Menu
K
P

 

РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА И ПРИСНОДЕВА МАРИЯ Публикувано от Пастир на 7.9.2018
Начало >>

С изгубването на райската невинност, наченал нравствения упадък в хората. След като покварата взела връх в поведението им, замъглила човешкия ум и устойчиво заменила висшите духовни стойности с груба материална сетивност. Преди повече от седем хилядолетия, стремежът към добродетели почнал да гасне и нуждата от Спасител на човешкия род ставала все по-потребна. Занизали се столетия след столетия. Човечеството стигнало точката си на пречупване, след която моралното изправление на душата щяло да бъде вече невъзможно.

Но Бог, който много обича човека, не допуснал хората да преминат предела, който да заличи облика на Божия образ в тях. На границата между стария и новия завет, преди около двадесет столетия, когато се изпълнило времето за Божието обещание за идването на Спасител, се родилo в галилейския град Назарет необикновено момиченце, което нарекли Мариам. Нейни родители били Иоаким от рода на пророк и цар Давид и Анна от рода на първосвещеник Аарон.

Праведните пред Бога Иоаким и Анна били в преклонна възраст, нямали си чедо, но твърдата им вяра в Бога ги подкрепяла, че и в старостта им за Господ е възможно да разреши неплодството (да стори възможно забременяването) на възрастната Анна, както някога Той сторил това със Сарра, жената на патриарха Авраам.

По тази причина Иоаким и Анна дали обет, че ако придобият чедо ще го посветят на Бога за служение в храма. Някога бездетството се приемало от хората като особено тежко Божие наказание и затова Иоаким и Анна с години търпели и от свещениците израелеви и от народа упреци и подигравки. Не само сърдечната горест на Иоаким и мъчително-тежкия плач на Анна, свели Божието милосърдие към изпълване на тяхната молба. За да се удостоят Иоаким и Анна да станат родители на бъдещата Богоматер, нужно било и те да бъдат подготвени за високата отговорнос,т като чрез смирение душевно се усъвършенстват в горнилото на дълготърпението и твърдата си вяра в Божието провидение.

С рождението на Майката Божия, настъпили времената, с които се започнало изпълнението на утешителното Божие обещание за освобождението на човек от сатанинското робство. С раждането на Пресвета Богородица дошла утехата на Божието Царство и станало възможно боговъплощението на Сина Божий.

Протоиерей Алеко Рачев

 

РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА И ЖИВОТА НА БОГООТЦИТЕ ИОАКИМ И АНА

Рождението на Пресвета Богородица празнуваме на 8 септември. Това е един от 12-те големи празници.

Пресвета Дева Мария се родила в Галилейския град Назарет, от праведни и богоугодни родители – Иоаким и Ана. Ние ги наричаме богоотци, т. е. праотци на Бога, и празнуваме паметта им на 9 септември. Св. Иоаким, произлизал от цар Давид, на когото Бог няколко века по-рано обещал, че от неговото племе ще се роди Спасителя на света.

Иоаким и Ана били твърде добродетелни, на всеки празник щедро раздавали милостиня на бедните и подаяние в храма, и изпълнявали заповедите Господни. Бог ги обикнал и ги определил да бъдат родители на Пресвета Дева Мария, Майката Божия, най-честна от херувимите и най-свята от всички светии. Рождението и, както и рождението на Иоан Предтеча, било възвестено от Ангел.

Иоаким и Ана живеели в съпружество вече петдесет години и нямали деца, което твърде много ги огорчавало. Веднъж на един от големите празници, Иоаким дошъл в храма да принесе жертва Богу. В храма имало множество народ. Първосвещеникът заедно с другите взел да укорява Иоаким за греховете му, като казвал, че Бог не го е благословил с деца, и че той е недостоен да принася на Бога дар. Иоаким се нажалил и излязъл от храма. В туй време, когато всички се веселили и радвали на празника, Иоаким безутешно тъгувал, не поискал да се върне у дома, но отишъл в пусто място, дето пасяли неговите стада. Там той плачел и се молил горещо и усърдно. Вспомняйки си за безбройните милости, които Бог проявил към израилския народ, той малко се утешил и почнал твърдо да се надява на Господа. След като се помолил, той дал обет да пости 40 дни и всичкото туй време да живее в пустинята. Нека мен сълзите бъдат храна и пустинята – дом, докле прояви към мене милостта Си Господ Бог Израилев, казвал той.

