Menu
K
P

 

НЕДЕЛЯ НА СВ. ЖЕНИ-МИРОНОСИЦИ Публикувано от Пастир на 11.5.2019
Начало >>

Изтекъл и последният час от непоносимата хегемония на смъртта, с която тя властвала над хората. На третия ден след разпъването, убиването и полагането на Иисус в хладен гроб, много рано в първия ден от еврейската седмица Богочовекът Христос възкръсна от мъртвите и подари на всички човеци възможност за вечен живот.

Но актът на това велико събитие, като че ли останал за още малко време незнаен за тези, които така много обичали Божия Син. Мария Магдалина, другата Мария [1], Саломия [2], Сусана, Йоанна, [3] както и Марта и Мария, [4] с точност знаели мястото на пещерния гроб Иисусов, отдаден за погребението на Сина Божий от заможния Йосиф Ариматейски. Благообразният Йосиф, спазвал Мойсеевия закон, учил се от наставленията на Иисус и чакал царството Божие да дойде в сила. Този благочестив високопоставен човек от синедриона, [5] станал изпълнител на старозаветното пророчество от Исайя, който говорил, че противниците на Христос ще му отредят гроб със злодейци, ала Той ще бъде погребан у богатия. [6] След кръстната смърт на Христос, на свечеряване Йосиф дръзнал та измолил от Пилат да получи тялото на Иисус. След като взел разрешение, той снел тялото на Разпнатия Божий Син и с помощта на Никодим, другия таен ученик Христов, Го подготвили за погребение, както това се правило за влиятелни богати хора. Те грижливо измили окървавеното бездиханно тяло на своя Учител с чиста вода, след това обилно намазали тялото Му със смесено масло от ароматна смирна и алое, [7] което Никодим бил донесъл. Накрая Го обвили с белоснежна пелена и нова плащаница, които купил Ариматееца, положили Иисус в новоизсечената Йосифова гробница и привалили голям камък на входа ѝ.

Жените, които следвали приживе Месията, ридаели на едно разстояние, настрани, докато Йосиф и Никодим подготвяли Сина Божий за погребението Му и когато дошло времето да положат Христовото тяло в скалата, почтените мъже ги допуснали да видят къде полагат Иисуса. Когато и това свършило всички си тръгнали.

Влизайки в Йерусалим, някои от жените дошли от Галилея, успели да закупят още преди залез слънце аромати и мазила необходими за помазване тялото на мъртвия Иисус според еврейския обичай. А Мария Магдалина, Мария Клеопова и Саломия влезли в града по късно, когато продавачите били спрели вече да работят и така им се наложило да отложат покупката на благоуханни балсами за деня след съботата. Всички тези жени, наречени по-сетне - мироносици, били решили, още по ранина в призори, след съботния ден, да отидат на гроба Господен. [8]

Така и сторили. Подбудени от обичта си към Христа, като минала съботата, те смело тръгнали по пустите тъмни пътища и стъгди на града, като минали с голямата си болка и мъка, покрай окървавените и смразяващи душата им кръстове стърчащи на Голгота. Докато се питали кой ли ще им отвали камъка от вратата гробни, [9] Мария Магдалина, [10] подтикната от голямо нетърпение ускорила ход и стигнала първа до гробната пещера … но не видяла тялото на Иисус, което малко по-късно озадачило и останалите жени дошли при гроба, защото те още не знаели за станалото вече велико събитие.

В кой миг е станало то и в коя минута е бил силният местен трус, това дори и изплашената стража, пазеща гроба, едва ли е успяла да конкретизира. Но това не е важно. Важното е, че заради спасението на нас, човеците, при външното свидетелство на светъл Ангел Божий и на силен земен трус, разлюлял гроба Господен, станало най-великото чудо в историята на света – Възкресението на Иисус Христос от мъртвите.

Жените мироносици нямали информация за случилото се. Стоейки пред разкъсаните печати и отваления от мястото си камък, те осъзнавали само, че тялото на Иисус го няма.

Всяко намерение на човека, приведено към действие, но незавършено по независещи от него причини, се приема от Бога като реализирано. Така и жените мироносици донесли миро на гроба, за да помажат Христа, но не могли да сторят това, защото Него Го нямало. На тях и през ум не им минавало, че Той е възкръснал. Страшните събития, станали с Иисуса, на които те били свидетели и Неговата смърт, твърде много ги разстроили. В тяхната памет не останал и спомен дори от думите на Спасителя, че на третия ден Той ще възкръсне.

