Menu
K
P

 

ДЕРЗАЙТЕ! АЗ СЪМ, НЕ БОЙТЕ СЕ! Публикувано от Пастир на 29.7.2018
Начало >>

Протоиерей Алеко Рачев

Вън от чертога на рая, хората почувствали горчилката на безпокойството и така, съпътствани от многолики страдания, те влезли в борба за живота си с противните сили, стараещи се да го покосят.

В светото Евангелие е описана една такава история, при която смъртта застанала очи в очи с учениците Христови, които плавали с кораб и били хванати в капан на развилняла се буря в морето.

След като Иисус вече бил нахранил повече от пет хиляди души по чудесен начин с пет хляба и две риби, Той накарал учениците Си да влязат в кораб, да минат преди Него на отсрещния бряг, а Той се качил на тамошната планина, за да се помоли насаме. Синът Божий имал нужда от малко лично време. Той още не бил намерил време, за да изживее мъката по смъртта на св. Иоан Предтеча.

Дошла нощта. Далеч от брега, адска стихия закипяла под кораба на избраните от Господа човеци и вече била готова да ги погълне.

В това време Иисус в душевен мир молитвено беседвал с Небесния Отец. Когато привършил молитвата Си, Спасителят се обърнал към морската шир, слязъл до брега, стъпил на водата и тръгнал по водната повърхност към учениците Си. Когато се приближил до кораба, учениците Му Го видели да ходи по морето и смутени от страх, че имат привидение извикали от ужас. Но Иисус им рекъл: Дерзайте! Аз съм, не бойте се! (Мат. 14:26-27)

Петър с емоционално оживление пожелал веднага и преди всички сам да се приближи към Христа. При това той повярвал, че Иисус може не само да ходи по водата, но и на него да даде тази възможност, затова и казал: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата (Мат. 14:28).

Откривайки всемогъществото Си, Господ постлал пред Петър морето и му рекъл: Дойди (Мат. 14:29). Петър излязъл от кораба и тръгнал по водата, за да иде при Иисуса, но престрашавайки се от по-голямата опасност - морето, се уплашил от по-малката – вятъра и почнал да потъва. Започнал да потъва от момента, в който вярата му отслабнала. С разтърсващи душа и сърце Петър с последно усилие се взрял в погледа на своя благ Учител и извикал: Господи, избави ме! Иисус прострял ръка, хванал го и му казал: Маловерецо, защо се усъмни? (Мат. 14:30-31)

Христос изтеглил разтреперания бъдещ стълб на вярата от водната стихия и го поставил на водата. Когато с влизането в кораба Иисус успокоил бурния вятър, ония, които били на палубата му, смаяни от случилото се, приближили се до Иисуса, поклонили Му се и казали: Наистина си Божий Син! (Мат. 14:32-33).

Така преминала онази страховита нощ. Нощ в която вярата на апостол Петър била поставена на изпитание. В човешкия живот няма случайности. Този кратък момент на маловерие, изживяно от свети Петър, е запазен в Евангелието за урок, който трябва да учи читателите вярно и правилно да се разбира от тях. Но що значи вярно и правилно да се разбира?

Ако се цитират текстове от светото Евангелие, за да се оправдават лоши дела, това не е добре. Не е, защото грехът се прощава само с покаяние. А покаянието няма нищо общо с оправданието, което няма власт да извинява.

Но на колко измежду хората на днешния свят им се слуша за това. В моменти, когато човек в конфликт на интереси не намира сили да вземе и приведе в действие правилни решения, той си казва: Да, но и апостол Петър е изпадал в маловерие и се е отрекъл от Христа. И така нататък и т.н.

Вярно е. Каквото е писано – писано. Но и друго е писано. Петър горко плака, дойде в себе си, изправи се и стана непоклатим проповедник и изповедник на вярата си в Бога.

Да се изповядва на думи вярата в Христа е лесно, но делата са тези, които във време на избор изпитват вярата на човек у Бога.

Впрочем Симон - Петър не бил изпаднал в съвършено неверие, но страхът частично го объркал. Колкото се уплашил, толкова и се усъмнил. Миг преди водата да го завлече към дъното, той успял да възстанови доверието си в Бога, Който го и избавил.

Когато Иисус изискал от учениците Си да отплуват преди Него с кораб на отсрещния бряг, Той се качил на планината и наченал да се моли тихо и със спокойна душа. Христос се молил до късно, с което научил и учениците Си да не оставят бързо молитвата си, а да я възнасят и денем и нощем. Вседържителят по провидението Си допуснал апостолите да изпаднат в беда и не им помогнал веднага. С това Си действие Иисус имал за цел да приучи учениците Си на търпение, за да не хленчат за бързо отстраняване на бедите, а претърпявайки ги достатъчно, смирено да просят избавление от напастите.  

Някога след грехопадението се променил човешкият живот и начинът на мислене. В опита си да разпознават добро от зло хората изпитали горчивината от това познание.

Лошо е, че човек тежко изживява експериментите от злото, но пък като се научи да разпознава доброто, ще може да избере да се придържа към него.

Хората сме създадени добри по природа, но праотците ни Адам и Ева в древност сами избрали да изпитат на дело дали това е така. Хиляди години оттогава ние, потомците им, дори и днес пак и отново полагаме старание волево да изберем, дали да са сме добри или зли.

Сега нравствеността ни всекидневно се изпитва в душите ни, за да можем да си върнем онова мирно и блажено състояние на духа, загубено някога от нашите прародители.

Обратно

2016 pastir.bg