Menu
K
P

 

НЕДЕЛЯ НА СВЕТИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН (КРЪСТОВДЕН) Публикувано от Пастир на 15.9.2019
Начало >>

Телесно човек е създаден от пръст,  принадлежи на земята от която е взет и затова живота му прилича на сън и сянка. Но има нещо съществено, което го разделя от физичния свят. Той притежава дух, с неземно измерение и произхода му е от друго битие. Човек не е просто същество, а личност притежаваща свободна воля. Той волево може да избира критериите си за добро и зло и сам да изгражда нормите си на поведение спрямо Бог, човеците и заобикалящата го среда.    

Преходността на земния му живот го е научила, че материята няма шанс срещу смъртта. Прах при праха и пръст при пръстта. Нищо материално, не е в сила да му помогне, когато изминат годините на земното му странстване. И все пак, той обича да си събира от земния прах. Желае го и го превръща в цел, пристрастява се към земните блага и се отдалечава от вечния живот. Заради богатства човек пада по-ниско от животните, малко по малко оскотява и в крайна сметка става чужд  дори на себе се.

А Бог обича човека и иска да му помогне. Иисус използва думи, които да пречупят загрубелия език на хората, защото този език отделя човек от животните, но той може да отдели човека и от Бога. Езикът е проявление на любов и висш дар от Твореца към хората, но те могат да го употребят и за най-ниските си цели. Господ иска човек правилно да Го разбере и затова го призовава към саморазрушение на вредното в него.

Но какъв е критерият на човеците за полезно и вредно? Думите Господни като че ли се противопоставят на човешката представа за естественото самосъзидание. Та нали човек конвертира душа за пари и разменя достойнство за слава, а как Иисус иска от него да загърби всичко и да се отрече от себе си?

Наистина иска се смелост у християните да се смирят и да осъзнаят, че понякога усукват Словото Божие, за да заличи изобличенията на съвестта си. Тежко е, ако развратеното тяло обладае душата. Тогава думите - Кесаревото кесарю, Божието Богу, променят смисъла си и тленното в човека му нашепва: „Собствено, няма лошо в това да се съвместява полезното с приятното. Придобитото тук е за да му се насладим, пък като му дойде времето ще го оставим, ще се покаем и с празни ръце ще преминем във вечния живот. Нали не сме създадени за страдание?”    

Бог с нищо не може да бъде приравнен. Същото това се отнася и за човека. Абсурдно е, християнин съзнаващ висотата на високото си достойнство с което Бог го е изкупил, да си „живее живота” надявайки се без усилие да се спаси. Иска ли човек да преодолее тлението, то тогава трябва преди всичко да възстанови личността си и вътрешната си ценност, та да повярва и да обикне истински живота.

Каква полза за човека, ако придобие всичко, а повреди на душата си? (Марк. 8:36) казва Господ. Какво като го спечели, когато ето - иде смъртта? Какво ако придобие цял свят и подчини много хора посредством сила и власт, а изостави любовта и свободата си. Каква полза ако човек изгуби мира в душата си и всичко в него прогние и се разпадне?

Слава Богу, че както за тялото има лекарства, така и за душата се намира лечение. Но едните и другите лекове се коренно различават. Тялото си има за изцерение нещо от земната пръст, а душата си намира утеха в духовното слово.

В една руска книга наречена „Духовно поле” има разказ за това как един монах, веднъж се подслонил в пуста пещера където видял молещ се Ангел Господен. На монашеския въпрос: Кой си ти? Ангелът отговорил: Някога тук имаше свещен олтар Господен, и аз бях изпратен от Бога като хранител на този храм. От тогава мина много време и сега олтарът е разрушен, затова и няма никой тука, но аз пазя това място, защото то е свято.

Няма светиня, която Бог да забрави. И ако Той с такова внимание се грижи за осветените места по земното лице, то колко повече Той бди за всяка една човешка душа. Светът на човешки ни взаимоотношения е многолик и специфичен. На земята всички си имаме кръст и това е всеизвестно. Няма хора без такова „бреме”. Няма раса, ни пол или възраст, които да избегнат тази закономерност. Затова трябва да си обичаме кръста даден ни от Бога и да не страним от него. Нужно ни е само душевен мир да придобием. А той се постига само ако осъзнаем следното, че човешкият живот е безценен, не се разменя за земни блага и е равен само на себе си. Това е, което ще ни освободи от разтлението в света и ще ни обърне към Христа. Това ще ни съживи като християни и ще ни върне свободата и самоличността Така вече непринудено ще можем да си носим кръста и да следваме вече с радост Спасителя Христа.

А®

Обратно

2016 pastir.bg