Menu
K
P

 

НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ СВЕТИИ Публикувано от Пастир на 9.6.2018
Начало >>

Протоиерей Алеко Рачев

Бог, като Творец на всичко видимо и неосезаемо за нашия свят, знае за теглилата и мъките, съпътстващи живота на човек, с които той съжителства като отплата за отдалечаването си от Господа и като тежка дан на греха.

Безграничен в любовта и милосърдието си към хората, Бог слезе при отдалечилото се от Него човечество, за да го изкупи от греха и смъртта и да го примири със Себе си.

В Евангелското слово е записано, как Иисус наченал Своята проповед за приближаващото се Царство Небесно и как призовавал хората към покаяние. Но за да остане проповядваната истина незабравена вечно, Той избрал свидетели, които проповядвали чудесата Му и славното Му Възкресение по целия свят като просветили всички народи. Христос вървял и по суша, и по море, събрал ученици и апостоли като им дал божествен път, не просто като някакъв учител, а като Син Божий, за да могат успешно и с непоклатима увереност да проповядват чудесата, които Той сторѝ на земята.

Историята за това как Иисус призовал учениците си за благата вест, описана в Евангелския текст, за това огромно по своята роля и значение събитие, е кратка, но е пълна с божествена премъдрост. Поканените от Иисуса за това дело не били знатни хора, които в замяна щели да получат земна власт и материални облаги. Те не били дори и от силните на деня, с чиято помощ учението Христово лесно би се разпространило и което би поставило Иисуса за земен цар, какъвто всъщност иудеите очаквали. Спасителят избрал хора из обикновената обществена прослойка, и така чрез тях, с благодатта на Пресветия Дух, посял семето на Словото Божие по цялата вселена. Това семе, паднало и в душите на нашите прадеди. То покълнало, израснало, и дало плод стократен.    

Във втората неделя след празника Петдесетница, повече от шест десетилетия, Православната църква в България чества паметта на многобройните си родни български светии, които с жертвената си любов към Христа запазиха православната си християнска вяра и историческата си принадлежност към българския род.

Такива са светите равноапостолни братя Методий и Кирил, богомъдро създадали славянската писменост, давайки възможност на народа ни да пише, чете и слави Бога на свой роден език, такъв е св. цар Борис – покръстителя на българския народ, който проправи път в родната ни държава за благодатта на Светия Дух Божий.

Господ дари България с Охридските чудотворци преподобния Наум и първия епископ на роден български език свети Климент, които отвориха училища, където обучиха ученици на Божия закон, с книжнина на родно Азбуки. Като крепост на вярата, преподобните отшелници светите Иоаким Осоговски, Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Иоан Рилски, Димитър Басарбовски и Параскева – Петка Епиватска, чрез дивния си молитвен подвиг озариха нашата земя и пределите извън нея.

Светите божии люде Иларион Мъгленски, Теодосий Търновски и много други, с перо и слово, браниха чистотата на вярата на народната душа от посегателството на лъжепастири и еретици. Средновековният светец и ангелогласен певец и композитор Иоан Кукузел прекарал монашеството си в подвизи на съзерцание, молитва и пост написа едни от удивителните песнопения възхвалящи Бога.

Божието домостроителство постави за иерарх и духовен водач на България св. Патриарх Евтимий, който положи душата си за своите пасоми – мили чеда български, паднали под турско робство, а свети Пимен Софийски, който сам бил жилище на Светия Дух, благовестил Словото Божие в поробената ни България и станал възстановител на манастири и църкви.

Години, десетилетия, цели столетия освирепели мохамедани, чрез зверски мъчения изпитваха твърдостта на българите и вярата им в Спасителя. Ала Господ уякчаваше сърцата на многоценните ни изповедници мъже, жени, деца, мъчени, зверски пребивани и избивани в мрака на страшните векове на турско робство. А те, многобройните мъченици, светите жертви на майка България, опазиха вярата Христова на народа ни чиста и свята.

Да, в деня на Българските светци, във всички Божии храмове на родината ни и в тези извън нейните предели, където се служи и проповядва на роден български език, молитвено присъстват нашите мили родни светии, завършили достойно подвига на земния си живот. Сред нас стоят Света великомъченица Неделя, тримата Софийски мъченици Георги Нови, Георги най-нови и Николай, Света Злата Мъгленска, Габровските Дамаскин, Лазар и Онуфрий, Варненският Прокопий, Шуменският Райко, Омурташкият Йоан, Светите Баташки новомъченици и хиляди, хиляди светители, мъченици, преподобни и праведници молещи се непрестанно за доброто и на днес разединената ни България. 

