Menu
K
P

 

ИЗЛЕЗЕ СЕЯЧ ДА СЕЕ Публикувано от Пастир на 10.10.2020
Начало >>

Протоиерей Алеко Рачев

В своите поучения Христос винаги е съобразявал умствената схватливост на слушателите Си, за да могат те да вникнат и долавят поуката от това, което са чули. Когато разговарял с книжници народни, Иисус и пряко, и косвено ги изобличавал в неправилно или умишлено извратяване смисъла на закона Мойсеев, а когато наставлявал людете или учениците Си, Иисус използвал ясни и не дотолкова сложни за тълкуване изразни средства.

Възприятията на всеки слушател са различни. Иисус често излагал поученията Си към народа в особена иносказателна форма. По този начин хората лесно запомняли чутото и впоследствие можели да се замислят върху неговия смисъл. Такъв бил и разказа на Христос в притчата за сеяча.

Излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха, а други паднаха на камък и като поникнаха, изсъхнаха,защото нямаха влага, други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха дадоха плод стократен. И като изрекъл притчата, Христос добавил: Които има уши да слуша, нека слуша! [1]

В 13 гл. от Матея се говори за това как след притчата за сеяча учениците попитали Христос: защо с притчи им говориш?; на което Иисус им отговорил: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено; защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме. [2]

На пръв поглед, този цитат може да доведе до заключение, че Христос говорил на народа с притчи, за да възпрепятства приемането на истината от хората и по такъв начин да отдели народа от милостта и благодатта Божия. Естествено, подобно твърдение влиза в противоречие с намерението на Бога да намери и спаси погиналото.

И все пак, това е един образец за това, колко е опасно да се взема извадка от Библията, въз основа на която да се правят изводи извън целия контекст на съдържанието. Всички лъжеучения и днес неоправославни умозаключения се основават на този метод.

Иисус не бе казал за народа: за да не видят, за да не чуят, за да не разберат, а: затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират. Христос обличал истините за вечния живот в притчи, та да започнат хората да разсъждават и търсят път към Царството Божие.

След като чули притчата за сеяча, учениците Христови поискали от Наставника си да им обясни значението ѝ. Иисус така и сторил. 

Тълкувайки смисъла на разказаното от Него, Иисус недвусмислено показал наяве, че Сеячът на семето в притчата е Самия Той-Словото Божие, което сее в почвата на човешките сърца.

Едни от тях, Спасителят говори, че са станали добре отъпкан път от гордост и пороци, върху който нищо не расте. Господ отнесъл това към злонравните нещастници, с каменни сърца и ледени души, за които доброто няма стойност. Така оставено незащитено божественото семе мигновено изчезва грабнато от сатаната.

Благините на света пък смесени с греховни наклонности сторили от сърцата на вторите описани в притчата камениста местност. На нея Словото Божие бързо пониквало, но корените му били слаби, поради което Спасителят уподобил тези хора на клетници, които в дни на мир и доволство с радост приемат благовестието, но при изпитания и скръб бързо се отричат от Христа и така радостта на вечния живот за тях угасва.

Трънливата и буренясала земя пък, Иисус претеглил с люде, които искат да приемат Божиите наставления и да живеят по тях, ала многото грижи по светския блясък и грижите на века сломяват решимостта им. Така притворните прелести на земните богатства премрежват очите на тези раздвоени персони и скриват от тях близостта от безнадеждния им край.

Накрая Христос посочва към кои хора е Неговото благоволение. Това са човечните и милостиви синове и дъщери Божии, в които като на добра и плодородна земя Словото на Бога благотворно работи и дава плод стократен.

Бог сее Своето слово и днес.

Божието правосъдие сега не разпитва за големината и тежестта на грехове ни, а само ни зове с „покайте се”. Но не така ще е при свършека на света… не така. Тогава Ангелите Божии ще влязат видимо в света и ще разделят злите измежду праведните и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби. [3]


[1]  Лук. 8:5-8

[2]  Мат. 13:10-12

[3]  Мат. 13:49-50

***

Разрешава се препечатване след коректно посочване името на сайта

Обратно

2016 pastir.bg