Menu
K
P

 

НЕДЕЛЯ МЕСОПУСTНА Публикувано от Пастир на 3.3.2019
Начало >>

В днешната Неделя, наречена Месопустна, Православната църква далновидно е наредила, в чина на светата Литургия, да се чете откъс из Евангелието по Матея, в който Господ картинно описва повторното Си идване на земята, при което ще бъдат събрани на съд пред Него всички народи от съзиданието на света, от първия до последния човек.

Възгледът за деня на Страшния съд Божий над цялото човечество, е изложен много ясно в учението на Православната църква. Сам Иисус, по темата за последните дни от свършека на света недвусмислено казвал на учениците Си, че не знаят и не ще узнаят ни деня, ни часа, в който ще бъде пришествието на Христа.

Това обстоятелство се оказало много сериозен повод Спасителя приятелски да предупреди учениците Си, винаги да бъдат духовно будни, за да не се налага да ги отделя като негодните слуги от себе Си, които да получат отплата за делата си в печално място на плач и скърцане със зъби.

А кога дойде Син Човеческий в славата Си и всички свети Ангели с Него,  - подхванал да им говори Иисус, два дни преди последната Си Пасха, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.

Колко лесно Бог ще раздели на две човешкия род. Абсолютността на тази правда, разлъчваща хората едни от други, математически е неизмерима и би разтревожила човешкия ум. Затова Иисус не оставил повод за тревога от недоумение и дал примерен списък с признаци, по които ще се извършва този съд: Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.

Столетие подир столетие, числото на човеците които ще изпълнят броя на тези, които ще застанат отдясно на Бога, бавно, но неотменно се събира. Естествено, те ще изпитат непозната човешка радост от добрия изход на съдебния си процес, която няма да се намали дори и от общата почуда, че не откриват в живота си пряко сторени на Бога добри дела.

Праведниците - както продължава да говори Христос, ще запитат Царя: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят - като Благ и Милосърден Отец, ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.

Ето истинска Любов. Любов, с чийто съзидателен закон, хората се доближават до Бога - с човечността си и състраданието към нищите и бедни духом люде.

Иисус не спрял с картинния рисунък на Божия съд. И тогава – добавил Той, тези, които ще бъдат отблъснати от Бога, чувайки осъдителната си присъда ще завикат към Царя и ще питат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? А Царят - като Справедлив Съдия, ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.

Така е наистина… Не всеки, който казва: Господи, Господи, ще влезе в Царството Небесно. Да си добър човек не е лесно. Бог вижда в сърцата на хората и движението на техните умове и души и затова, ако не живее по Неговата воля, човек стои далеч от Него, независимо дали мълви името на Иисус с устата си.

Като епилог на идващото бъдеще, Христос пояснил на слушателите си, че в компанията на дявола и неговите ангели, проклетите грешници ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.

Ето в това се заключава страшната действителност на този съден ден. Интересите на хората, както приживе, така и по-сетне ще изиграят важната си роля, определяща мястото на човеците във вечността. Така че страхът у един истински жив християнин си остава равен единствено на това, да не се окаже той вън от чертога на рая. А за неразкаялите се грешници, отхвърлени от Бога, си остава само идещият страх непоносим.

Частта от предписанията на Христа относно спасението на човешката душа, записана от св. ев. Матей, посочват пътя, по който да се доближаваме до Всевишния. Бъдат ли тези наставления правилно разбрани, те действено ще оживяват християнството. Животът в Христа не се състои в автоматизираното прилагане на норми като броя на телесните въздържания и количеството на месечните причастявания, защото е ясно, че това така не спасява никого.

Вярата е живот на смиреномъдрие и добродетели. Следващият Христа трябва да приема всичко, случващо се с него, като да е от Бога и да не унива. Ходим ли по пътя на Бога, ще сме клеветени и безчинно оскърбявани, но от това да не ни е духом отпадащо, а още повече пък да не ни е озлобяващо. Бог вижда и разплаща за всичко, затова с вяра в Неговото Провидение нека вървим подире Му, неотклонно и търпеливо.

Ето, - както Той Сам говори, ида скоро, и отплатата Ми е с Менеза да въздам всекиму според делата. Необходимо е да знаем това, но и да го помним, за да не се примиряваме или спогаждаме малодушно с жестоките и безсърдечни дела на самозабравилите се съдници на тоя свят.

Седмица преди началото на Великия 40-дневен пост, православните християните се подготвят за приближаващото време на подвизи. В месопустната вечер, едни според ѝмането си ще си наредят трапеза, за да угодят на душите си, други ще заговеят с мисли за бедните хора, а трети ще отделят от залъка си, за да подпомогнат гладни и жадни люде Божии. Амин.

Р.М.

Обратно

2016 pastir.bg