Иисус Христос, като повикал някога апостолите Си, им казал: Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:29). Днес трудно може да се определи как приемат хората този покой и Словото Божие склоняващо сърцата им към Него. Страстта на свободната материализирана воля е намерила способ водещ човека при Бога телом, но с ум и мисли насочени към света, далече от Страшния Божи съд, Небесното царство и вечната мъка за грешниците.  

Българските свети мъже и жени са помнели, че сме като наемници на тази земя, изпращащи припечелените си добри дела на небето, та когато дойде смъртният час, радостно в покой и мир да станем съжители на Небесното царство, ведно с всички светии.

Тропар на Всички български светии:

Честният ваш събор почитайки и празнувайки вашата свята памет, о светии от българите просияли, молим Ви прилежно: молете Господа за всички и премного за нас, вашите родственици, да запази земята българска от всякакви беди, народа ни в православната вяра навеки да утвърди, та като поживеем в мир и житие благочестно, ведно с вас вечното Отечество да получим в блаженото Царство на Христа Бога.

 

ЩРИХИ КЪМ ОБРАЗА НА ПРЕПОДОБНИЯ СЕРГИЙ КЪПИНСКИ

Валя Христова

 Къпиновският манастир "Св. Никола" 

Някога в манастирската църква на Къпиновския манастир са почивали светите мощи на преподобния и богоносен наш отец Сергий Къпински, оросил със сълзи и огласил с топли молитви къпиновските гори. Споменът за него все повече избледнява в народното съзнание. 

Един турчин се подиграл със свeтите мощи и полудял. После, доведен от близките му до саркофага, получил изцеление и обдарил светата обител.

Понеже е на път и често бил нападан от кърджалии, братята монаси решили и една нощ с литийно шествие пренесли саркофага със светите чудотворни мощи в село Къпиново, където ги заровили в църковния двор…

Светата Българска православна църква почита паметта на преп. Сергий Къпински на 30 януари. Затози наш светец българските християни знаят малко, тъй като той няма житие. Сведенията за него са достигнали до нас благодарение на живата народна и църковна памет.

Щрихи към светлия образ на преп. Сергий намираме в следните няколко бележки:                                          

Из словото на патриарх Максим, произнесено след светата Литургия на 29 октомври 1972 г. по повод 700 г. от основаването на Къпиновския манастир: „От век на век е преминавало преданието за един от основателите на манастира – преподобния Сергий Къпински, просиял тук с праведен живот и народополезни дела. Погребан бил първоначално в манастира, по-късно чудотворните му мощи били пренесени в село Къпиново – в църковния двор” /Църковен вестник, бр.5, 1973 г./.

Левкийски епископ Партений /„Неделя на всички български светии”, „Църковен вестник, бр. 10, 1972 г./: „Какво знаем за живота на преп. Сергий Къпински, който оставил даже нетленни мощи подир смъртта си, заграбени някога от някакви чужденци?”

Слово на Великотърновския митрополит Стефан /„700 г. Къпиновски манастир”, Църковен вестник, бр. 5, 1973 г./: „Тази света обител е дала двама светци на нашата родна църква: преп. Сергий Къпиновски чийто гроб не е открит, и св. Софроний Врачански, канонизиран от Българската патриаршия за светец преди няколко години.” 

Смоленски епископ Нестор

Смоленският  епископ Нестор в кн. 10 на сп.„Духовна култура” от 1962 г. отбелязва: „Някога в манастирската църква (на Къпиновския манастир, б. а.) са почивали св. мощи на преподобния и богоносен наш отец Сергий Къпиновски, оросил със сълзи и огласил с топли молитви къпиновските гори. 

Споменът за него все повече и повече избледнява в народното съзнание. Един турчин се подиграл със св. мощи и веднага полудял. После, доведен от близките му до саркофага, получил изцеление и щедро обдарил св. обител. Понеже е на път и често бил нападан и ограбван от кърджалии, братята монаси решили и една нощ с литийно шествие пренесли раката със светите чудотворни мощи в село Къпиново, като ги заровили в църковния двор. 

Покойният йеромонах Неофит забил железни скоби върху гроба на светеца. Християни нощем, срещу големи празници, виждали на това място пламъци. В старите български месецослови на 30 януари, стар стил, пише: „Преподобного и богоносного отца нашего Сергий Къпиновского”. Старите ефимерии из търновските манастири и сега при църковен отпуст споменуват името на къпиновския светец”.