В туй време жена му, като чула за случилото се в храма и видяла, че мъжа и не се връща, взела също така безутешно да жали и плаче. Веднъж тя седяла в градината си под сенчесто дърво. В тъгата си въздъхнала дълбоко и дигнала очи, пълни със сълзи, към небето. Между клоните на дървото видяла птиче гнездо с малки пиленца. Това още повече увеличило нейната скръб. Навярно аз съм най-грешна от всички в света – извикала тя – и затова Бог ме е лишил от щастието да бъда майка. Всички милват децата, а аз съм лишена от тая утеха. И птиците небесни имат свои птиченца, и зверовете земни – деца, и земята принася плодове за слава на небесния Отец. И обляна в сълзи, почнала да се моли Богу. Изведнъж видяла пред себе си Ангел Божий, който и казал: Ано, Ано! Чута е твоята молитва; въздишките ти стигнаха до Господа; Той видя сълзите ти. Ти ще родиш преблагословена дъщеря. Чрез нея ще бъдат благословени всички земни племена и ще се даде спасение на цял свят. Ти ще я наречеш Мария. След тия думи Ангелът се отдалечил, а Ана, преизпълнена от неизказана радост, дала обещание да посвети на Бог своята дъщеря, и побързала да отиде в Иерусалим, за да благодари на Господ в храма.

В същия час Ангелът се явил и на Иоаким в пустинята и му казал: Иоакиме! Бог чу молитвите ти и прояви към тебе Своята милост. Жена ти ще роди дъщеря, за нейното рождение ще се израдва цял свят. Ето какво ще ти докаже истиността на моите думи: иди в Иерусалим, в храма Господен; там, при златните врата, ще намериш жена си, на която е вече възвестено същото.

Иоаким, очуден и обрадван, почнал да благославя Бога; след това отишъл в Иерусалим, и както му казал Ангелът, намерил в храма жена си; тя му разказала за всичко. След като се помолили, те се върнали у дома.

Ана действително родила дъщеря – Пресвета Дева Мария. Иоаким принесъл големи жертви на Бога, и всички хвалели и прославяли Господа за показаната милост.

Пресветата си дъщеря светите богоотци пазели като зеницата на окото, и не само я обичали като дъщеря, но и почитали, помнейки, какво им казал за нея Ангелът. Когато навършила три години те я завели в храма и съгласно с обещанието, я посветили на Бога. Това събитие ние празнуваме под име Въведение в храма, на 21 ноември. Скоро след това Иоаким се поминал на 80 години. Тогава неговата вдовица напуснала Назарет и се преселила в Иерусалим, където живяла близо до дъщерята, постоянно молейки се в храма до самата си смърт. Тя се поминала две години след смъртта на мъжа си в преклонна старост.

На всяко богослужение се възхвалява Пресвета Дева Мария, която се удостоила да бъде майка на нашия Спасител Иисус Христос, и се упоменава за нейните родители – Светите богоотци Иоаким и Ана. А на празника на Рождество Богородично се пее следната песен (тропар):

Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена: защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос Бог наш, Който, като развърза клетвата, даде благословение, а като унищожи смъртта, дарува ни живот вечен.

Тропар на светите богоотци Иоаким и Анна:

Иоаким и Анна, които по закона на благодатта бяха праведни, чадо благодатно нам родиха, затова днес Божествената Църква светло тържествува, весело празнуваща вашата честна памет, славеща Бога, Прогласилия рог нам за спасение в дома Давидов.

Жития на светиите

Обратно

2016 pastir.bg