Menu
K
P

 

НЕ ЗНАЕТЕ КАКВО ИСКАТЕ Публикувано от Пастир на 4.4.2020
Начало >>

Протоиерей Алеко Рачев

Един ден, учениците Христови останали смаяни от завършека на една среща между богат началник и Иисуса. Те станали свидетели на това как високопоставеният евреин, тъжно обърнал гръб на Спасителя и си тръгнал. Смущението им било засилено от чутото преди това предложение на Техния Учител към богатия младеж да го последва, но едва след като се раздели с властта си и с голямото си богатство.

По-сетне Иисус повикал пак дванайсетте и почнал да им говори, какво ще стане с Него: ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне (Мк. 10:32-38...)          

Този евангелски текст приближавал Христовите следовници към скръбните събития от последните земни дни на Спасителя. По случай празника Пасха, Иисус и учениците Му се били отправили за Иерусалим. По пътя Христос им откривал в последователен ред това, което щяло да стане с Него.

Всички мълчали докато Спасителят говорил, но неочаквано и неуместно братята Иаков и Иоан, се приближили до Иисуса и пожелали да седнат при Него от двете Му страни, когато дойде в славата Си.

Вместо тъга и състрадание към Иисуса, Иаков и Иоан, подведени от лични интереси, побързали да изпреварят другите ученици и да си осигурят най-представителните места в бъдещото Царство на Христа.

Те вярвали, че Иисус е истинския Месия, но все още не разбирали същността на Небесното Царство и, че заемането на едно или друго положение в него не става с егоистични земни методи и амбиции. Затова и Иисус им рекъл: Не знаете, какво искате.

Кратък и ясен отговор. В него момент, той бил насочен към апостолите Иаков и Иоан, ала по-сетне, той се отнася вече и за всички поколения християни. Колкото и дни да посрещне човечеството населяващо земята, този отговор няма да загуби стойността си. В живота ни понякога се получава така, че силно желаем неща, за които пропиляваме време, губим от здравето си, дори и от достойнството си, а те в последствие се оказват непотребни, още по-малко­ полезни, а в най-лошия случай дори и вредни.

Ние вярваме във Вечния живот. Слушаме Словото Господне, че: Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него (Марк.10:15). А днес, всъщност как приемаме това? … Помислете! … Малките деца не се надценяват, тогава защо хората се превъзнасят пред другите със своя дар? Малките деца не жадуват за власт, тогава защо управляващите надменно се големеят над другите чрез преходната си власт? Малките деца не са горделиви, тогава защо ние унизяваме ближните си? Малките деца с усмивки изпълват Царството Божие, тогава защо маловерно живеем в съмнения, и не се доверяваме напълно във всичко на Бог?

Иисус ни наставлява: Искайте, и ще ви се даде..; хлопайте и ще ви се отвори! (Мат. 7: 7), но да хлопаме и искаме това, което е полезно за душите и телата ни. А поискаме ли почетни места, то нека първо да отхвърлим страстта на себелюбието и да се стараем, да сме и в услуга на ближните си. Това вече е път към лидерство, защото първите места в Царството Божие са за добродетелните и смирени хора. Иначе казано, с каквато мярка мерим, с такава и ще ни се отмери.

Някога преди 1500г., в един от Палестинските манастири живеел старец, украсен с благочестив живот. Името му - Зосима. Той бил преминал всички степени на постническия подвиг, но започнала да го смущава мисълта, че е достигнал пълно съвършенство и вече няма нужда от никакви наставления. Такива пагубни мисли нападнали подвижника, но Бог, Който никога не оставя чедата  Си, любящо и внимателно насочил по-нататъшния път на Зосима. Минало време, … старецът преминал река Иордан и отишъл в пустинята, за да извършва молитвен подвиг. Искало му се там да намери друг подвижник, който би могъл да го поучи.

Веднъж, стоейки на молитва, видял от дясната си страна като че ли сянка от човешко тяло. Завършил скоро молитвата си, бързо се обърнал на юг и в далечината видял обгорял до черно от слънцето човек, с бели като къделя коси. - Авва Зосима! - извикал човекът, прости ми заради Бога, че не мога да застана пред теб! Аз съм жена, … и нищо не прикрива голотата ми. Но ако ти искаш … хвърли ми някоя от дрехите си, за да се покрия, и тогава ще се обърна към теб за молитва. Зосима изпълнил желанието на жената подвижник, след което научил от нея за целия и живот. Това била Мария наречена по–късно от църквата Египетска, преобразила живота си чрез огъня на страданията изтръгвайки от себе си жилото на блудната страст.

Света Мария Египетска въпреки, че едва два пъти през целия си земен живот се е причастила с Тялото и Кръвта Христови достигнала съвършенство, показва, че въпреки духовния си опит и духовна зрялост, всички сме просто човеци без каквито и да е заслуги.

Подвигът на света Мария Египетска е неповторим, и затова може само вътрешно да ѝ подражаваме. А който от нас иска пустинно място за молитвен подвиг и живот по Бога … да се огледа и ще види, че молитвената пустинята за нас е в душата на всекиго от нас. Тя е тук и сред нас, и в града, и в света и навсякъде, където и да сме в глуха самота сред многобройните хора.

Господ дойде при нас на земята и проля кръвта Си с любов за всеки човек. За всеки един от нас, без уговорки и без изключения.

Покайният живот на света преподобна Мария Египетска доказва, че дори и в най-големия грешник може да се съзре образът Божий, и, че има възможност за душевното преображение и спасение на всеки затънал в греховната тиня човек. Тя ни показва, че не бива да се отчайваме за своето спасение и, че Бог се грижи за всяка душа.

Знаем, че всички сме грешни, но не знаем, кой и кога ще се покае пред Бога, и затова не бива да отписваме никого.

А®

Обратно

2016 pastir.bg