Menu
K
P

 

МАНАСТИРЪТ СВЕТИ ДИМИТЪР КРАЙ ВАРНА Публикувано от Пастир на 26.10.2018
Начало >>

Св. Димитър – стенопис  в Евксиноградската църква

По време на царуването на Иван Александър (1331 – 1371) Генуа прави постъпки пред България за право на достъп в българските пристанища на Черно море. Генуезците създават пристанище и квартал, наречен Кастрици, като пристанището е най-северната точка на Варненския залив и е естествено защитено от северните ветрове. Крепостта е отбелязана в много западноевропейски морски карти и портулани от ХIII-ХVIII в. Предвожданите от полския крал Владислав III през 1444 г. кръстоносци я назовават с името Макрополис.

На няколкостотин метра на север от пристанището има множество изключително лековити минерални извори. Тук живеят хора, свързани не само с търговията, но и такива, които се лекуват в минералните извори. По онова време българската аристокрация щедро дарява средства за изграждане на самостоятелни храмове и на цели манастирски комплекси. В района се заселват и много отшелници, а местността се превръща в център на духовен живот. За жителите на региона местността, покрита с гори е свещена. По време на турското робство отново пристигали нови хора или се връщали по-рано прогонените. Те идвали, за да служат, живеят, да се лекуват или на поклонение в обителта Св. св. Константин и Елена. В старото генуезко селище била построена малка църквица в чест на свети Димитър, на мястото на храма, разрушен от турците.

За създаването на манастира Св. Димитър съществува предание за спасените кораби на капитан Димитър, който потърсил убежище в морето срещу църквата Св. Димитър в града, която се намирала на морския бряг между сегашния аквариум и вълнолома. Свети Димитър му помогнал, като му посочил безопасно място - в залива на юг от нос Сованлъка, наблизо до сегашния манастир. В знак на благодарност за станалото чудо, капитанът построил параклис на св. Димитър. Това станало през втората половина на 18 в.

По време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. част от руската войска е разположена в района, използвайки параклиса Св. Димитър за лазарет. През 1828 г. руснаците възстановяват църквата Св. Димитър и построяват военно-полева болница. След оттеглянето на войските болничните постройки са превърнати в килии и заедно с църквата стават манастир. През 1832 г. тук пристигат двама преподобни братя йеромонаси – Теодосий и Агапий Кантарджиеви от Велико Търново. Отец Теодосий организира и основава манастира Св. Димитър, като използва за център църквичката (според предания при строителството ѝ е вградена частица от Христовия кръст) и построената около нея военно-полева болница от руснаците. Брат му отец Агапий възстановява почти разрушения манастир Св. Константин. По-късно братята организират кампания из цялата страна за събиране на средства от патриотично настроени българи. По това време национално осъзнатата българска общност във Варна е много малка и бедна. Мeстните гърци, гагаузи и други етнически групи не желаят да помагат и даже пречат по различни начини. Въпреки многобройните конфликти с гръцката община, честите нападенията и обирите от разбойници, в продължение на повече от 30 г. двамата братя-монаси влагат много енергия и усилия постигайки значително благосъстояние за двата манастира.

Какво заварили двамата братя, преподобните Агапий и Теодосий през 1832 г.? Според крепостния акт от 1822 г. имуществото на манастира е 10 декара, това е дворът около църквата. 36 години по-късно, в 1866 г. манастирът Св. Димитър притежава 460 декара ниви, градини, лозя, воденица и други имоти.

През зимата на 1866 г. йеромонах Агапий умира, а през лятото на 1867 г. умира и игуменът на Св. Димитър йеромонах Теодосий. След тяхната смърт за кратко време ги замества свещеник Константин Дъновски, като служи и в двата манастира. Дотогава в манастирите се извършва богослужение на църковнославянски и гръцки език в зависимост от нуждите и присъствието на едни или други богомолци. След 1867 г. в Св. Константин служат само гръцки свещеници на гръцки език, а Св. Димитър е използван за градски увеселения и за гостоприемница. Ежегодно е отдаван под аренда.

