Menu
K
P

 

ИЗЦЕРЕНИЕТО НА КАПЕРНАУМСКИЯ РАЗСЛАБЕН, СВ. ГРИГОРИЙ ПАЛАМА Публикувано от Пастир на 23.3.2019
Начало >>


Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани вземи си одъра и ходи?

Жив и дълговечен въпрос отправен не само към непосредствените очевидци и свидетели на чудесното изцеряване на капернаумския разслабен, но и към всички нас, слушащи отново тази история, станала столетия назад във времето. Това е така, защото Св. Евангелие не е просто историческа хроника, а божествен извор на действеното Слово Божие.

През земния си живот, Христос извършил много дела, от които светите евангелисти са записали малка част в свещените книги на Новия Завет. Действително Божият Син обходил много градове, села и паланки. Евангелските текстове са документирали, че навсякъде където обществено Христос поучавал и вършил чудни дела, освен следващите Го ученици и обикновени хора, присъствали и книжници и фарисеи. Диаметрално на Иисусовите последователи, законоучителите на тогавашната духовна власт ходили подир Иисуса, подтиквани не от копнеж по Бога, а от безпокойство към увеличаващата Му се слава сред народа. Недружелюбните към Иисуса законоучители израилеви, които безусловно отхвърлили учението Му, категорично не Го приемали за чакания Месия. Тяхната неприязън трескаво набирала сила, вследствие на изплъзващото им се влияние сред народа. Тази причина била достатъчно основателен импулс, заради който те преследвали Иисуса, очаквайки Го Той да сгреши в действия или слово, за да Го обвинят в богохулство и да Го убият.

Но нека се приближим мисловно до препълнения с хора капернаумски дом, където Спасителят, след като извършил няколко чудеса край Генисаретското езеро, седял и поучавал народа. Духовната жажда, проявила се в онзи ден, струпала толкова много хора в тази къща да слушат думите на Иисуса, че дори и пред вратата ѝ не можели да се поберат.

Увлечени от Христовата проповед, на никой от присъстващите и на ум не му идвало, че в него момент, четирима души, поради липса на друг достъп до Спасителя, ще разпокрият покрива на къщата и от него ще спуснат в нозете Иисусови носилка с парализиран на нея човек.

Находчив и дързък ход. Ход, чрез който, тези смели мъже, показали открито вярата си в Месията израилев. А Иисус, като видял живата им вяра, смилил се над разслабления и му рекъл: Чедо, прощават ти се греховете. Тези думи на Иисуса, не се понравили на намиращите се там книжници и фарисеи. Изпълнени с лукавство, те отхвърлили властта Му на Син Божий и Го осъдили в сърцето си като богохулник, тъй като Той опрощавал греховете с власт, принадлежаща само на Бога.

Иисус пожелал да разпръсне колебанията им, че Той, като Бог, притежава тази власт. Затова обръщайки се към тях им рекъл: Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. И разслабения веднага станал, и като си взел одъра пред всички, излязъл.

Лицемерната праведност разслабва душевните ни сили. Парализирани от заобикалящото ни равнодушие с отегчени сърца и апатия не можем ефикасно да се трудим в делото на собственото си спасение и се застояваме в зоната на греха.

А грехът е нагъл и никога не приема отказ. Сблъска ли се с поддържащите ни духовни стойности, той на всяка цена се стреми да намери пътека до дверите на съвестта ни. И ако успее да се промъкне в нея, настанява се безцеремонно, разширява властта си и съвестта ни почва да губи срам и отвращение от него. Така възцарил се, грехът премахва границите между добро и зло, бедите смело връхлитат с избуяли страсти и вредни наклонности.

Слава Богу, че силата на греха е ограничена да пречи на човешката душа по пътя ѝ към Твореца, но да изтръгне самия ѝ стремеж към Него, тази власт тя няма. Господ знае духовните ни немощи и неспирно усилва благодатта Си там, където е нужно.  

Светата Църква днес, на Втората неделя от Великия пост, ни дава примера на  св. Григорий Палама, ученик на атонската монашеска традиция. Неговият примерен монашески живот, бил оживотворен с многобройни молитви, пост и всенощни бдения. Монашеското му послушанието в атонския манастир било славно измежду всички подвизаващи се там. Усърдието, с което изпълнявал задълженията си довело дотам, че веднъж, когато помагал в манастирската кухня и варил чорба за братята, за да не прегори, в бързината, разбъркал яденето с ръка, без да се изгори. Оттам е и името му Палама, което значи длан. Години след това, Бог го поставил за архиепископ на Солун, където св.Григорий се явил усърден защитник и пазител на православието.

В неговите творения и пример е събран целият опит на Православната ни църква, който свидетелства, че този земен живот не се заключава само в земното ни съществуване, а ни съдейства да сме съпричастници на бъдещия век. Св. Григорий учи, че благодатта не ни се дава заради духовен подвиг, а е отговор на нашия вик, на нашите молби и тъга по Бога.

Нека се поучим от добрия пример, който светиите на православието са ни оставили. Бог винаги дава без мяра Своя Дух; но ние Го приемаме според аршина на нашата чистосърдечна откритост към Него. Ние трябва да се борим строго, трезво, без пощада към себе си и с всичко, което би ни държало в плен далеч от Бога. 

РМ

Обратно

2016 pastir.bg