В писмо от ноември 2007 г. от Лопушанския манастир покойният вече епископ Нестор споделя още: „Преподобният Сергий Къпиновски се счита за основател на скалното монашество из Еленския край, вероятно дошъл през XI-XII век от скалните църкви и манастири по поречието на Русенски Лом. Счита се за основател на Къпиновския манастир „Св. Никола”…

Помня милия, изнемощял старец Неофит, родом от село Самоводене, Великотърновско. Той бил постриженик на Къпиновския манастир и е запомнил от старите къпиновски монаси житието на преп. Сергий, откриването на мощите му, датата на смъртта му – 30 януари.


По време на моето протосингелствуване в Търново старите търновски свещеници –  иконом Йордан Стойков и Тодор Хлебаров, ме уверяваха, че в ръкописни местни месецослови срещали на 30 януари записано така: „И преподобного отца нашего Сергия Къпиновского”, и така го споменаваха в своите богослужения”. 

Иван Александров Недев, бивш секретар на Великотърновската митрополия, пише / “История на двата съседни манастира…", Великотърновска епархия, Ст. Загора, 1978 г.- машинописни страници/: „В 1953 г. лично на мен, като протосингел на митрополията във Велико Търново, ефимерият на Мъглишкия манастир, Казанлъшко, йеромонах Неофит, бивш брат на Къпиновския манастир, разказа преданието за светеца.

Когато бил млад послушник, той научил повествуванието за преп. Сергий Къпински от йеромонах Рафаил, родом къпинчанин, виночерпец и ключар в манастира, известен като голям патриот и добър разказвач. Той, като остарял и не можел да направи нищо, за мощите на светеца предал на младия послушник това, което знаел. А последният, като йеромонах, вече остарял, дойде нарочно в Търново да ми разкаже всичко, каквото е научил от йеромонах Рафаила: В далечни години, през време на робството, турци заселили се в Къпиново, застроили джамия. Започнали изкопа на основите и се открил ковчег на мъртвец. Отворили го и видели тялото му неразложено. По облеклото разбрали, че е погребан монах, започнали да сквернословят, да се надсмиват и кощунстват пред ковчега. Станало нещо необикновено - знамение. Устата на този, който особено се надсмивал, се изкривила до ушите. А кощунникът полудял, тръшнал се на земята и започнал да се хвърля неспокойно „като заклана кокошка“.

Турците се ужасили. Повикали бързо първенците на селото да кажат: кой може да е изровеният мъртвец, какъв човек е бил, че стават знамения? Защо тялото му не е изтляло? Събралите се първенци на селото не могли да дадат отговор и казали, че монасите от манастира ще отговорят най-добре. Дошъл игуменът заедно с някои братя монаси и пояснил, че това са мощи на преп. Сергий Къпински, отшелник, брат на манастира. Зарадвали се монасите. Прославили Бога. Поклонили се пред светеца постник. Направили молитва. Помолили се пред ковчега за пострадалите турци и те получили изцеление. Устата на единия се изправила, на другия се възвърнал разумът. Сигурно по внушение на монасите, турците постъпили почтително. Не посмели да рушат гроба на светия покойник и ковчегът му бил оставен на същото място. Изместили настрани основите на джамията. И така, до основите на отдавна разрушената джамия почивали мощите на преп. Сергий Къпински.

Стари хора и в наше време разказват, че срещу големи празници нощем, когато по църковен типик се полага всенощно бдение (по Богоявление), южно от селото, край някогашната манастирска гора, проблясва светлина. Това е отблясък из далечното минало от молитвения подвиг на отшелника св. преп. Сергий Къпински.

В град Елена, при църквата „Успение Богородично", в Минея за м. януари (изд. в Москва през 1780 г.) на 30-ти ден, на листа отгоре, под посочване на деня, е отбелязано с черно мастило „Преп. Сергий Къпински“.

В Календара от 1881 г., изд. на сп. „Български глас" в колоната „Български светци" за м. януари, 30-то число, пише: „Преп. Сергий Къпински".

В един „Вечен календар" от 1897 г. /В. Търново, печатница „Фъртунов"/ на 30 януари, е отбелязано:"Три светители и Сергий Къпински".

