Menu
K
P

 

ЧЕТВЪРТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ Публикувано от Пастир на 7.4.2019
Начало >>

Днешната евангелска история ни разказа за тежката горест на един баща, комуто бесноват дух зле измъчвал детето. Изтерзаният родител много страдал за сина си и не спирал да търси помощ навсякъде. Потърсил облекчение от злочестината си дори и при учениците на Иисуса, но светият евангелист Марко пише, че те без Наставника си, не могли да намерят нито достатъчно вяра, нито сила да му помогнат. 

Така в обкръжението на множество люде, тази неудача на избраните за апостоли от Спасителя мъже, станала претекст за препирня между тях и книжниците израилеви. Това прение толкова много се усладило на Мойсеевите законници, че те с неистова радост и презрение иронично се заприсмивали на тъжните довереници на Христа. Но изведнъж, вълнението внезапно утихнало.

До оня момент Спасителят бил на планината Тавор, далеч от разгорещения конфликт. Но сега, когато Той спокойно приближил разбунената тълпа, застанал до книжниците и визѝрайки смутените Си ученици, запитал:  За какво се препирате с тях? Въпрос, на който клетият баща дал отговора. Той дошъл и мигом паднал в нозете на Христа и след като Му разказал накратко за страданието на сина си, добавил: но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни! Да…: но ако можеш нещо…-думи, които поставили под съмнение Божията сила на Сина Давидов. Иисус пожелал да излекува съмнението на присъстващите, че Той е Христос, Месията Божий слязъл да пасе Своя народ Израиля, и затова просто се обърнал към бащата и му казал: Ако можеш да повярваш,всичко е възможно за вярващия.     

През сълзи изтерзаният баща простенал: Вярвам Господи! помогни на неверието ми! И ето, вярата оживяла и удовлетворила бащиното щение. Иисус мигновено изгонил бесния дух от момчето и то станало свободно. Чудото било приведено в действие, което мълниеноснo поразило любопитството на насъбралата се тълпа. Това събитие силно потресло и съзнанието на Неговите ученици. Когато останали насаме с Учителя си, те тутакси Го запитали защо претърпели неуспех…, на който въпрос Иисус отговорил: Поради вашето неверие.

Ден и нощ ние се разминаваме със смъртта и сме в битка с мрака на злото. В невидимата схватка с поднебесните сили на злобата, всинца се нуждаем от особената Божия помощ. Нерядко в момент на злополука имаме нужда от чудно явление в живота си, но чудесата като че ли все повече оскъдяват. В мигове на изпитание и разочарование, начеваме да си мислим, че Бог е затворил милостта Си за нас и че Неговата Любов е оскъдяла. Но това не е така, защото това е невъзможно!

Нашите несполуки не са случайни, а са необходимост да засилват крехката ни вяра. А искаме ли да узнаем каква е причината, лишаваща ни от така потребните ни понякога чудеса, нека погледнем Светото Писание и ще видим. 

Бедата с нашите несполуки е в самите нас, в нашето маловерие. С такова маловерие дори и Симон Петър пред лицето на Сина Божий не успял да се задържи върху повърхността на Галилейското море (сега езеро Кинерет или Тибериадско езеро: Мат 14:22-32).

Човешката вяра си остава необходимо условие, за да бъде активирано дадено чудо в действие. Евангелският стотник не се съмнявал, че Иисус ще изцели неговия слуга и чудото станало факт в отговор на живата му вяра (Лука 7:1-10).

В днешния евангелски текст според евангелист Марко, Христос, продължавайки да посочва причините за несполуката на учениците Си, добавил, че освен вяра, са необходими и пост и молитва. Да, братя и сестри в Господа, освен вяра, понякога са ни нужни и нелицемерни пост и молитва.

Но как да се приучим да постим от душа, за да се молим и от сърце? Потребно е да подредим битието си по заповедите на Христа Спасителя, което наистина, никак не е просто дело. Това е така, защото Бог изисква пълна промяна в строя на цялата ни душа. Но за да стъпим здраво на посочения път от Божия Син, първо трябва да знаем какво е потребно, за да можем истински и силно да го желаем.

Докато сме живи имаме шанс да се покаем и затова да не се отчайваме, защото грехът погубва – но не така, както погубва самото отчаяние. Св. Иоан Златоуст предупреждава, че отчаянието е най–страшният, най–гибелният грях, защото всеки, който малодушно се отчая, сам си затваря пътя към спасението. Отчаянието е най–мощното оръжие на сатаната срещу нас. Затова и светителят казва, че ние радваме лукавия не толкова, когато грешим, колкото тогава когато се отчайваме.

 На днешната неделя Православната църква почита образеца на добродетелта и лечителя на духовните недъзи преподобния Иоан Лествичник. Неговият многогодишен монашески опит показва, че за достигане на спасението се изисква от страна на човека труд, самоотричане и усилени подвизи. Множеството трудове на Божията нива откриват, че постът е насилие над природата, което потушава сърдечното ожесточение, облекчава съня, оздравява тялото и се превръща във врата на рая и небесното наслаждение. Затова, имайки пред себе си примера на светеца, възлюбени християни, нека не оставаме без молитва, която по  думите на преподобния Иоан по качеството си е съединение на човек с Бога, а по своето действие е омилостивение за греха, секира за отчаянието и просвета на ума. Амин.

Р.М.

Обратно

2016 pastir.bg