Menu
K
P

 

МНОЗИНА СА ЗВАНИ, А МАЛЦИНА ИЗБРАНИ Публикувано от Пастир на 15.12.2019
Начало >>

Преди грехопадението човек редовно се е насищал от вечерята, за която се говори в днешното евангелско четиво. След изгонването обаче на нашите прародители от рая т. е. след грехопадението човекът се лишил от нейните блага и хората масово станали богоборци. Нито плачът на пророците, нито вдъхновените песни на Давида, нито силно изобличителните речи на Илия Тесвитянина не възбудили у хората желанието, да се върнат отново към своя Създател и с подобаващо достойнство да седнат пак на богатата трапеза на братолюбието. Човекът се отдалечил от Бога, забравил Го и станал проводник на лъжата, на измамата, на злото в живота.

В такъв мрак прекарал той векове наред ожесточавайки сърцето си в безверие и омраза. И когато достигнал до дъното на отчаянието, тогава далеч на изток изгряла предсказаната от пророците чудна звезда, която възвестила на света, че там в малкия градец Витлеем се е родил Син Божий, който ще спаси човечеството от погибел, като го очисти от първородния Адамов грях.

Христос предложил на всички хора обилната трапеза на обичта и миролюбието и разпратил слугите Си по кръстопътища, мегдани, села и градове да поканят човеците на нея. Но, както свидетелства светия евангелист, много от поканените не се отзовали на вечерята. Един казал, че си купил нива и искал да я обиколи, друг че си купил волове, трети че скоро се оженил и неудобно било да присъства на тържеството.      

Но трапезата не останала празна. На нея дошли бездомници, бедни, хроми, гладни и нещастни, защото станало тъй както рекъл Христос: Мнозина са звани, но малцина избрани.

Господ и днес държи приготвена същата тая трапеза. И днес всички блага е поставил върху софрата на богатата вечеря. И днес Спасителят ни приканва да се насладим от златни блюда на небесната трапеза пълна с Любов, Любов жертвена и всепобеждаваща.

Вечерята е великолепна, богата, тържествена. Трапеза, която може да предложи само Христос. Трапезата е грижливо подредена и чака всички ни да седнем на нея. Домовладиката с благ глас, топло и сърдечно ни кани, да се отзовем на поканата Му. Да влезем в радостта Му, да Го уважим и зачетем. И поканата Му не се отнася до избрани, до белязани хора, до предпочетени, а към всички. Към бедни и богати, към болни и здрави, към големи и малки, към вярващи и невярващи, към щастливи и нещастни. С една дума към целия човешки род. Отправил Своя взор към нас Христос ни чака. Вратите на Неговия дом са широко отворени. Нима ще останем глухи към призивната Му покана?

Не бива и не трябва. За наше добро е да приемем Господнята покана. Не че и днес някои, подобно на онези от евангелския разказ, няма да откажат Христовата вечеря, оправдавайки се с познатите доводи: лозе имам, нива си купих, скоро се ожених и пр., все мотиви изгубили вече стойността си.

Ние трябва да даваме свобода на душите си и да бъдем проводници на доброто, чистото и красивото в света, за да може благоразумно да приемем поканата за наследници на Царството Небесно, където мнозина са звани, а малцина избрани.

А® 

Обратно

2016 pastir.bg