Menu
K
P

 

МАНАСТИРЪТ СВЕТА БОГОРОДИЦА ЖИВОПРИЕМЕН ИЗТОЧНИК Публикувано от Пастир на 12.4.2018
Начало >>

Едно от най-известните святи места на Константинопол, Пресвета Богородица Живоприемен Източник, е разположено извън крепостните стени на запад от града,  в място, известно сега като Балъкли. Две версии на едно много старо предание дават информация за произхода на това древно свято място.

Според първата, предадена от историка Прокопий, имп. Юстиниян (527 - 565 г.), докато ловувал в една красива и зелена част на този край, с много дървета и много вода, имал видение на малък параклис с голяма тълпа хора и свещеник пред един извор.

Това е чудотворният извор, за който му било казано, след което императорът построил манастир на мястото, като използвал излишните материали от църквата Света София. Историкът Седренус отбелязва, че манастирът бил построен през 560 г.

Втората версия, разказана от хрониста Никифор Калист гласи, че имп. Лъв I (457 - 474 г.), когато бил още обикновен войник, срещнал до Златната порта един слепец, който го помолил за малко вода. Докато търсел наоколо вода, един глас го упътил към извора и му казал да построи църква на това място, когато стане император. Калист описва подробно тази голяма църква. (Описание на светата църква на Извора, издигната от Лъв, П. Г. Мин, том 147, 73-77), но описанието съответства повече на църквата, построена от Юстиниян. Исторически е потвърдено, че Зенон, игумен на манастира на Пресветата и Славна Владичица Богородица на това място, участвал в Църковния Събор на Константинопол, свикан от Патриарх Менас (536-552 г.) през 536 г.

Петрус Гилиус отбелязва през 1547 г., че църквата вече не съществува, но боледуващите хора продължавали да посещават аязмото.

През 1727 г. Никодим, Митрополит на Деркон, построил малка църква и възстановил богослужението. Арменците предявили претенции за участие в светото място, но дългата традиция и ферманите, издадени от султаните, го при знали за собственост на Вселенската Патриаршия.

През 1833 г. с разрешение на султана, Патриарх Константин I (1830-1834 г.) построил днешния манастир Св. Богородица Живоприемен Източник. Неговият празник се чества на Светли Петък. Днес, освен обширната църква, комплексът включва подземния параклис на Живоприемния Източник с аязмото и рибките.

Гробовете на патриарсите

Намират се в двора на днешния манастир.  Без­крайната редица от Вселенски Патриарси през вековете напомня листата на дърво: старите листа падат, а новите заемат тяхното място, но дървото си остава същото - неговите корени достигат до Апостолските времена и него­вите сенчести клони се разпростират над християнския свят до границите на Всемира.

Никифор Калист, който пише за аязмото през 14 в., цитира от различни източници общо 63 чудеса, 15 от които от неговото време. Според описанието на Калист, църквата била по план правоъгълна, с входове от всяка от четирите страни. Част от църквата била полувкопана под всеки от входовете и водела долу до аязмото. Богато украсената църква имала позлатен таван, хубави стенописи и икони. От стенописите Калист споменава Сретение Господне, Преображение Господне, Разпъването на Христос, Явяването на Христос на Жените Мироносици, Възнесение и Петдесятница. Той също насочва вниманието към две икони, които изобразяват чудеса, навярно със сцени от основната тематика на Живоприемния Източник. Хронистът дава дори имената на художниците - Игнатий и йеромон. Гавриил. Близо до църквата били издигнати три параклиса в чест на св. Евстратий, св. Анна и Св. Богородица.

Много епиграми изразяват почит и възторг от аязмото и чудесата, свързани с него. До наши дни са запазени 6 от Мануил Филес, други 6 от магистър Игнатий, 1 от Йоан Моуропоус и др.

ИКОНАТА СВ. БОГОРОДИЦА ЖИВОПРИЕМЕН ИЗТОЧНИК

Живоприемен Източник е определение на Св. Богородица и Нейното представяне като Живоприемен Източник е свързано с аязмото. То веднага станало популярно и този тип икона се разпространил из целия православен свят, особено в местата, където се вярвало, че изворът е аязмо. През 9 в. Йосиф Песнописец дал за пръв път името Живоприемен Източник на един химн, посветен на Божията Майка.

Центъра на иконата заема мраморна чешма, от която пада вода. Над този фонтан (чешма) Св. Богородица държи Иисус Христос, Който благославя. Два ангела, които кръжат над главата Й, носят свитък, изписан със стих.

Около фонтана са изобразени императори и много болни хора в различни пози, които са пръскани от светената вода. Според традицията, е нарисувано малко езерце с риба. Всъщност, това е рибата, която е дала настоящото име на района, т. к. балъкли на турски означава място с риба. Иконографският тип Живоприемен Източник се среща в много варианти във всички православни земи. През последните векове голямо търсене имат миниатюри, мозайки, икони, гравюри върху дърво, медни гравюри.

Северната арка на езонартекса на Христос Спасител в Хора – един от манастирите най-близо до аязмото, е запазила горната част на композицията, която представя Св. Богородица Живоприемен Източник и Христос.

 

Превод от английски: Наталия Стоянова

Източник: Вселенска Патриаршия – www. patriarchate.org

Обратно

2016 pastir.bg