След Освобождението на България Къпиновският манастир става любимо място за „отдих“ на кметове, министри и други „силни" хора на деня. Йеромонах Неофит, ревностният пазител на спомена за св. Сергий, бива преместен в Мъглишкия манастир, където умира в средата на миналия век.

Преп. Сергий Къпински е и в Списъка на българските светци, посочени в Календара на П. Р. Славейков - „Кратък месецослов за 1876 г."

Светецът не бива да се бърка с игумена Сергий от съседния на Къпиновския - Плаковски манастир, който приема името на преподобни Сергий, желаейки той да бъде неговият небесен покровител. Игуменът Сергий е един от видните участници във Велчовата завера, за който Раковски пише, че е достоен да се причисли към светите български великомъченици, дали живота си за вяра и Отечество, и че заслужава българският народ да му издигне храм.

„Преди да се замонаши, игуменът Сергий бил хайдутин. Когато навлязъл в години, заменил сабята с кадилница… Той отворил в манастира и килийно училище и – някъде към 1824 г., отворил и подвързвачница … Той станал един от най-верните хора на Велчо Джамджията от Търново. Манастирът се превърнал в заверско свърталище, там се взело и решение кога да се прогласи въстанието. След потушаването му първите завераджии са избесени, а Сергий прекарва нечувани теглила. Плаковският манастир е разграбен и осквернен... Самият Сергий бил заточен в Мъглижкия манастир, болен и съсипан от изтезания. Там и склопил очи… Храм, разбира се, не му е въздигнат и гробът е затрит, и плочата барабар с гроба. Преди години някакъв умник (те се не свършват) наредил на мястото на гроба да се изкопае яма за гасене на вар. Като си помисли човек само!...вземе ли човек да разврежда тая рана – край няма …). (Из: Венцислав Начев – „Горски вървища", Военно издателство, С., 1986 г.).

В Къпиновския манастир са намирали подслон четите на Капитан Дядо Никола, хаджи Ставри Койнов, Филип Тотю, както и Васил Левски, Ангел Кънчев и Матей Преображенски – Миткалото. През 1794 г. негов игумен бил Софроний Врачански.

С молитва завършва статията на архимандрит Нестор, написана по случай 690 години от основаването на Къпиновския манастир /сп. „Духовна култура“, кн. 10, 1962 г/.:

„Преподобни отче Сергий Къпиновски, благоизволи в пост, молитва и покаяние да открием твоите Твоите Свети чудотворни мощи и с подобаващо тържество да ги пренесем под благословената стряха на твоя и нашия любим Къпиновски манастир, за утеха на вярващите души и слава на светата ни родна Православна църква”.

Тропар на преподобни Сергий Къпиновски, глас 4

Укрепнал в православната ни вяра, теб житейските бури не те сломиха. В къпиновските дебри покой за душата си намери и там просия с праведния си живот. В пост и молитва, труд и съзидание, с братска обич и мъдро слово напътстваше всеки, вгледал се в теб.

Преподобни Сергий богоносни, моли се за нас, да ни дарува Бог с твоята житейска мъдрост, та в мирен труд, благочестие и вяра в Христа премине земният ни път; и съхрани във вековете христолюбивия ни български народ.

(Автор на тропара е Никола Николов – дългогодишен диригент в храм „Възнесение Христово", гр. Шумен).

Благодатно за българския народ е времето на св. Сергий Къпински. В новата българска столица Търново са пренесени мощите на св. Иван Рилски, св. Марко, епископ Преславски, обикаля и освещава българската земя с мощите на св. Петка Търновска, множество скални манастири край Русенски Лом, Мадара, Шумен и други са обитавани от монаси аскети и подвижници. Цар Иван Асен II посещава бъдещия български патриарх Йоаким при Червен, за да получи неговата благословия. Царят предложил на Събора на българските епископи да бъде избран Йоаким за Търновски архиепископ. След сключването на съюзния договор срещу латините между Иван Асен II и Йоан Ватаци през 1235 г. е свикан църковният Събор в Лампсак, на който Йоаким е провъгласен за Търновски патриарх. С него в новата българска столица идват и други монаси подвижници. Св. Сергий Къпински, основател на Къпиновския манастир край Велико Търново, е един от тях.

Може би някъде в този двор на старата църква в село Къпиново са пренесени мощите на преп. Сергий Къпински.

Смята се, че светецът е дошъл в Еленския край от скалните манастири по поречието на Русенски Лом.

 

Източник: globalorthodoxy.com

Обратно

2016 pastir.bg