В средата на 60-те години на XIX в. борбата на българите за църковна независимост от Константинополската патриаршия е в разгара си. Тогава започнали да разделят църковното имущество – църкви, манастири и прилежащите към тях земи. Но Патриаршията, в чието управление са гърците, нанася на българите тежък удар. С циркулярно писмо от 1 ноември 1865 г. гръцката патриаршия заграбва всички имоти, които остават нейни чак до след Освобождението на България. Тя задължава митрополитите да обезпечат цялото недвижимо имущество, което принадлежи на манастирите, църквите, училищата, читалищата и митрополиите с необходимите документи, доказващи собствеността. Българите във Варна, тъй като са малобройни, една десета от жителите, нямат възможност да победят в борбата за храмовете и манастирите с гръцката митрополия. Така цялото християнско имущество, включително манастира и неговите недвижими имоти остават под владението на гръцката митрополия чак до след Освобождението на България. Българската община във Варна поставила въпроса за незаконното им владение от гърците, но той така и не бил решен.

От 1867 до 1880 г. включително, гръцката митрополия владее манастирските лозя, ниви и недвижими имоти и ги дава под аренда. Павел Калянджиев – издател и адвокат във Варна, пресметнал годишния доход от имотите на манастира Св. Димитър на 150 турски лири, а на манстира Св. св. Константин и Елена – 250 лири. С тези средства се издържали само гръцките културни институции и училища във Варна, както и болницата, където приемали само гърци и тези, които се пишели за гърци.

1870 година се явява апогей на гръцкото духовно владичество. Така вместо в богоугодни места, манастирите се превръщат в места за увеселения. Свещеник Христо Върбанов в своите спомени ги нарича ханове.

От 4 до 22 август 1880 г. княз Александър I пристига във Варна. Тогава е лансирана идеята Варна да се превърне в лятна столица на Княжеството. Александър Батенберг пристига в града, за да направи първата копка и да положи основния камък на новата катедрала. Князът е настанен в манастира Св. Димитър. През цялото му пребиваване общественият живот в града е подчинен на българо-гръцкото съперничество. Във всички общоградски прояви има двойно представителство и дейност: българска, от името на гражданството и гръкоманска, от името на гръцката митрополия и община. Българите използват присъствието на държавния глава, за да внушат на гръкоманите, че макар и малцинство, силата е на тяхна страна. Самите гръкомани пък се оплакват официално на княз Александър I, че са репресирани от българите.

Сред българите във Варна се появяват два лагера. Единият – от издатели и обкръжението на Варненски вестник, което се състои от интелигенция и младежи начело с Павел Каляджиев – всички тези хора са се заселили във Варна след Освобождението. Вторият лагер от по-умерени, е начело с митрополит Симеон и известни кореняк варненци. Сред тях са имената на кмета на града Янко Славчев, окръжния управител Петър Станчев, а така също и влиятелни богати хора, стари чорбаджии от Варна.

Интелигенцията настоявала за радикални мерки против тези, които се пишели за гърци. Тя реагирала болезнено на антибългарските демонстрации, настоявайки пред местните изпълнителни власти и съдебни институции да бъдат решителни в своите действия. Ето мнението на интелигенцията във Варненски вестник: Грижата и попечителството (над манастирите „Св. Константин” и „Св. Димитър”) трябва да се отнемат от Гръцката митрополия и те да се предадат съгласно закона на Общинския съвет на гр. Варна, на когото принадлежат според закона и градските дюкяни, празните места, включително и пазарите, градското общинско пастбище и в него камъните и всичко останало, което е на земята и под земята, включително градините, лозята, къпалните и недвижимото имущество на манастирите. Градският съвет не бива да губи време и незабавно трябва да определи един от своите членове, за да направи опис на движимото и недвижимото имущество и да го вземе под свое управление, и в това време да помоли владиката на Варненската епархия, Преосвещения Симеон, да назначи двама свещеници в манастирите „Св. Константин” и „Св.Димитър”.