Вече се било разсъмнало и слънцето показвало искрящия си обръч. Силно загрижена за тялото на Христа, Мария Магдалена изпаднала в голямо безпокойство от мисълта, че някой се е подгаврил, като е взел бездиханното тяло на Учителя, за да го зарови другаде, на някое скрито, та дори и нечисто място.  Импулсивно, а и много вероятно, дори без да каже на другите дошли жени, тя се затичала към града, където били Симон Петър и Иоан и на мига им рекла: Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили. Двамата ученици Христови в миг станали и се затичали към гроба. Мария не можела да се мери с тяхната бързина, а пък от умората, нямала вече и много сили, затова ги последвала с по-бавно темпо.

През това време, мироносиците останали до гроба, станали свидетелки на нещо чудно. Докато гледали празното място, пред тях се изправили двама мъже в бляскави дрехи и им рекли: Защо търсите Живия между мъртвите? Няма го тука, Той възкръсна ... Ангелите Божии разпръснали недоумението на жените и те си спомнили думите на Христа, че на третия ден ще възкръсне от мъртвите. Удивени от това небесно свидетелство, жените излезли от гроба и тръгнали за Иерусалим.

А изтерзаната Мария Магдалена, която повторно дошла до гроба, от изтощение седнала на входа му и отново заридала. И както плачела, надникнала в гроба и видяла два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето било лежало тялото Иисусово. Мария не разполагала с никакво време, за да схване създалата се ситуация, тъй като ангелите мигом я запитали: Жено! Защо плачеш? Мария моментално отговорила: Дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили. И като рекла това, тя инстинктивно усетила, че зад нея има Някой, обърнала се назад, видяла Иисуса да стои, но не знаела все още, че е Той.

Иисус я попитал: Жено! Защо плачеш? Кого търсиш? Мария била потънала в мъката си. Мислейки си, че разговаря с грижливия в работата си и познатия с добрината си градинар, отговорила: Господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. Току завършила  думите си, слухът ѝ се отворил и до него достигнал добре познатият ѝ глас на Спасителя: Марийо! С неописуемо вълнение и трепетно въодушевление, тя се хвърлила в нозете на Христа и извикала: Учителю!

Иисус, преди още да е възлязъл при Отца Си, не позволил на Мария да се допре до нозете Му. По-сетне Той срещнал останалите жени-мироносици, които отивали към Йерусалим при другите ученици и след като им рекъл: Радвайте се, им позволил да се докоснат до нозете Му.

В описаните събития, станали в онзи първи ден от еврейската седмица, когато Христос възкръснал от мъртвите, Бог, чрез четиримата Си евангелисти, отдал висока почит на онези жени, безрезервно обичащи Христа и които Го следвали навсякъде и в добрите, и в безжалостните за Него земни моменти.   

Светото Предание говори, че след Възкресението Си, Иисус се явил първом на Своята Пресвята Майка и Приснодева Мария. Пресвета Богородица предварително била известена за това велико чудо от св. Архангел Гавриил, същият онзи Божий вестител, който някога ѝ бил благовестил за Нейното Чудно зачатие. Тя, като посветена още от младините си в Божиите съдбини, само чакала изпълнението на Синовното обещание, което Иисус ѝ дал, че на третия ден ще възкръсне.

На Мария Магдалина било достатъчно да види Иисуса, без да се докосне до Него. Нейната силна вяра била достатъчна, за да се разпръсне каквато и да е вероятност, че вижда дух. Другите жени-мироносици също вярвали във Възкресението на Христа, но получили възможност не само да Го видят, но и да се допрат до тялото Му.

Ето така, тези жени, наречени мироносици, станали първи проповедници на Христовото Възкресение. Не случайно те съобщили за това велико събитие на самия Симон Петър и на другите апостоли с него, които, както се оказало, не взели думите им на сериозно. Те не им повярвали. Затова вечерта след Възкресението Си, Христос лично ги смъмрил за неверието им. Това бил за тях ценен урок. Така те научили, че в настъпващото време на благовестие за Христа, трябва да са търпеливи към тези, които няма да приемат веднага Иисус за въплътен Божий Син, за Богочовек - Разпнат и Възкръснал от мъртвите, заради спасението на човеците. 


[1]  Майка на Яков и Йосия

[2]  Майка на апостолите Яков и Йоан – Заведееви синове

[3]  Йоана, жена на Хуза, домакин Иродов, и Сусана, и много други, които Му услужваха с имотите си Лук. 8:3

[4]  Сестри на възкресения четиридневен Лазар

[5]  Висш съвет на еврейските старейшини

[6]  Кн. Ис. 53:9

[7]  Балсам, намаляващ многократно неприятните миризми от мъртво тяло

[8]  Мк 16:1-2; Ин 20:1

[9]  Мк 16:3

[10]  Не трябва, уважаеми читателю, да се сравнява личноста ѝ с тази на блудната жена, на която Иисус простил греховете, която история е записана от св. ев. Лука 7:37-38

А®

Обратно

2016 pastir.bg