Menu
K
P

 

БАЙТАЛСКАТА ИКОНА НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА Публикувано от Пастир на 26.6.2018
Начало >>

Историята на чудотворната икона на Божията Майка Байталска Одигитрия води началото си от 18 в. Сега иконата пребивава постоянно в църквата Рождество на Пресвета Богородица в женския манастир на село Байтали, Одеска област. Иконата се е прославила с множество чудеса и изцеления.

Село Байтали се намира на 200 км от град Одеса, в северната част на областта. Селото е разделено на две половини от рекичката Тилигул, по-рано тя е била плавателна. Според легендата на това място някога бил потънал турски кораб със съкровища. Приблизително около 1720 г. тук вече е имало мъжки манастир. В онези години той бил нападнат от турци, които изклали около 300 монаси, а манастирските постройки изпепелили. Оцелелите монаси успели да спасят от огъня само няколко светини.

В Опит за статистическо описание на град Ананиев от 1854 г. се казва, че на 17 версти от град Ананиев, в държавното селище Байтали, на Тилигул, бил основан манастир около 1700 г. Сега няма и следа от него, тук в онова време бил устроен прекрсен фонтан. През 1849 г. пристъпили към разчистване на замърсените му тръби; но по време на строителните работи срутилият се хълм едва не предизвикал смъртни случаи. От това време работите се прекратили, обаче чиста, лека, студена вода се процежда и досега. Всъщност, това не е просто вода, а свят извор, който хората искали да превърнат в нещо развлекателно. Но народът веднага нарекъл извора  чудотворен, защото от неговите води ставали много изцеления. Кореняк жителите разказват, че в началото на 20 в. тук се намирал параклис. През 2009 г. е построен параклис в чест на светите Царствени страстотерпци, където се служат молебни с четене на акатисти на Царствените страстотерпци и иконата на Богородица Байталска Одигитрия.

Tiligul.JPG

Един от изворите на рекичката Тилигул

През 1866 г. била построена църквата Рождество на Пресвета Богородица, разрушена след глада през 1923 г. от богоборческата власт. Жителите на селото не се отчаяли и когато по време на войната селото се намирало под румънска власт, издигнали нов храм. След завършването на войната през 1945 г., църквата също била закрита от съветската власт  и превърната в аптека, а с времето – в колхозен склад. В началото на 90-те години започнало строителство на нов, тухлен храм Рождество на Пресвета Богородица, което било завършено през 2015 г. Едновременно на църковната територия се строи още един храм – на свети Георги Победоносец, и женски манастир.

Скоро след началото на строителството, на енорията подарили старинна икона. В края на 2005 г. иконата била занесена на рестварция в Киево-Печорската Лавра. Рествраторите установили, че иконата е на повече от двеста години. Никой не знаел нито нейната история, нито точната й възраст, нито произхода й. Иконата била наречена по нейното местопребиваване – Байталска. Съществува мнение, че това е една от манастирските икони, оцелели след пожара, която сега се завърнала у дома.

После обърнали внимание, че Байталската икона на Пресветта Богородица е практически копие на друга, малко известна светиня – Лвовската икона на Божията Майка, на която ликът на Богородица също е изрисуван на тъмен фон.

      Лвовската икона на Божията Майка 

През 1534 г. тя попаднала от някаква православна църква в латинския катедрален събор на Лвов, където се намирала в продължение на дълго време и където два пъти била прерисувана в католически стил – през 1586 и 1671 г. Когато пък лвовският латински архиепископ Ян Димитър Солоковски инициирал очистване на костелите (католическите църкви) от чужди икони, образът бил предаден на арменците. Иконата се намирала в арменския събор на Лвов до 20 в. След Втората световна война, иконата за известно време изчезнала от полезрението и отново обърнала вниманието на обществеността върху себе си през 1984 г., когато била купена от частно лице за фонда на Лвовската каринна галерия.  Според свидетелството на директора на галерията, известния украински изкуствовед Борис Возницки, през юни 1984 г. иконата донесъл инженер Андрей Отко. По неговите думи, през 40-те години на 20 в. иконата била укривана от учителката на училището на армено-бенедиктинките, пани Станкевич. След смъртта на учителката, иконата се озовала у нейната възпитаница София Блонска, майката на А. Отко.