Митрополит Симеон обобщава събитията от лятото на 1880 г. по такъв начин: От пребиваването на княза остана спомен добър и лош... Додър, че положихме основния камък на българската църква, която се строи във Варна и която в настоящия момент се строи много бързо. Лош, че отново се пробудиха раздразнение и ненавист между гърци и българи. Гърците, които навсякъде, както и тук, искат във всичко да се делят от българите, работят, за да покажат, че са гърци, а не българи. Това те показаха и пред княза, дойдоха да поздравят княза с неговото пристигане във Варна, направиха серенади на княза... Това тяхно стремление смущава силно нашите българи, които искат да изпреварят времето. Те работят, за да накарат гърците да попаднат под българско влияние, да забравят, че са гърци, но това само времето ще покаже. Затова питат, разпитват, счетоводните книги претърсват, за да узнаят кой е построил църквите във Варна, кой е построил манастирите, кой е подарил ниви и т.н., когато съберат достатъчно сведения, чрез съда ще направят това, което е добро за българите.  

И така, през август 1880 г. положили основите на новия български храм (Варненската катедрала), издигната е идеята за лятна резиденция на княза във Варна. Това сякаш обединява и радикалната младеж, и умерените българи във Варна. Резулатите не закъсняват. През май 1881 г. Общинският съвет отново кани княз Александър I във Варна. Съветът взема решение да наеме манастира Св. Димитър за пребиваването на княза. Особено деен е новият кмет на Варна Михаил Колони. Той не само организирал ремонта на улиците, но и хигиенизирал града, благоустроил манастира, докарал от Букурещ собствените си  европейски мебели и ги сложил в покоите на княз Александър I.

На 13 юни 1881 г. княз Александър I пристига във Варна. В тези дни манастирът Св. Димитър наистина прилича на лятна резиденция на държавен глава. Тук се вземат държавни решения, създават се законопроекти и пр., но най-много от обкръжението на Александър I се обсъжда идеята за лятната резиденция. За възникналата идея напомня местният български печат. Говори се -  пише на 20 юни вестник „Свободна България”, - че новият Градски съвет взема мерки да отнеме манастирите „Св. Димитър” и „Св. св. Константин и Елена”, които вече няколко години с хитрост и нахалство се намират във владение на самозваната гръцка община. Българите използвали пристигането на княза и преминали в настъпление против фанариотството на варненските гърци и гагаузи.  Тази тема поддържали митрополит Симеон, кметът Колони и окръжният управител Петър Станчев, както и други общественици на Варна при техните официални и неофициални контакти с приближените на княза.

През юли 1881 г. от канцеларията на княза започват преговори с гръцката община във Варна за закупуване на манастира Св. Димитър. Тя не иска да дава манастира и заплашва, че ще пише на патриарха в Константинопол. На 7 август 1881 година варненският общински съвет взема решение да се отстъпи празно място или се купи такова за палат. Гръцката община чрез съда оспорва решението. През ноември Министерството на вътрешните работи образува специална комисия, за да определи цената на манастира. Варненската община веднага започва да изкупува лозята, намиращи се в съседство, за да оформи участък за бъдещата резиденция и нарича местността Сандрово на името на княза.

През януари 1882 г. Министерският съвет взема решение манастирът Св. Димитър да бъде взет за лятна резиденция. По мнението на Александър Головин, частен секретар на княз Александър I, гръцката община дарява доброволно манастира на княза, а той от своя страна, й дарява 50 000 лева (оценката на манастира).

Така завършва историята на един от манастирите, съществувал 50 години около Варна от 1832 г., и започва историята на двореца Евксиноград. От май 1882 г. манастирът Св. Димитър става резиденция на българския монарх. В летните месеци там се пренасят проблемите и интригите на двореца. Духовното е изместено от светското. Нещо, което започваме да виждаме все по-често. И така до наши дни...  

На 15 август 1882 г. тържествено е положен основният камък на летния дворец. Освещаването се извършва от трима Високопреосвещени митрополити: Симеон Варненско-Преславски, Григорий Доростоло-Червенски и Натанаил Охридски и Пловдивски. Датата съвпада с един от 12-те големи християнски празници - Успение на Пресвета Богородица - денят, в който Божията Майка се възнася на небето.

