Menu
K
P

 

На 29 май светата Православна църква чества паметта на света преподобномъченица Теодосия Публикувано от Пастир на 29.5.2018
Начало >>

http://www.byzantium1200.com/images/gul1.jpgЦърквата Света Теодосия, известна сега като Гюл джамия (Джамията на розите), е била византийска църква в Константинопол. Тя се намирала в квартала Дексиократус (по името на някой си Дексиократес, който притежавал къщи тук), близо до крайморските стени на Златния рог до Портата на светиите (Айя капи), първоначално известна като Портата на св. Теодосия. Датировката на църквата е неясна, отчасти защото тя е била чувствително променена и през византийския, и през османския период. Традиционно църквата се идентифицира с църквата на манастира Св. Теодосия заради своята непосредствена близост до портата със същото име. Има предположения и за други църкви, включително тази, на манастира Христос Еургету (Благодетел).

На 19 януари 729 г., в самото начало на икооноборческия период, имп. Лъв III Исаврянин наредил да премахнат древната чудотворна мозаечна икона на Христос, поставена над Халки, главната порта на Великия дворец на Константинопол. (Оттук и името Христос Халкитес). Докато един офицер изпълнявал заповедта, няколко монахини се събрали, за да попречат на кощунството и една от тях, на име Теодосия, отместила стълбата, по която офицерът се качвал. Мъжът умрял, а Теодосия била хваната и влачена по града и след жесток побой, хули и оскърбления, починала. След края на иконоборческия период, Теодосия била призната за мъченица и светица и мощите й се пазели и почитали в църквата Св. Евтимия до хиподрума в квартал Дексиократиана. Църквата и прилежащият манастир били построени в края на 9 в. от имп. Василий I, който толкова обичал манастира, че дал в него четирите си дъщери, които били всички погребани в църквата.

С времето почитта към св. Теодосия нарастнала, докато след 11 в. църквата била преименувана на нейно име. Храмов празник станал 29 май.

Св. Теодосия станала една от най-почитаните светици в Константинопол, която особено призовавали недъгавите. Славата на светицата нарастнала от изцеляването на един глухоням в 1306 г. Два пъти седмично се провеждало литийно шествие по съседните улици. По този случай мощите, пазени в църквата, били носени, следвани от голяма тълпа болни, молещи се за изцеление. 

За последен път църквата се споменава на 28 май 1453 г. На този ден, който бил навечерие и на празника на светицата, и също на края на Византийската империя, имп. Константин XI  заедно с патриарха прекарали цялата вечер в молитва в църквата, която била украсена с гирлянди от рози за възпоменаване на св. Теодосия. Оттук и името Гюл джамия. Преданието разказва, че на сутринта, пред нахлулите в града турски войски, храмът се изправил така, украсен със свежи рози. Нападателите пленили всички молещи се, а мощите на светицата били хвърлени да бъдат разкъсани от кучетата.

След завоюването от турците, подземието, което междувременно се било разрушило, било използвано като склад за флотата и военна корабостроителница. Разрушената църквата вероятно е била превърната в джамия в края на 15 в. Според други източници, едва век по-късно. По времето на султан Селим II било построено минаре между 1566 и 1674 г.

През 16 в. възникнала легендата и бил сложен надпис за предполагаемата гробница на местния светец Гюл Баба. В двете източни колони под купола има по една малка камера. Югоизточната съдържа предполагаемата гробница на османския светия и над входа й има надпис: Гробница на апостола, Иисусов ученик. Мир на праха му и свидетелства за религиозния синкретизъм на Истанбул през 16 в. Камерата вероятно е била първоначално гробницата на св. Теодосия.

През 17 и 18 в. вследствие на честите земетресения минарето се разрушило и било преустроено от Мурад IV, който също заповядал да се преустрои куполът с пендантиви,  почти цялата западна част, сводовете над югозападните и северозападните ъгли. В началото на 19 в. зданието било отново възстановено от султан Махмуд II, който добавил дървена султанска ложа.

Архитектурата на църквата е сложна, тъй като тя била значително променена през вековете. Дори разграничаването между характерните византийски и османски архитектурни  черти, е сложен въпрос. Църквата има кръстокуполна форма, с купол, който доминира над наоса. Традиционно е датирана от края на 11 началото на 12 в. главно поради основата, изградена от  вдлъбнати тухлени ниши (типична за ранния комнинов период техника със скрит ред), а също и поради частите на църквата. Редуващи се редове от тухли са издигнати зад линията на стената и потъват в пласт хоросан. Поради това дебелината на пластовете хоросан е около три пъти по-голяма от тухлените редове. 

Сегашният купол без прозорци от османския период, се поддържа от четири масивни неправилни колони. Църквата стои върху обширно засводено подземие, оформящо тераса, която издига паметника и подчертава неговия размер.

image

Сегашната галерия е разположена над нартекса (преддверието) и се простира над страничните кораби, завършвайки в два параклиса, намиращи се отгоре на протезиса и диаконикона. Възможно е някога да е имало открити едноетажни странични кораби, които са били променени с построяването на галерията по време на Палеолозите.

http://nusretcolpan.com.tr/wp-content/uploads/2018/01/gulcamii.jpg

 

Източник: Byzantine Topographic Studies by Paspates (1877) и други.

Превод от английски: Наталия Стоянова

Обратно

2016 pastir.bg