Menu
K
P

 

НЕ БОЙ СЕ, САМО ВЯРВАЙ, И СПАСЕНА ЩЕ БЪДЕ Публикувано от Пастир на 14.11.2020
Начало >>

Протоиерей Алеко Рачев

Смъртта в този живот е неизбежна и все пак от край време хората се опитват да отсрочат срещата си с нея. В копнежа си за умствено, душевно и телесно здраве, людете обичайно възлагат цялата си надежда на лекарите. Но както и навремето, така и днес медицината на практика нерядко професионално и несмутимо гасне немощна в тревожните очи на болния умиращ човек.  

По този повод, свети апостол Лука в евангелието си разказва две чудни истории от земния живот на Един Лекар, в чиято власт са здравето и живота на всеки един от нас. [1]

След като Иисус бил помолен да напусне земята гадаринска, Той се качил на кораб и се завърнал в своя град [2] Капернаум [3]. Там на брега го очаквали много тълпи с народ. Чакал го и един човек на име Иаир - началник на синагога. [4] И щом Иисус едва стъпил на сушата, Иаир се затекъл към Него, паднал пред нозете Му и го замолил за помощ. Молил за изцерение на неговата болна дванадесетгодишна дъщеря. Естествено, Христос не можел да откаже и тутакси се отправил към дома му следван от много хора, които постоянно Го притискали отвред.

Ала изведнъж Христос се спрял, огледал се наоколо и запитал: Кой се допря до мене? Озадачен свети Петър му казал: Наставниче, народът те притиска, а ти питаш: кой се допря до мене?”… Да, наистина мнозина се притискали до Господа, но в него време само една жена изпълнена с неимоверно силна надежда се допряла до Него и затова Спасителят отбелязал: Допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене!

Жената разбрала, че не може да се укрие и като застанала с трепет в нозете Христови, гласно разказала за изцелението си. Дванадесет години тя страдала от кръвотечение, болест, която болезнено и бавно стопявало живота ѝ. А ето, след допира си с Учителя кръвотечението ѝ вече го нямало и убийствената болест била вече изчезнала. Последна възможност и единствен лек за измъчената умираща от кръвотечението си жена от брега на Генисаретското езеро станала вярата ѝ в Иисуса.   

Любопитно е и е интересно да се слуша и чете за станали чудеса в живота на хората. Децата обичат приказките с добър край, защото те ги потапят във „вълшебства”, далеч от заобикалящата ги съществуваща действителност.

Но, всяко нещо с времето си. Доброто си е добро, но опита учи, че правиш ли добро, вероятно ще те използват, а отпосле може и (меко казано) да ти напакостят. Затова, порасналите вече момчета и момичета, изпразнени душевно от житейски опит, стават безсърдечни предпазливи и гледат с потънали в безразличие очи. Да. Така е, ала сме и християни все пак ... нали! А добродетелта е кръста, без който няма съвършенство.

Но да видим по-нататък, какво станало отпосле с умиращата дъщерята на Иаир… Изцеряването на кръвотечивата жена задържало Иисуса. За последвалото събитие от това забавяне евангелист Лука разказва: …дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя”.

Душевен мраз пронизал Иаир в сърцето и той се вцепенил. Могъщия закон на смъртта го хвърлил в ужас. Ни слава, ни богатство, нищо вече не можело да му помогне. Внезапната мъка в него поразила всяка радост и мечта, а очакването му за помощ изчезнало в помрукналите му очи без следа…  Всичко около него потънало в пустота и … той едва доловил думите Иисусови: Не бой се! Само вярвай, и ще бъде спасена. Макар, надеждата за едничката му дъщеря да умряла заедно с нея, той се оставил на Христа и тръгнал подир Него.

Когато стигнали до Иаировата къща, Иисус влязъл в стаята на умрялата, хванал я за ръката и ѝ рекъл: Момиче! Тебе думам стани!

Това било достатъчно. По думите Иисусови душата на момичето се върнала в нея, и то оживяло. Иаировата дъщеря станала, усмихнала се и почнала да ходи пред погледа на изумения си баща жива и здрава.

Иисус не презрял гледащите на Него с надежда и вяра очи. Спасителя не ги оставил без помощ, тъй както прави това и днес и утре. Христос не страни от немощните хора. Той не изоставя дори и най-вкаменените сърца. 

Днес се живее в грях, без срам, ни от човеци, ни от Бога. Докле имаме дихание в ноздрите си и сме живи имаме право и може и да се покаем. Но ако не се сещаме, че мнозина които са отлагали изповедта си ненадейно са умрели, то тогава и нашето време е много вероятно да проспим.

Не от вчера се уча, катадневно да довеждам на ума си един благотворен цяр за душата, че щастие не се гради върху друго човешко нещастие. Светския живот се старае да замъгли  истината за Всемогъщия Творец и деня на Страшния Съд. А без Бог, душата става жилище на мрака, става тъмна бездна, където хазяин става червеят на страданието. Беда е, да не водим битки в себе си за духовно изправление. Да … в една такава борба има и страдание има и болка, ала Бог допуска толкова колкото можем да носим а и за да изпита вярата ни в Него.


[1] Лук. 8:40-56

[2] Мат. 9:1

[3] Мат. 4: 13  …и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски…

[4] Началниците на синагоги или т.н. стареи на юдейския народ били пазители на преданието, но имали враждебно настроение към Иисуса.

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта

Обратно

2016 pastir.bg