Menu
K
P

 

НЕДЕЛЯ КРЪСТОПОКЛОННА Публикувано от Пастир на 31.3.2019
Начало >>

На всеки от нас е отсъдено да носи кръст. Животът ни поднася скърби и страдания с грижите си за насъщния и с огорченията, които понасяме през земните си дни, за чиято тежест ние много допринасяме. Бог не желае нашето страдание и смърт и заради това Той чрез Христа ни изпрати семето на вярата, правдата и любовта.

Но посяхме ли ние това спасително семе в сърцата си? Сеем ли го в сърцата и душите на нашите деца? Разнасяме ли го между ближните си по училища и обществени учреждения? За жалост го правим твърде малко или дори никак. Това от своя страна, дава възможност доброто семе да се тъпче и заменя с плевелите на безверие, омраза и поквара.

Грехът не следва Христа, а своята воля и затова неразкаял се грешник не ще влезе в Царството небесно, а във вечната мъка. Нека мислим за това, защото не си ли дадем труд да развием и възпитаваме добри качества в сърцата на нашите деца, то тогава ни чака срам и тъга, когато те вече пораснали вършат мерзости и престъпления.

Но да се огледаме и запитаме, доколко ние сме всъщност подражатели на Христа и доколко приемаме Словото Му за насъщно? Днес, Неделя Кръстопоклонна, св. Църква отнова ни приканва да се поклоним пред честнѝя и животворящ Кръст Христов, обръщайки особено внимание на онзи кръст, който всеки един от нас трябва да носи, с полагащо се достойнство за името християнин.

Кръстът не трябва да се носи по неволя, а съзнателно и смирено. Той може да е тежък или лек, всичко зависи от това до колко ние лично чрез живота си сме допринесли за това. И все пак Бог допуска изпитанията ни да са дотолкова, доколкото можем сами да понесем.

Разбира се, всеки може да допринесе за облекчението на тежестта и страданието си. Трябва мъжествено да се отречем от себе си, от порочните желания на сърцето си и да опрем нашия кръст о спасителния Кръст Христов, който да влее в нас сила от вяра, любов и надежда. Защото, колкото и да е тежък нашият житейски кръст, носен по стъпките на Спасителя, той ще се обърне в спасително средство за нас и спасението ни. В противен случай облекчение няма...

А който обича  душата си, трябва да укроти волята си и да я съгласува с тази на Христа и да страни от греха. Защото тялото иска много, иска и да върши всевъзможни грехове. И ако човек не се пази от греха, няма да иска да върви подир Бога. След Христа върви само онзи, който взема върху себе си Христовото търпение.

Постът е определен от Църквата Христова за Велик, тъй като борбата през него с греха изисква удвоени усилия. И както е при всяка битка, така и в тази е пълно с подлост и измами.

Постът е сила, с която, колкото повече пренебрегваме телесните желания, толкова повече укрепваме душата си и вдигаме взор към Кръста Господен. А Кръстът е нашата сила, в него е и нашата победа. Кръстът Христов е нашето вярно и надеждно оръжие в борбата ни за вечния живот. Чрез него човешкият род бе освободен от древното проклятие. На него, заради нас и нашето спасение, бе въздигнат Христос - Новият Адам, та чрез Неговото въздигане за нас – потомците на Ветхия Адам, отново да се отворят портите на Царството небесно.  

Божията църква познава врага и затова подкрепя изпонаранените си чеда непоколебимо. Днес тя издига символа на най–великата  победа  – честния и животворящ Кръст Господен. Издига Го високо и зове: Дойдете  да Му се поклоним, дойдете да се подкрепим, дойдете и отново чуйте спасителното слово, което Сам Христос, изрече: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва”

Обратно

2016 pastir.bg