Menu
K
P

 

НЕДЕЛЯ НА СЛЕПИЯ Публикувано от Пастир на 1.6.2019
Начало >>

В светото евангелие се разказва за това, как Господ Иисус Христос изцерил един слепороден човек. Излизайки от храма, Иисус съгледал един слепец, който просел милостиня. Апостолите Христови, както и мнозинството евреи, вярвали въз основа на Мойсеевия закон, че всяко голямо злополучие сполетява човека заради неговите лични грехове или заради греховете на родителите му. В отговор на зададения въпрос от учениците Му за това, чия е вината, за да се роди човекът сляп, Иисус им казал: Не е той съгрешил, нито родителите му, но да се явят делата Божии върху му. И така станало ясно, че няма виновни, за да се роди този човек сляп, но че Божията воля е решила това и че Бог допуска страдания за хора, които иначе не биха имали такъв жребий.

Докле съм в света, светлина съм на света - рекъл Иисус и като се навел към земята, направил малко кал от земната пръст и с нея намазал очите на слепеца.

Много изцеления извършил Христос само с една Своя дума, но в този момент Той прибягнал до външни особени действия, които не включват в себе си някаква особена сила, а са единствено повод който да разпали нужната вяра у слепия мъж. Докосвайки с пръсти очите на страдалеца, Господ му дал възможност да усети, че над него ей сега ще стане чудо. Невъзможното за човеците е възможно за Бога. Христос пратил измъчения човек да си умие очите от калчицата в къпалнята Силоам и мигом очите му се отворили.

Прогледнал слепецът и с неописуема радост се изпълнила душата му. Зрящите свидетели на тази неизразима Божия сила безмълвно застинали в недоуме­ние. А други, познавайки слепеца от по-преди,  след като го видели зрящ, завели този виждащ човек при фарисеите, за да изяснят чудния факт.

Но фарисеите не искали по никакъв начин да признаят истинността на станалото чудо. Със страховитото си буквоядство те нападнали човека, за да разколебаят убеждението му, че неговият случай е божествено дело, но той не се побоял от тях и открито говорил на всички за чудото, сторено му от Бог. Тогава фарисеите с ярост заплашили родителите на слепеца с отлъчване от синагогата и последните изпаднали малодушно в униние и не се възрадвали за щастието на своя син.

Отровата на ненависта и омразата към Сина Божий в този материализиран свят, мигновено противопоставили агресорския си нрав на сияещите очи на виждащия вече слепороден човек. Въпреки че родителите на изцерения мъж досто­верно потвърдили, че той наистина се родил сляп, фарисеите се постарали да изменят мнението на човека и на тези, дошли с него.Тези управници, ползвайки се от общественото си положение и основавайки се на външната сила на техния закон, твърдоглаво упорствали, че всяко дело, дори и добро, извършено в съботен ден, не е богоугод­но. Затова и така настъпателно нудели човека, като му крещели: Въздай Богу слава: ние знаем, че Тоя Човек е грешник.

В Стария Завет въздаването на слава Господу било вид форма на заклеване от страна на някого. Изцеленият не положил предложената му клетва, но разсъдливо рекъл: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам. Нахоквайки го заради смелия отговор, фарисеите надменно причислили и него за Христов ученик. Като не намирали обяснение за случилото се, законниците, определяйки се за ученици на Мойсея,  сами засвидетелствали, че Този Който разбунил вселената с чудесата Си, те не знаят откъде е. В отплата на високомерието си, фарисеите получили мъчен за тях урок от думите на щастливия човек, че това е и чудното, че вие не знаете откъде е, а ми отвори очите.

Унижени от простодушния и не учен човек, образованите законници се видели слаби да се препират с него и за да се откопчат от конфузната ситуация, използвали добре изпитания метод, с който обикновено си служели в такива случаи. Фарисеите приключват диалога с довода, че опонентът им е недостатъчно религиозно просветен, обявяват го за грешник и го изпъждат вън.

Иисус чул за всичко това. Той намерил за необходимо да заякчи у изцереният смело изповяданата от него вяра и след като го намерил, го попитал: Ти вярваш ли в Сина Божий? Изцереният още не бил видял Оногова, Който го бил изцерил и следователно не Го позна­вал. Той дори и не се досетил, че Самия Христос разговарял сега с него. Показвайки несъмнена готовност да вярва в Божия Син и след като Господ му Се открил, той извикал с умиление: Вярвам, Господи и му се поклонил.

Злобата на учените фарисеи от една страна и просветеният чрез богопознанието ум на слепородения човек от друга, ни дават повод да си спомним думите, изречени от Христа за съд дойдох Аз в този свят, щото невиждащите да виждат, а виждащите да ослепеят.

Фарисеите така и не поискали да осмислят тази истина и духовно „ослепели”. Те отхвърлили Христа и потънали в мрака на неверието.

Но да не се ровим повече в греха на тяхното високомерие. По фарисейски може да потъне и всеки един от нас сега. Затова нека да се вглеждаме по-често в персоналната си отговорност на просветени с Христовата светлина и приели Иисуса за свой Спасител. Стойностните неща на този земен живот са ни ясно посочени от Христа, затова нека изберем свободата от заблудите на греха, за да си припечелим добродетели, които да ни заведат до Бога и блаженството на вечния живот.

А® 

Обратно

2016 pastir.bg