Menu
K
P

 

И ПРОСТИ НАМ ДЪЛГОВЕТЕ НИ, КАКТО И НИЕ ПРОЩАВАМЕ НА ДЛЪЖНИЦИТЕ СИ Публикувано от Пастир на 17.2.2018
Начало >>

Протоиерей Алеко Рачев

Веднъж, до един от планинските склонове на Галилея, дошло при Иисуса множество народ за утешение. Като видял хората, Спасителят се възкачил на близкия хълм и наченал да ги поучава. Христос говорил на людете за блаженствата и за предстоящата радост, която очаква Божиите чеда във вечния живот, като посочил и с какви нравствени норми на взаимоотношения ще имат шанс да се вредят за Царството Небесно.

По-нататък, Иисус дал и молитва на човеците, с която непосредствено да се обръщат към Небесния си Отец и да му се молят, като подчертал и следната важност, че: Ще им се простят съгрешенията, ако и те прощават дълговете на длъжниците си! [1]

Ето как Божият Син предложил на последователите Си живот на саможертвена любов и към Бога, и към другите хора. Той поставил едно високо изискване, което живо да се противопостави на човешкото его.

Оттогава някои правят опити или пък не, други се отскубват от душевния мрак и привеждат в изпълнение тази трудна задача, която като с остро „жило” причинява болка на себелюбието, което знае  и може единствено да прощава само на себе си. Воля Божия е хората да живеят в мир помежду си. Бог не търси да ни мъсти за съгрешенията, просто изисква всеки жадуващ спасение и вечна радост за душата си, да направи необходимо усилие над себе си и да се учи на прошка.

За дяволските желания е ясно, че винаги противостоят на Създателя и са наопаки. На злия му е приятно хората да са във вражда и да са непримиримо разделени чрез наркотичната сила на омразата. Защо да си длъжен да простиш - казва лукавият,- щом не искаш в рая, моля, има ад. Всеки има свободна воля сам да избира мястото си във вечността.

Но да се фокусираме върху тези, които волево избират да вървят след Христа. Те трябва да са изрядни и благоразумни в делото на опрощението. Например, ако някой не отиде с покаяние при Христа, то се знае, че Бог няма да го търси против волята му, за да му прощава насила греховете. Загубилата се от стадото овца може и да бъде намерена, но дали ще остане мирно в кошарата с другите 99 или ще хукне с чуждите кози по шубраците, си е нейно лично решение.

Точен коректив, който по мярка приляга и на междучовешките взаимоотношения: ако ти си съгрешил против някого и се разкайваш, стани и отиди при него и сърдечно му поискай прошка. Ако някой е съгрешил против тебе [2] и дойде да ти поиска прошка - дай му. 

Някога книжниците и фарисеите довели при Иисус една жена, хваната в прелюбодейство и изкушавайки го, попитали как да постъпят с нея. [3] На така поставените от евреите везни Христос трябвало или да освободи грешницата, като се провини пред закона, или да потвърди закона, и с това да наруши Своята заповед за прошка и милосърдие. Наложено му било да избира между две решения: или да му се присмеят или да Го убият с камъни ведно с пропадналата жена.

Някой може да предположи, че Иисус е мислел да прости греховете на блудницата, но Той нямал такова намерение. Тя била довлечена насила при Него, затова и Той без да обръща внимание на когото и да е, предложил необичаен начин, по който присъстващите сами да произнесат присъдата си над нея. Несмутим, Христос спокойно се навел и започнал да пише думи с пръст по земята.

Не след дълго, законниците и другите с тях започнали да разчитат написаното в праха и се изплашили. Според светото предание, изпод пръста Господен започнали да изплуват един след друг греховете на присъстващите съдници на леката жена:

Мешулам - похитил църковните драгоценности - написал пръстът Господен на земята;

Ашер - извършил прелюбодеяние с жената на своя брат;

Шалум - заклел се лъжливо;

Елед - ударил своя баща;

Амарих - присвоил имуществото на вдовици;

Меррари - извършил содомски грях;

Иоел - поклонил се на идолите и … Гнусните простъпки на озверелите израилеви властници били писани по праха. Христос все така бил Милостив. Той не изрекъл гласно греховете на настръхналите обвинители, за да не счупи народа главите им с камъни. Спасителят не търсел мъст, затова и написаното лесно било заличено. Той едва малко припомнил беззаконията им, за да се опомнят и да не са толкова жестоки, когато съдят греховете на другите. В момента на всеобщото мълчание, Иисус дал отговора, който се чакал от Него: Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък. 

Продължението на тази история вече се знае. Никой не се намерил безгрешен пред Господа и жената - блудница останала жива.

Непоисканата прошка е като непоисканото добро. Даваш ли нещо някому без да ти е искал, прощаваш ли някому без да те е молил за прошка, тогава знай и помни, че не трябва „лявата” ти ръка да знае това (т.е. този комуто си дал или на когото си простил по твоя лична преценка да не знае), за да се предпазиш от вреда и да не страдаш.

И ако за греховете ти е трудно да се каеш, и ти се струва противоестествено чуждите съгрешения да прощаваш, то тогава се размисли, че може би даваш повод на Христа, да начертае с пръст по земята срамните ти грехове.


[1] Мат. 6:9-13

[2] Тук разбирай изрично съгрешил лично спрямо тебе, защото ако той чрез тебе е оскърбил и причинил страдание и на ближните ти, то за такова дело само Бог е Този, Който може да избере пътя, по който да го изправи от греха.

[3]  Иоан 8:3-11

Обратно

2016 pastir.bg