Menu
K
P

 

ДЕРЗАЙ ЧЕДО, ПРОЩАВАТ ТИ СЕ ГРЕХОВЕТЕ Публикувано от Пастир на 8.7.2018
Начало >>

Протоиерей Алеко Рачев

От два милениума църковните учители берат от плодовете на православното книгохранилище душеспасителни слова, за които добрите християни обичат с наслада да слушат и четат. През земния си живот, Христос извършил много дела, от които светите евангелисти са записали малка част в свещените книги на Новия Завет.

Това дословно се разбира и от евангелието на Св. Иоан Богослов, кроткия и чистия по сърце любим ученик на Господа, който свидетелства за Христос, че и цял свят не би побрал книгите описващи работите, които Той извършил (Иоан 21:25).

Действително Божият Син обходил много градове, села и паланки. Евангелските текстове са документирали, че навсякъде където обществено Христос поучавал и вършил чудни дела, освен следващите Го ученици и обикновени хора, присъствали и книжници и фарисеи. Диаметрално на Иисусовите последователи, законоучителите на тогавашната духовна власт ходили подир Иисуса подтиквани не от копнеж по Бога, а от безпокойство към увеличаващата Му се слава сред народа. Недружелюбните към Иисуса законоучители израелеви, които безусловно отхвърлили учението Му, категорично не го приемали за чакания Месия. Тяхната неприязън трескаво набирала сила, вследствие на изплъзващото им се влияние сред народа. Тази причина била достатъчно основателен импулс заради който те преследвали Иисуса, очаквайки Го да сгреши в действия или слово, за да го обвинят в богохулство и да го убият.

Веднъж Иисус докато поучавал в двора на една къща в град Капернаум донесли на постелка един разслабен човек. Мъжете, които носили при Иисуса болния си другар, веднага разбрали че няма да е лесно да внесат приятеля си при Иисуса, предвид тълпите от хора с които Той бил заобиколен, затова разпокрили част от леката покривна конструкция на дома и от там спуснали страдалеца при нозете Христови.

Спасителят видял силната вяра на разслабения и на онези, които го носели към Него рекъл: Дерзай, чедо, прощават ти се греховете (Мат. 9:2).

Че да прощава грехове може само Бог е ясно, но книжниците, засегнати от думите Му, тутакси разсъдили, че Той богохулства (Мат. 9:3). Те по никакъв начин не искали да приемат Иисус за Син Божий.

Христос знаейки, че за хората е по-трудно да стане видимо изцеление на човек, отколкото невидимо излекуване на душата му, се обърнал към законоучителите израилеви и показвайки, че узнава дори и помислите човешки рекъл: Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си. (Мат. 9: 5, 6). И разслабеният веднага станал, взел си одъра пред всички и си отишъл.  

Чувствата играят голяма роля в човешкото поведение. Чудесата на Иисуса силно са вълнували свидетелите на тези необичайни за хората действия. Ролята на поученията и делата Христови не са били скоротечни в миналото. Те не са такива и днес, няма да станат такива и утре. Ценностните поучения на Иисуса имат своето благотворно въздействие само върху нелекомислените читатели и слушатели. Погледнато проницателно, Сам Господ е обяснил каква е причината-носител на мъката и безпокойството смущаващо битието на хората.

Парализираният човек, за когото става дума в тази история, оздравял едва след като Бог му простил греховете, истина, която свидетелства, че всички хора, взаимно свързани наследствено теглят както от личните си грехове, така и от тези на предците си.

Умиването от грехове може да стане само докато човек е на този свят и на тази земя и то по божествената доброта на Спасителя и Неговата милост. Бог винаги ожида блудните си деца да се откажат от греховните си дела, да дойдат в себе си и да се върнат при Него. Милост, с която Той дава възможност на всекиго за покаяние сега, но не и за утре, защото отиде ли си човек от тук, там горе, няма да има покой и покаяние. Иисус простил греховете на болния заради вярата му и го изцерил.

Врагът на нашето спасение няма да кротне дори до съдния ден. Той ще продължи да ни изкушава със съблазните на света и с капани отдалечаващи ни от Бога. Пари, власт, земни наслади, ще ни мамят до края на този век, за да не намери място Христос в душите ни.

Накрая, щем не щем, ще си получим въздаяние за делата си от Бога, защото …смъртта и адът ще върнат мъртвите,  които са в тях; и ще бъде съден всеки според делата си…(Откр. 20-13).

Обратно

2016 pastir.bg