В отдела за реставрация на картинната галерия бил разкрит първоначалния авторски слой, който се запазил без съществени загуби, били премахнати по-късните рисунъци от 16 и 17 в.

Било решено отрязаните отгоре и отдолу краища на дъската да не се реконструират, не са обновявали загубата на грунд и не са правили тониране. За експонирането иконата била поставена в специална рамка с микроклимат, предотвратяваща деформирането на основата. Главните реставрационни работи изпълнил известният специалист Владимир Мокри. Иконата на Лвовската Богородица била показана на изложба през 1987 г. и влязала в каталога на новореставрираните произведения на изкуството с датировка, предложена от Возницки, 14 век.

Иконографската традиция на Лвовската Богородица е обща не само с Байталската икона, но и с образа на Богородица Одигитрия от църквата Св. Симеон Богоприимец в с. Звертив, до Лвов (кр. 15 – нач. 16 в.), иконата от църквата Св. Параскева в Красов, иконите от Белз и Буск, където Богородица е изобразена на небесно син фон.

Изследователите свързват произхода на тази уникална икона с късновизантийската традиция на исихастката иконопис, характерна за православната църковна култура на 14 – 15 в., а така също с формирането на ранномодерната лвовска иконописна традиция, чиято православна основа давала широки възможности за изобразяване на духовното търсене в цветове, при някои взаимствания от Запада. Тъмният фон на иконата Света Богородица Лвовска Одигитрия дава възможност да изпъкне дълбочината на истината на познанието на Божествения път за спасение, посочен на вярващите чрез жертвата на Богочовека Христос и чрез святото Майчинство на Приснодевата. Както освобождаването от всякакъв помисъл и образ трябва да бъде залог за исихията [1] в Иисусовата молитва на монасите, посвещаващи живота си на духовен подвиг, така и познанието на Светлината на истината трябва да бъде открито за вярващите на фона на тъмната светлина, както в древност наричали иконописния фон.

В продължение на столетия тази светлина на истината и на Божията любов сияела от светите ликове на Пресвета Богородица и Младенеца, пред които се прекланяли за молитва жителите на Лвов, отеготени от грижи и скърби, опечалени от духовна или телесна слабост. И в продължение на векове, Пресвета Богородица-Майка слуша прошенията и молитвите, дарувайки на хората чрез милостта на Божествения Син изцеление от земни скърби. Известни са многобройни случаи, когато по молитвите пред Лвовската икона на Пресвета Богородица се изцелявали онкоболни, а най-много пред Нейния свят образ били изцелени жени, страдащи от безплодие.

По молитвите на молебените с водосвет пред Байталската икона на Божията Майка също били разрешени множество проблеми. Изцелявали се недъгави; в семейства, в които дълго са нямали деца, се състояло дългоочакваното събитие; успешно завършвали съдебни дела; а най-главното – завръщали се в семействата дъщери и синове на нещастни майки, просили застъпничеството на Пресвета Богородица. Широка е географията на тези събития. Хиляди вярващи от Украйна, Русия, Молдова, Румъния, Германия, Австрия, Италия, Узбекистан са почитали иконата и са получавали помощ от нея. Енориаршите са въвели книга, в която записват свидетелствата за благодатната помощ на Божията Майка. Виждайки любовта на многото хора към Своята икона, Богородица започнала да просветлява Своя лик на иконата Байталска Одигитрия. Така, някога забравената, неизвестна икона, станала за мнозина известна и почитана.

Превод от руски: Наталия Стоянова

Източник: Фонд памяти Блаженнейшего Митрополита Владимира, Киев, 2016


[1] Исихия – от гр. спокойствие, безмълвие (бел. прев.)

Обратно

2016 pastir.bg