Menu
K
P

 

ЧЕТВЪРТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА Публикувано от Пастир на 13.7.2019
Начало >>

Като потомци на Адам и Ева, ние не само онаследяваме първородния грях, но с неприкрито задоволство от хиляди години го усвояваме и преумножаваме плодовете му. Животът в райската градина бил блажен и пълен с радост поради невинността на Адам и жена му. Тъгата и болката били непознати за прародителите ни, поради което те не осмислили каква беда навличат на себе си и на нас, техните потомци, с лекомислената си постъпка.

Горчивият опит не закъснял. Първите човеци разбрали, че платата на греха e с угнетяващи последствия. Адам живял деветстотин и тридесет години – време, през което той по никакъв начин не могъл да избяга от теготата на спомена за изгубената си близост с Бога. Но голяма част от потомството Адамово не познавало чистотата на блаженния живот в рая и слушайки за него, с действения тласък на поднебесните сили на злото, започналo да си създава порочни развлечения, които гo отдалечили от човешкия образ и от Бога.

В началото на своите лични простъпки, неминуемо всеки един човек както тогава, така и до днес, изпитва угризения на съвестта, която чрез чувствени индикации подава сигнали, че в дадената личност настъпва помрачаване на душевната чистота. Но вместо да се вслуша в гласа на съвестта си и да се разкае пред Бога за стореното зло, та било то и не голямо, човек пак избира да търси вина вън от себе си.

Игнорирането на съвестта не става моментално. Това е процес, подпомаган от самооправданието, което пък с времето упорито вкарва човека все по-дълбоко в греха и неговoто многообразие. Така, попаднал трайно под зависимостта на злото и приел това за своя природа, грешникът безнадеждно отхвърля истинската цел на собственото си предназначение и, впил сетивата си, служейки на прищевките на тялото, като глуха аспида не чува, че погубва собствената си душа. Злощастието на такъв човек, подчиняващ всичко на своите интереси, се утежнява от създалия се конфликт между съвестта на безсмъртната му душа и неговото житейско падение. Така безразсъдният грешник стига до ръба на собствената си безпомощност, до тънката разделителна линия между светлината на живота и мрака на отчаянието си.

Именно тук идва на помощ великата служба на християнството, но не само на правилните външни принципи, но и на действените, пълни с благост.

В тъмната нощ и малката светлина има сила да осветява мрака около себе си. Така е и с добрите дела, към които всички християни сме призвани. Те, ако са сторени с Христова добродеятелност на човек, повит от плаща на непрогледна сърдечна мрачина, могат да съживят отново вътрешния му мир и благо, с топлина да запалят помръкналия му светилник. По този начин погиващият човек, повреден от напора на демонската безутешност, който преди е отхвърлял евангелската истина, може, подобно на благоразумния разбойник, да приеме Христа за Божий Син и свой Спасител. 

Религиозният популизъм няма място в устата на който и да е действен християнин. И в днешния свят има добри примери на хора, които на дело привеждат в изпълнение наставленията на Божия Син. Те с усърдие се стараят да подражават на Христа, Който не случайно направил сравнение на учениците Си със солта на земята.

Солта, както е известно, е чудно химично съединение, изключително важно за живота на земята, което се съдържа в биологичните тъкани и телесните течности на биоорганизмите.

Разбира се, Христос в конкретния случай говорил за солта в преносен смисъл, визирайки какъв трябва да бъде християнският ни начин на живот и какви да са нашите действия. Анализирайки правилно тази дефиниция, става ясно, че в християнските ни отношения, както, разбира се, и с другите хора, ние трябва да показваме благостта и добротата Христова. Към това ни и призовава ап. Павел като казва, че словото ни трябва да бъде винаги с приятност, със сол подправено, за да знаем, как добре и правилно да отговаряме всекиму.

Добре, със сол подправени, думите на един вярващ човек могат да помогнат на мнозина около него да усетят спасителния характер на благата вест, която да ги преведе във вечния живот.

Вие сте солта на земята, казва Бог на всички нас, вие сте силата, чийто пример променя нрава и характера на този деморализиран преходен свят, постоянно противостоящ на Бога. 

А® 

Обратно

2016 pastir.bg