие разпространихте срещу мене, е като перушината – по всички страни е отишла. Вие вече нищо от това не можете да поправите. След това той им заръчал да не клеветят никого, никога повече. Минали се няколко дни и свещеникът тихо се упокоил в Господа.

Клеветата и клюките от скалъпени интриги не могат да бъдат спрени, тъй както не се спира придошла и бурна вода. Те биват разнасяни от зли и коварни човеци, които изпълнили душите си с особена дяволска наслада, продължават да говорят лъжа след лъжа срещу своите ближни, търсейки начин за да ги провалят.

Прочее, нека бъдем бдителни към душите си, и да не се самооправдаваме за греха, за да се изпълваме с духовна чистота, чрез търпение и вяра в Бога.

А®

Обратно

2016 pastir.bg