Menu
K
P

 

БОГОЯВЛЕНИЕ Публикувано от Пастир на 6.1.2019
Начало >>

След връщането Си от Египет Йосиф, Мария и Иисус се установили в Галилея, в град Назарет. Там Христос пазел в тайна Божеството Си  от човеците до тридесетгодишната Си възраст, защото у иудеите никой не можел да бъде учител или свещеник, преди да достигне тридесет години. Поради това Иисус не започнал Своята проповед и не разкрил Себе Си като Син Божий дотогава, докато не достигнал определената възраст.

В Назарет Той живял с Пречистата Си Майка, отначало - при мнимия Си баща, Йосиф дърводелеца, и додето той още бил жив, се занимавал заедно с него с дърводелска работа, а после, когато Йосиф починал, Сам продължил да се занимава с този занаят.

Дошло времето, когато се изпълвала тридесетата година от Неговия земен живот и вече настъпил момента на Неговото Божествено явяване пред израилския народ. И ето било слово Божие към Йоана, син Захариев, в пустинята, [1] с което Бог го изпратил да кръщава с вода известявайки му знамението, по което да познае дошлия в света Месия.

Покорявайки се на Бога, Йоан обиколил цялата страна около Йордан проповядвайки покайно кръщение за опрощаване на греховете. При него излизали хора от цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщавали в река Йордан изповядвайки греховете си.

И Иисус дошъл от Галилея при Йоан на река Йордан, за да се кръсти от него. [2] Той пристигнал по време, когато Йоан възвещавал за Него на народа, говорейки, че след него иде по-силен, на Когото не е достоен да се наведе и да развърже ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода,- говорил Йоан, а Той ще ви кръсти с Дух Светий. [3] Иисус бидейки Сам източник на всяка чистота нямал нужда от едно такова покайно кръщение, но Той го приел, за да освети естеството на водата, та чрез светото Кръщение да се умиват греховете на изтляващия телесен свят.

Йоан духом познал Този, за Когото тридесет години по-рано проиграл радостно в утробата на своята майка, поради което и сам поискал да бъде кръстен от Него, като намиращ се под греха на непослушанието, който от Адам преминал върху целия човешки род. Но Господ му казал да остави това сега, за да могат да изпълнят всяка правда. [4]

След като приел кръщението Си, Христос веднага излязъл от водата [5] и ето – отворили се небесата за Него, Духът Божий във вид на гълъб слязъл върху Му [6] и се чул глас, който казал: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. [7]

Неизмерима е тайнствената сила на Светото кръщение. То изменя душевно плътския човек, като го оживява и възкресява духовно чрез благодатта на Светия Дух.

Църковната история е съхранила за нас едно силно въздействащо събитие, което има особена важност за нас християните. Римският император Диоклециан при когото било въздигнато едно от най-големите гонения на християни през вековете, през 304 г. сл. Р. Хр. Останал за по-дълго време в столицата Рим за празненствата по повод победата му над персите. В числото на развлеченията било и посещението на театър.

В него време живеел един актьор на име Генесий, който бил изключително добър комедиант и забавлявал публиката с майсторска завидност. Веднъж докато играел в театъра в присъствието на императора, той решил да се надсмее над християните, които както останалите в театъра ненавиждал. Той се престорил на тежко болен и пожелал от другарите си да му доведат някой, който да го кръсти, да го възроди за нов живот опрощавайки му греховете. Под смеха и кикота на публиката, актьорите изиграли сцената на желаното кръщение над Генесий, облекли го в бяла одежда, след което играещите ролята на войници го повели на съд пред самия Диоклециан.

Когато застанал пред императора Генесий надвиквайки веселия кикот на публиката силно рекъл:

 -Аз съм християнин!

Смехът още повече се засилил, но актьорът вдигнал ръката си с което показал на всички, че желае малко тишина, обърнал се към Диоклецан и почнал да говори:

- От детството си съм ненавиждал Христа и съм го имал за свой враг. Тази вяра толкова много я презирах, че изучих в детайли всичките ѝ тайнства, за да мога безпогрешно да се подгаврям с нея. С делата си аз наистина изпитвах чувството, че бия плесници и плюя на Разпнатия Христос. Моят живот бе дотолкова развратен и мерзък, че вкара родителите ми в гроба, които докрай си останаха верни християни. Татко и майка често идват в съня ми и плачат за мен, но аз и тогава се надсмивам над сълзите им. Но сега, днес наистина стана чудо. Когато се изрече словото „кръщава се Божият раб …” ми се отвори духовен свят досега невидим за мен и там аз видях греховете си написани на свитъци, стиснати в ръцете на обградили ме мрачни демони. И едва докоснала се до плътта ми водата на кръщението от небесата се спуснаха светлозарни ангели, очиствайки ме телом и духом от сквернотата на греха.

Императоре, - аз съм християнин и това са единствените истински слова, които съм казал от много години насам. Покай се и ти, и Бог ще ти прости така, както Той е простил на мене!

Тълпата в театъра се вцепенила от изумление. Императорът изпаднал в страшен гняв. Той заповядал да подложат бившия комедиант на жестоки, зверски изпитания. Мъчителите дълго време го драли с железни нокти и го горели с факли, но сред мъченията се ясно се чувал гласа на Генесия, който казвал: „Няма друг Цар, освен Този, Когото аз видях! Него почитам и на Него служа! И ако дори хилядократно ме лишават от живот заради Него, то аз винаги ще му принадлежа! Мъченията не ще изтръгнат Иисуса Христа ни от устните ми, нито от моето сърце. Дълбоко е съжалението ми за моето предишно заблуждение и отвращение, което съм имал към Него, към Неговото свято име и за това че толкова късно станах последовател на Христа.”

Накрая мъчителите отрязали главата на Генесия и той приел венеца на светото мъченичество заради Христа.

 

източници:

crkvenikalendar.com

Св. Игнатий (Брянчанинов), Аскетические опыты т. 2, О состоянии по искуплении человека


[1]  Лук. 3:2

[2]  Марк.1:9

[3]  Лук. 3:16

[4] Под „правда” свети Йоан Златоуст разбира тук заповедите Божии, все едно че Иисус е казал така: „доколкото Аз съм изпълнил всички заповеди, които са дадени в закона, и остана само една - относно кръщението, то подобава Аз да изпълня и тази.” 

[5] Има предание, че свети Йоан Кръстител потопявал до шията всеки човек, когото кръщавал, и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. След това кръщаваният излизал от водата. А Христос, нямайки грехове, не бил задържан във водата и затова в Евангелието е прибавено, че Той излязъл от водата „веднага”.

[6] Подобно на това, както в дните на Ной гълъбицата възвестила за намаляването на водите на потопа, така и тук подобието на гълъба предуказало свършека на потопа на греховете.

[7] Мат 3:17

Обратно

2016 pastir.bg