Menu
K
P

 

ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ Публикувано от Пастир на 5.8.2018
Начало >>

Протоиерей Алеко Рачев 

Било времето от последното трето благоприятно лето от общественото служение на Сина Божий и тридесет и третата година от рождението Му по плът. Иисус бил показал вече неброими примери на човечност и нравствени постъпки, с които Той променял коравосърдечните души на хората. Ала земното му време вече изтичало. Добата на доброволните Му страсти, чрез които Той извършил изкуплението на човечеството наближила и Иисус заговорил на учениците си, че Той трябва да отиде в Йерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне (Мат. 16:21).

Потискащи били за учениците Му думите, с които Той ги информирал за предстоящите събития. Те не ги приели сериозно и въпреки че се нажалили от чутото не допуснали, че Месията Божий ще бъде унизен, а още по-малко убит, тъй като за тях това било недопустимо, виждайки славата Му и Неговата божеска сила. Шест дни по-късно, (Мат. 17:2) Христос придружен от апостолите Си и множество народ, отпътували от областта Кесария Филипова до южната част на Галилея и по свечеряване достигнали до планината Тавор.

Иисус, и сега не нарушил обичая си нощем да се отдалечава от учениците за уединена молитва към Бога Отца, но този път, като оставил народа в подножието на планината, взел със Себе Си Петър, Иоан и Иаков. Когато стигнали билото на планината, Христос се отделил от Петър и другите двама на неголямо разстояние, на висок хълм, и се отдал на молитва. Тримата апостоли, изморени къде от изминатия път, къде от продължителната молитва, заспали (Лук. 9,32). 

На зазоряване тримата апостоли още спели. Христос не спрял молитвата Си през цялата нощ. Пред погледа Му се занизали картините на бъдещите Му оплювания, страдания и разпятие. При все богочовешката Си природа, Иисус скърбял заради неблагодарността, с която щял еврейския народ да отхвърли Сина Божий и с безчовечната си жестокост да го убие. Христос не спирал да се моли. Послушен на Бога, Той усилил съсредоточено утешителната Си молитва и единосъщието Му с Отца засияло на лицето Му. Дрехите Му станали светлина, Христос се преобразил, при Него се явили двама от древните пророци - Мойсей дошъл из недрата на мъртъвците и Илия слязъл от небесния рай на вечния живот. Това нарочно проявление на божествена сила събудило спящите там ученици. Виждайки неизречената слава на Господа Иисуса и беседата за доброволните Христови страдания с тези знаменити старозаветни мъже, апостолите се ужасили. Вслушвайки се в провеждащия се разговор, Иоан и другите с него стояли със затаен дъх и трепетно се наслаждавали на Божествената слава на своя Учител.

На тази земя, колкото и едно нещо да е приятно, рано или късно свършва. Разговорът на Христа с Мойсей и Илия все някога щял да приключи и Петър като се сепнал, че пророците ще се скрият от очите им прекъснал наслаждението от Христовата слава като казал: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия  (Лук. 9,33). 

Иисус вече бил говорил много за Себе си на апостолите и заради това не отвърнал ни дума на Петра. Все пак Спасителят пожелал да заздрави в Петър и другите с него впечатленията им за това, че е Той Христос. Докато Петър все още изказвал желанието си да останат всички за по-дълго в този състав, на планината облак засенил апостолите. Учениците влезли в него и докато търсели Христа, чули из облачната мъглявина глас който казал: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте (Лук. 9:35).

При тези слова свише апостолите, обзети от велик ужас, окончателно изгубили присъствие на духа и в силен страх паднали ничком на земята. Когато паднали, славата Господня се скрила от тях, а заедно с нея си отишли и пророците. Христос се приближил към лежащите на земята ученици и ги утешил като им казал благо: станете, не бойте се! (Мат. 17,7). Тримата вдигнали очи и не видели никого, освен Господа Иисуса.

Преображението Господне било урок за Петра, Иоан и Иаков. До него време, част от учениците Иисусови мислели Христа за някой възкръснал от старозаветните пророци. Явяването на прославените Мойсей и Илия, стоящи в подчинено спрямо божествената слава на Иисуса разположение, ясно показало, че Той е Христос – Месията, който стои непреодолимо по-високо като Богочовек от който и да е пророк Божий.

Тримата апостоли видели божествената същност на Христа и чули за Него от Бога свидетелство, че е Син на Отца. Иисус запечатал в ума и съзнанието на тримата апостоли славата на Преображението Си и те след Възкресението Му понесли таворската светлина сред човеците, като истински служители и приятели на Живия Бог. 

Обратно

2016 pastir.bg