Друг фактор за датата е новостроящият се катедрален храм във Варна със същото име и впоследствие денят е избран и за празник на града.

Батемберг до завършването на двореца през 1885 г., летува в старата сграда на манастира. Новият манастир е наречен Сандрово. По-късно княз Александър разширява имота до съвременната му площ от 80 хектара (0,8 km²). При абдикцията на княза през август 1886 г. българската държава откупува от него имота за тогавашните 1,4 млн. златни лева.

Когато на 21 май 1888 г., за да организира работата по ремонта на манастира, пристига неговият пръв шамбелан (отговорник за финансите на манастира) Робер дьо Бурбон - личен секретар на Фердинанд, по-късно шамбелан (висш кралски служител, отговарящ за кралското домакинство, церемониалмайстор и маршал на двора до 1904 г.), първата работа, с която се захваща, както сам пише в дневника си, е да приключи започнатата и недовършена още от Батемберг реконструкция на манастира Св. Димитър за нуждите на резиденция.

Той успял да потегне манастирчето и да го направи обитаемо, но окончателно нещата са завършени през септември 1895 г., след като резиденцията Св. Димитър била окончателно оформена. Впоследствие започнали да я наричат Тунела вероятно заради  входния проход между жилищните корпуси, след който следвала богато озеленена лека тунелообразна конструкция.

Така манастирът Св. Димитър е превърнат по времето на княз Фердинанд в по-малка резиденция. Освен основните сгради там има оранжерии за редки растителни видове, френска градина, английски парк, няколко помещения за царска прислуга, конюшня, както и винарска изба с нови и по-стари лозя. През 1894 г. е построена една от първите електрически централи у нас.

Един ден на гости на княз Фердинанд пристига френският посланик Морис Палеолог, придружен от няколко млади секретари. За да запълнят времето си, пише в спомените си снахата на Фердинанд - царица Йоанна, - те решили да изплашат камериерките, появавяйки се в коридорите на царската вила, която беше един стар манастир, пригоден за новата цел, покрити с чаршафи и престувайки се на признаци. Бедните момичета, ужасени, на другата сутрин разказали всичко на гувернатката. Тя докладвала на Фердинанд, а и гостите си признали майтапа. Фердинанд рекъл:

„Казвате ми всичко това, за да ме успокоите. Аз обаче знам добре каква е истината. Отдавна я предвиждах, откакто дойдох да живея тук. Това, което моите камериерки са видяли тази нощ, са душите на гръцките монаси, които аз смутих в покоя им.”

За съжаление през 1948 г. управляващите комунисти ще разрушат манастира заедно с черквата му от 1821 година, съхраняваща изключително ценни икони, прибрани днес в Църковния музей в София.

Чешмата показваща мястото на съборената църква

В началото на 50-те години на 20 в. по времето на управлението на Вълко Червенков на това място е издигнат хотел Тунела.  В неговите апартаменти и стаи отпочиват и събират сили за народополезни дела управниците на България и по социалистическо, и по демократично време.

Хотел Тунела

През 2004 г. параклисът Св. Димитър е възстановен в непосредствена близост до автентичното място по проект на Националния институт за паметниците на културата с проектант арх. Хр. Ганчев. Инициативата за възстановяването е на управителя на резиденция Евксиноград Стефан Капитанов и на Дирекция Вероизповедания към МС. Параклисът е възстановен за по-малко от 6 месеца, изцяло с дарения на повече от десет фирми, институции и частни лица. С безвъзмездния си труд са участвали и всички служители на резиденция Евксиноград.

Новата църква

След 1989 г. резиденцията е под юрисдикцията на МС – от 1992 г., УБО – от 1996 г., МС – от 1998 г., МДААР – от 2005 г., МС – от 2009 г.

Новият манастир

Източници:

Интернет сайта на манастир Св.св. Константин и Елена – varnamonastery.bg

Интернет страница на резиденция Евксиноград

Вестник 24 часа

Обратно

2016 pastir.bg