Menu
K
P

 

ПЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА - ЗА ХОРАТА И СВИНЕТЕ  Публикувано от Пастир на 20.7.2019
Начало >>

След като извършил много чудеса в гр. Капернаум, Иисус се качил на кораб с учениците Си и отплавал към източния бряг на Тивериадското езеро. Когато стигнали там, от пущинаците на скалистия морски бряг срещу тях изкочили двама бесновати, които от много години страдали от мъчителното действие на зли духове. Те били страшни на глед, гневни и свирепи и представлявали опасност за всеки човек, изпречил се на пътя им.

Ап. Марк, който също описал тази история, насочва вниманието си особено към единия от двамата злощастни човеци. От неговия разказ разбираме, че бесноватите имали живелище на гробищата, денем и нощем обикаляли там и се скитали по хълмовете, викали, удряли се с камъни, и никой не можел да ги свърже и укроти, защото единият от тях, с демонска сила разкъсвал веригите и счупвал оковите. (Марк. 5:3-5) Подивелите мъже живеели под чуждата воля на зли духове и вероятността сами да се освободят от тази робия била нулева. Бесовете вече знаели, че трябва да напуснат обладаните от тях човеци още преди съдния ден Божий и затова подтикнали пленниците си да се доближат до Христа и да завикат: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? (Мат. 8:29).

Демонските питания към Иисуса чули и учениците Христови. Те чули и молбите на бесовете из устите на клетите хора, които молели Иисуса да им даде да идат в стадото свини, пасящо наблизо. Спътниците на Спасителя били вече преживели през изминалата нощ тежка криза от сполетялата ги силна буря, която за малко не ги пратила на дъното на езерото. И при все че били още под нервно напрежение (Марк. 4:37-39) и срещата им с бесноватите хора им идвала в повече, Христос, несмутимо с последвалото Си действие, продължил да укрепява вярата на учениците Си в Него.

Иисус освободил страдалците от мъчещите ги легион бесове. Той разрешил на злите сили да се прехвърлят от човеците в стоящото наблизо двехилядно стадо свини, което се сурнало низ стръмнината и се издавило в морето. (Лука 8:32-33)

Свинегледачите щом видели станалото, от страх побягнали и отишли в близкия град Гадара и разказали всичко на тамошните жители. Гадаринците незабавно излезли вън от града си при Иисуса и наченали да Го увещават да си отиде от пределите им. Натъжен, Христос не им възроптал, а се качил с учениците Си  на кораба и отплавал отвъд морето.

Гадаринците били хора груби и егоистични и си останали такива. Те не познали в Иисуса Спасителя на света. В чудото с изцеряването на двамата бесновати, те не виждали и не разбирали, на каква висота стои човек и неговата душа пред Бога. Иисус не пожалил живота на стадото свини и показал, че човекът е по-ценен от всичко друго и че за него си заслужава да се правят големи жертви.

Но гадаринците не разсъждавали така и не искали да вникнат в ценността на истинската човешка същност. За тях свините били по-скъпи от хората и всичко се свеждало до количеството натрупани материални блага. Те се уплашили да не би Христос, оставайки при тях, да им нанесе още имуществени щети. Ето защо Го помолили да напусне земите им с Неговия Си мир и чудотворство.

Схванем ли правилно поуката от днес прочетената литургийна история, няма да сбъркаме, ако всеки един от нас си направи равносметка на това, как би постъпил в подобна „гадаринска” ситуация. Какво бихме направили, ако Христос поиска да излекува някой тежко болен човек от нашия град или село срещу част от имотите ни и паричните ни спестявания? Дали, ако бъдем лишени, да речем, от половината си материални си блага, ще намерим за Христос място в сърцата си?

Животът на съвременното човешко общество има поразителна прилика с този на някогашните гадаринци. То не просто избягва Христа, затуля слуха и очите си за Него, но в действията си съзнателно воюва против Него, търси Го навсякъде, само и само пак да Го прогони далеч от пределите си. Затворили сме и сме изгасили всички прозорци на душите си, за да не би Той да намери пролука и да се засели при нас.

Бесовщината е подчинила на порнографския си дух цялата земя и затова Христос е нежелан, тъй като плаши заспалата съвест. Духовете на лъжата, на лукавството, на омразата и раздорите се ширят навсякъде. Улиците, площадите и много други обществени места са се превърнали в открити театри на порочност, битово разложение и съблазни.

В наше време стадото свине пак е по-ценно от спасителния дух на Христа. Блясъкът на материалния успех ослепява очите. В много домове мирът и съгласието са изчезнали. Мъжът и жената не живеят с любов и уважение помежду си, а ожесточено воюват помежду си с обидни думи и гневни гласове. И по такъв начин отглеждат и възпитават децата си, от които утре обществото и държавата ще чака бъдещите си управници, духовни водачи и политически лидери.

Тъжно ни става след една такава констатация. Тъжно, но не безнадеждно, защото, любезни християни, с помощта Христова може да се противостои на злото. Бог е Господ и е силен да прогонва всяка тъмна сила. Въпреки, че държи в ръката Си бъдещето и отмерва всекиму времето на живот, Той не се натрапва никому. В този коварен свят, който ние си създаваме, пак ние имаме право на избор. И ако искаме да облекчим живота си от теготата на поднебесните сили на злото, нужно е само да потърсим Иисуса Христа от сърце и душа. Така между нас ще заживее духът на кротостта, за да можем с благост да казваме: Дойди Господи, ела в нас и ни помогни.

А® 

Обратно

2016 pastir.bg