Menu
K
P

 

ДЕРЗАЙ, ЧЕДО! Публикувано от Пастир на 4.3.2018
Начало >>

Протоиерей Алеко Рачев 

От два милениума църковните учители берат от плодовете на православното книгохранилище душеспасителни слова, за които добрите християни обичат с наслада да слушат и четат. През земния си живот, Христос извършил много дела, от които светите евангелисти са записали малка част в свещените книги на Новия Завет.

Това дословно се разбира и от евангелието на Св. Иоан Богослов, кроткия и чистия по сърце любим ученик на Господа, който свидетелства за Христос, че и цял свят не би побрал книгите описващи работите, които Той извършил (Иоан 21:25).

Действително Божият Син обходил много градове, села и паланки. Евангелските текстове са документирали, че навсякъде където обществено Христос поучавал и вършил чудни дела, освен следващите Го ученици и обикновени хора, присъствали и книжници и фарисеи. Диаметрално на Иисусовите последователи, законоучителите на тогавашната духовна власт ходили подир Иисуса подтиквани не от копнеж по Бога, а от безпокойство към увеличаващата Му се слава сред народа. Недружелюбните към Иисуса законоучители израелеви, които безусловно отхвърлили учението Му, категорично не го приемали за чакания Месия. Тяхната неприязън трескаво набирала сила, вследствие на изплъзващото им се влияние сред народа. Тази причина била достатъчно основателен импулс заради който те преследвали Иисуса, очаквайки Го да сгреши в действия или слово, за да го обвинят в богохулство и да го убият.

Веднъж Иисус докато поучавал в двора на една къща в град Капернаум донесли на постелка един разслабен човек. Мъжете, които носили при Иисуса болния си другар, веднага разбрали че няма да е лесно да внесат приятеля си при Иисуса, предвид тълпите от хора с които Той бил заобиколен, затова разпокрили част от леката покривна конструкция на дома и от там спуснали страдалеца при нозете Христови.

Спасителят видял силната вяра на разслабения и на онези, които го носели към Него рекъл:Дерзай, чедо, прощават ти се греховете (Мат. 9:2).

Че да прощава грехове може само Бог е ясно, но книжниците, засегнати от думите Му, тутакси разсъдили, че Той богохулства (Мат. 9:3). Те по никакъв начин не искали да приемат Иисус за Син Божий.

Христос знаейки, че за хората е по-трудно да стане видимо изцеление на човек, отколкото невидимо излекуване на душата му, се обърнал към законоучителите израилеви и показвайки, че узнава дори и помислите човешки рекъл: Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си. (Мат. 9: 5, 6)И разслабеният веднага станал, взел си одъра пред всички и си отишъл.

Чувствата играят голяма роля в човешкото поведение. Чудесата на Иисуса силно са вълнували свидетелите на тези необичайни за хората действия. Ролята на поученията и делата Христови не са били скоротечни в миналото. Те не са такива и днес, няма да станат такива и утре. Ценностните поучения на Иисус имат своето благотворно въздействие само върху нелекомислените читатели и слушатели. Погледнато проницателно, Сам Господ е обяснил каква е причината-носител на мъката и безпокойството смущаващо битието на хората.

Парализираният човек, за когото става дума в тази история, оздравял едва след като Бог му простил греховете, истина, която свидетелства, че всички хора, взаимно свързани наследствено теглят както от личните си грехове, така и от тези на предците си.

Врагът на нашето спасение няма да кротне дори до съдния ден. Той ще продължи да ни изкушава със съблазните на света и с капани отдалечаващи ни от Бога. Пари, власт, земни наслади, ще ни мамят до края на този век, за да не намери място Христос в душите ни.

Иисус простил греховете на болния заради вярата му и тази на неговите четирима другари. А ние възлюбени, страним от смирението и любовта, леним се в делото на собственото си спасение и с лицемерната праведност, апатично поглеждаме на доброто.

На Втората неделя от Великия пост, църквата е определила да се чества паметта на св. Григорий Палама, възпитаник на Атонската монашеска традиция. Заради неговия безупречен монашески живот, в постоянна молитва, пост и бдения, Бог го поставя за архиепископ на Солун, където св. Григорий се проявява като един от най-усърдните защитници и пазители на православието в историята на църквата. Според него, благодатта Божия не се дава заради духовен подвиг, а е отклик на човешките молби и тъга по Бога.

Бог дава без мяра от Своя Дух, но ние Го приемаме според аршина на чистосърдечието си, което се постига с безпощадна работа на човек към себе си.

Трудно е, но не е невъзможно. Докосне ли се човек до благодатта Божия, то мигом, той трябва да промени живота си и да не отлага това за друг ден.

Живяла някога в Александрия една жена-блудница. Един ден тя се осъзнала и поискала да промени живота си. В началото на своето покаяние, тя раздала богатствата си на нищи и убоги. Но покаянието ѝ достигнало такава степен на висота, че тя не можела да понася дори и дома си в който живяла и вършила блудни дела. Тази тегота я дерзаела, и тя твърдо решила да го напусне и да се оттегли на покаяние в някоя монашеска обител. Без да се бави повече, дори без да затвори вратите на дома си, тя го оставила и се запътила към един девически манастир.

И ето. Дошла до манастирските двери, почукала на тях и… паднала мъртва. В него момент, на благочестивата игумения управляваща манастира било дадено да види следното: видяла как демони и ангели дошли до мъртвата жена. Демоните казали: „Тази цял живот ни служи и спомогна за погубването на толкова души, без да стори добро!”. А ангелите им отговорили: „Тази грешница от дълбочината на душата си се покая, ала времето ѝ на живот и часа и на смъртта не зависи от нея, а от Бога”!

Господ приел покаянието ѝ, без тя да успее дори да покаже подвизи на добри дела, защото такъв бил промисъла Божий за нея. По такъв начин Бог показва величието на Своето милосърдие. До Всевишния стигнал огненият стълб на това искрено покаяние и така тази грешница, за кратко време придобила Царството Небесно. Мъдрият ѝ избор да не отлага покаянието си с няколко дни, ѝ помогнало да не се поколебае и да не погине навеки.

През първите векове на гонения, християните не са отлагали спасението на душите си, затова, когато били пращани по арените на римските амфитеатри, за да бъдат разкъсани от лъвовете, те се поздравявали с думите: „Дай кръв и приеми дух!"

Господ ни е обещал, че ако днес се покаем ще ни прости, но Той, не ни е обещавал, че ще доживеем до утрешния ден.

***

Обратно

2016 pastir.bg