Menu
K
P

 

РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО Публикувано от Пастир на 7.9.2019
Начало >>

С изгубването на райската невинност, наченал и нравствения упадък в хората. След като покварата взела връх в поведението им, замъглила човешкия ум и устойчиво заменила висшите духовни стойности с груба материална сетивност. Преди повече от седем хилядолетия, стремежът към добродетели почнал да гасне и нуждата от Спасител на човешкия род ставала все по-потребна. Занизали се столетия след столетия. Човечеството стигнало точката си на пречупване, след която моралното изправление на душата щяло да бъде вече невъзможно.

Но Бог, който много обича човека, не допуснал хората да преминат предела, който да заличи облика на Божия образ в тях. На границата между стария и новия завет, преди около двадесет столетия, когато се изпълнило времето за Божието обещание за идването на Спасител, се родилo в галилейския град Назарет необикновено момиченце, което нарекли Мариам. Нейни родители били Иоаким от рода на пророк и цар Давид и Анна от рода на първосвещеник Аарон.

Праведните пред Бога Иоаким и Анна били в преклонна възраст, нямали си чедо, но твърдата им вяра в Бога ги подкрепяла, че и в старостта им за Господ е възможно да разреши неплодството (да стори възможно забременяването) на възрастната Анна, както някога Той сторил това със Сарра, жената на патриарха Авраам.

По тази причина Иоаким и Анна дали обет, че ако придобият чедо ще го посветят на Бога за служение в храма. Някога бездетството се приемало от хората като особено тежко Божие наказание и затова Иоаким и Анна с години търпели и от свещениците израелеви, и от народа упреци и подигравки.

Иоаким силно тъгувал за безчадството си затова и дал обет да пости 40 дни и всичкото туй време да живее в пустинята казвайки: Нека мен сълзите бъдат храна и пустинята – дом, докле прояви към мене милостта Си Господ Бог Израилев, казвал той.

В туй време жена му в тъгата си въздъхнала дълбоко и дигнала очи, пълни със сълзи, към небето. Между клоните на дървото видяла птиче гнездо с малки пиленца. Това още повече увеличило нейната скръб.Навярно аз съм най-грешна от всички в света – извикала тя – и затова Бог ме е лишил от щастието да бъда майка. Всички милват децата, а аз съм лишена от тая утеха. И птиците небесни имат свои птиченца, и зверовете земни – деца, и земята принася плодове за слава на небесния Отец. И обляна в сълзи, почнала да се моли Богу. Изведнъж видяла пред себе си Ангел Божий, който и казал: Ано, Ано! Чута е твоята молитва; въздишките ти стигнаха до Господа; Той видя сълзите ти. Ти ще родиш преблагословена дъщеря. Чрез нея ще бъдат благословени всички земни племена и ще се даде спасение на цял свят. Ти ще я наречеш Мария. След тия думи Ангелът се отдалечил, а Ана, преизпълнена от неизказана радост, дала обещание да посвети на Бог своята дъщеря, и побързала да отиде в Иерусалим, за да благодари на Господ в храма.

В същия час Ангелът се явил и на Иоаким в пустинята и му казал: Иоакиме! Бог чу молитвите ти и прояви към тебе Своята милост. Жена ти ще роди дъщеря, за нейното рождение ще се израдва цял свят. Ето какво ще ти докаже истиността на моите думи: иди в Иерусалим, в храма Господен; там, при златните врата, ще намериш жена си, на която е вече възвестено същото.

Иоаким, очуден и възрадван, почнал да благославя Бога; след това отишъл в Иерусалим, и както му казал Ангелът, намерил в храма жена си; тя му разказала за всичко. След като се помолили, те се върнали у дома си.

Не само сърдечната горест на Иоаким и мъчително-тежкия плач на Анна, свели Божието милосърдие към изпълване на тяхната молба. За да се удостоят Иоаким и Анна да станат родители на бъдещата Богоматер, нужно било и те да бъдат подготвени за високата отговорнос,т като чрез смирение душевно се усъвършенстват в горнилото на дълготърпението и твърдата си вяра в Божието провидение.

Пресвета Дева Мария се родила в Галилейския град Назарет. С Нейното рождение настъпили времената, с които се започнало изпълнението на утешителното Божие обещание за освобождението на човек от сатанинското робство. С раждането на Пресвета Богородица дошла утехата на Божието Царство и станало възможно боговъплощението на Сина Божий.

Тропар на празника:

Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена: защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос Бог наш, Който, като развърза клетвата, даде благословение, а като унищожи смъртта, дарува ни живот вечен.

Обратно

2016 pastir.bg