Menu
K
P

 

НЕДЕЛЯ НА РАЗСЛАБЕНИЯ Публикувано от Пастир на 18.5.2019
Начало >>

В древни времена, големите, а и по-важните стратегически градове, били заградени със защитни крепостни стени. По такъв начин бил укрепен и град Йерусалим. Пропускателният режим при него ставал през специални укрепени врати-порти, които били добре охранявани.

Такива врати Йерусалим имал и в североизточната си част на стената, наречени Овчи порти. Близо до тях имало къпалня с пет притвора, наречена Витезда. В тези помещения, лежали и множество болни, слепи, хроми и изсъхнали, които очаквали изцерение, тъй като по воля Божия, Ангел Господен от време на време раздвижвал водата и тя ставала лековита за всеки болен, който пръв успявал да се потопи в извора.

Свети Иоан Богослов в днешния евангелски разказ казва следното. Един ден Иисус дошъл в тази къпалня. Обходил болните, спрял се до един разслабен човек и го запитал: Искаш ли да оздравееш?

Разслабеният човек, лежал прострян на одър не от месеци, а от години и то от цели 38. Въпросът на Иисуса мълниеносно пробудил душата му. Помрачените очи на болния заблестели и той с надежда промълвил: Да Господине…, но си нямам човек.  

Този проснат на земята немощен човек гледал целебните води, сам не можел да се докосне до тях, а и си нямал близък човек, за да му помогне. Тридесет и осем години… Дълъг житейски период и то период без утеха.

Спасителят, както уточнява светият евангелист, се смилил над него и го изцерил, като по-сетне и го предупредил да не греши вече, за да го не сполети нещо по-лошо. От това станало ясно, че това дълго страдание по Божие допущение станало възмездие за престъпленията, сторени от изцерения разслабен.

Грехът е извор на всяко бедствие, сполетяващо людете и именно той причинява дълбокото разстройство у тях. Грехът е голямо зло. Неговата цел е да завлече човешката душа до ръба на адската пропаст, откъдето да я свлече за вечна печал и страдание. Грехът черпи сили от хората, пожелали да му се отдадат и затова последиците от него са толкова опустошителни. В семейства, между приятели и близки, навсякъде, където и да се огледаме, го срещаме в мрачните бездуховни лица на души, подобни на днешния разслабен. Да, разслабеният, лежащ до водата, не можел да помръдне, но така плащал за греха си дотук.

Но тази история си има продължение.  Това е история за немощта, за самотата и човешкото немилосърдие. Летвата на светското жестокосърдечие, все едно не се променя, но като че ли то се просмуква и при нас, приелите християнската вяра. Бягайки от параграфа на безсърдечието, си търсим ближен, комуто, някакси ако е възможно, да помогнем. И начеваме да мерим, преизчисляваме и търсим кой ли е наш ближен?

Отговорът, естествено, е прост. Ближен ни е всеки, имащ някаква жизнена нужда, както и този, който за други вече е станал „излишен”. Да, историята на евангелския разслабен наистина се превъплащава като история и за нас.

Днес, разбира се, след Боговъплощението, ни е ясно, че ако не друго, то поне осъзнаваме, че не сме единствените в света и че той не се върти около нас и затова не сме самотни. Ние сме паство от вярващи в Христа и никой от нас не трябва да е самотен сред свои.

Спасителят ни зове за смела борба срещу култовия грях на единствено личните интереси. Чудото на Иисуса в къпалнята при Овчите порти остава спомен в историята, но от там започва и изграждането на една нова Витезда – Витезда на Божията Църква, братството в Христа, като дом на милосърдието, където всички да намират лек в живота си.

Божията  сила и днес въздига  разслабени души чрез топлия полъх на живата вяра, за станат хората отново човечни. 

А®

Изображение-Harold Copping

Обратно

2016 pastir.bg