Menu
K
P

 

ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА ГАДАРИНСКИЯ БЕСНОВАТ Публикувано от Пастир на 20.10.2019
Начало >>

Един ден Господ Иисус Христос се качил на кораб с учениците Си и отплавал към източния бряг на Галилейското езеро. Когато акостирали в гадаринската страна, назована така по името на град Гадара, на брега излезлите от кораба били посрещнати от тичащ към тях човек прихванат от нечист дух. Като приближил до тях, бесният покланяйки се на Иисуса, извикал: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!защото - както изяснява по нататък св. ев. Лука - Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше.

Спътниците на Спасителя през нощта били вече преживели тежък кризисен период на уплаха. Плаването им било сполетяно от силна буря, която за малко не ги пратила на дъното на езерото. Изумени от всемогъществото на Христос, Който запретил на стихията да престане и да утихне само с думата Си, те все още били под нервно напрежение. Срещата с бесноватия вече им идвала в повече, но те, които щели да стават непобедими ученици Христови, трябвало да се подготвят за това, ставайки свидетели на многото чудни дела Божии в лицето на многоочаквания Месия.

Злощастният човек, имал живелище на гробищата, денем и нощем обикалял там и се скитал по хълмове, викал, удрял се с камъни, и никой не можел да го свърже и укроти, защото тоя разкъсвал вериги и счупвал окови. Подивелият мъж живеел под чуждата воля на зли духове и вероятността сам да се освободи от тази робия била нулева. Бесовете вече знаели, че трябва да напуснат обладания от тях човек, въпреки че съдният ден Божий още не бил настъпил, и затова подтикнали пленника си да се доближи до Христа и да завика: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?.

Христос освободил страдалеца от мъчещите го многобройни зли сили, като разрешил на бесовете да се прехвърлят от човека в стоящо наблизо стадо свини, което се сурнало низ стръмнината и се издавило.

Природните закони определят битието и образа на заобикалящия ни материален свят. Преодоляването на неизменността на физичните закони, които Бог като Творец на всичко видимо и невидимо проявява като свръхестествени дела, са илюстрация на Неговата неограничима и неизмерима сила.

Бог познава навика на човешкият ум да търси логическо обяснение на всяко явление, случващо се пред очите му. Спасителят не е имал за цел чрез демонстративно въздействие да удивлява хората с делата си, за да предизвика в тях ужас и тревога.

Когато дяволът изкушавал Христос в пустинята да извърши чудо, той съблазнявал Иисуса да направи това ефектно, по силата на величието Си, чрез външно въздействие. Господ отхвърлил това предложение и показал, че не само по силата на свръхестествени убеждения, произтичащи от Божеството Му, ще привлича хората към Себе Си. Преимуществената цел на чудесата, които Иисус извършил, не са били с едничката цел външно да поразяват ума и въображението на човека, а още по-малко да нарушат свободата на индивида, дадена му от Създателя.

Иисус оставя на човек възможност, сам със свободната си воля да определи това, дали да поиска помощ, дали да приеме или да отхвърли чудесата Божии.

Действително, чудото с освобождаването на пленения клетник от бесовете, станало не от вярата на лютострадалеца. Обладаният от зли духове бил извън волята си и не е имал шанс да се пребори сам за помощ. Той получил свободата си като силов дар, единствено и само по желанието на Иисуса, изразяващ Отческата Си любов към него.

Разказът за чудното спасение на измъчения човек завършва с противопоставянето между любовта на Бога към хората и техните нравствени ценности, определящи взаимоотношенията помежду им.

Гадаринците отхвърлили помощта на Бога и помолили Христа да си отиде от тях, тъй като се угрижили да не би да претърпят някоя друга по-голяма вреда от тая със загубата на свинете си. Те неглижирали избавлението си от неотдавнашния терор и настъпилото спокойствие в града и околностите му.

Чудното дело, сторено от Бога в тази история никак не достигнало до загрубелите гадарински души. Нека прочее, възлюбени християни, да не бъдем като хората от онази област, които отблъснали милосърдието Божие, предпочели благините от стопанствата си и учтиво изгонили Иисус от земните си блага и имотите си.

А®

Обратно

2016 pastir.bg