Menu
K
P

 

27 ОКТОМВРИ - СВЕТИ ДИМИТЪР БАСАРБОВСКИ Публикувано от Пастир на 27.10.2020
Начало >>

Село Басарбово и сега съществува близо до град Русе. Преди повече от 300 години то било малко, но китно. Хората живеели бедно в ниски прихлупени къщи.

Там имало един много добър човек, който имал чиста душа. А знае се, че душата е най-ценното нещо, защото е безсмъртна. Умът на Димитрий бил толкова извисен над земното, че мислите му блестели като росните капки на разцъфнал пол­ски цвят. С топли чувства, той обичал всички хора, не само добрите, но и лошите. Дори лошите обичал повече, защото жалел, че те не съзнават, когато вършат зло. А добрата му воля била непоклатна и във всичко избягвал греха.

Когато човек има чиста душа, бързо се устремява към Бога. Никой не знаел какво става в душата на Димитрий, но забелязвали, че той живее просто, скромно и тихо, но много честно. След като почувствал потребност да живее в пост и молитва като отшелниците,  [1] той напуснал селото. Бил беден и имал само няколко овчици и една малка нива на брега на река Бели Лом. Заселил се там. [2] Сковал кошара за тях с на­вес, посадил лозе и зеленчуци. За себе си направил бедна ко­либа, в която се приютявал, когато задуха откъм Дунав север­ният вятър или завали дъжд или сняг.

Но един ден като изкарвал овцете на паша, те се насо­чили към нивата на съседа му. Затичал се да ги върне, ско­чил от стръмния слог и стъпил, без да иска, в гнездото на току-що излюпени птички. Като видял, че ги е смазал, дожаляло му, заплакал от мъка, но стореното било непоправимо. Самонаказал се и цели три години оставил крака си бос в студ и сняг, за да изплати неволния си грях. Такова милостиво сър­це имал самотният отшелник.

Овцете остарели и той ги подарил на бедни хора. Оста­нало му лозето, което обработвал. Продавал гроздето и си купувал хляб и сол. Друго не му било необходимо. Той водел строг постнически живот и се хранел само със зеленчуци. Сеел си лук, праз, ряпа, от които запазвал и за зимата. Молел се ден и нощ не само за себе си, но и за всички хора, особено за тези, които не съзнават, че земният живот е временен и се отдават на грижи само за тялото.

В колибата му имало една икона на Майката Божия с Богомладенеца. Издялал си дървен кръст и го сложил до нея. Това било целият му иконостас, но пред него от ранни зори запявал молитви. Лятно време се молел на открито особено когато нощите били лунни. Щурците пеели, долитал грач на нощна птица, а той все се молел без отдих. През зимата поста­вял скована вратичка на входа на колибата си и оставал в студовете затворен, но светлата му душа летяла в просторите към Бога.

Скромен в живота си и смирен по сърце, Димитрий решил да постъпи в близкия до селото манастир. След пострижението си, той продължил своя отшелнически живот в скалите. Минали години. Когато станал много стар и изнемощял, за да не се изкачва високо на скалите, светията построил колиба близо до реката, а в съседство до нея – кладенец. Наближил земният му край. Предвидил смъртта си, станалия мил на Бога отшелник, излязъл от манастира, легнал между два камъка на брега на близката река Лом и там предал душата си Господу.

Ала паднал пороен дъжд и река Лом известна с буйния си характер излязла от коритото си и свлякла двата камъка заедно със светото тяло на преподобния в дълбочината си…

Колко време тялото му лежало във водата само Един Бог знае, но преданието говори, че веднъж след 33 години от успението си, преподобни Димитрий се явил на една бесновата девица от село Басарбово и й казал, че ще я излекува от болестта й, ако извади мощите му от реката. Родителите на болното момиче извадили светеца от водата, нетленните му мощи, които издавали приятно бла­гоухание, били положени в селската църква, а бесноватата девица била чудесно излекувана. С годините благодатните изцеления се умножавали, ставали чудеса и много хора се излекували от различните си болести. Наричали го земен ангел и небесен човек.

ала времената били робски. Един турчин решил да ограби църквата. Щом се докоснал до сребърните кандила, краката му се схванали и цяла нощ останал там. Сутринта богомолци го изнесли на ръце. Цял живот турчинът пълзял по улиците на Русе и просел милостиня.

Когато се водела една от руско-турските войни през 1774 г., за да не бъдат поругани мощите на светеца от турците, ге­нерал Петър Салтиков пренесъл ковчега в Румъния. Сега те се намират в Букурещ в църквата „Свети Константин и Еле­на“. Всеки българин, добър християнин, който посети румън­ската столица, отива да се поклони на родния ни светец и спомня чудния му живот.

А животът на св. Димитрий Басарбовски бил най-обикновен на вид. Никой не подозирал какви духовни цветя той отгледал в душата си.  [3] Те обаче разцъфтели в святост. Неговият скромен и тих духовен подвиг ни показва как с прост и чист живот човек може да достигне най-голяма висота по стълбицата към небето.


[1] Басарбовската света обител се намира в долината покрай лъкатушещото речно корито на Русенски Лом. Манастирът води началото си от периода на Второто българско царство (XII-XIV в.) и единственият днес действащ скален манастир в България. Манастирът е прославен от най-известния му обитател и избрания от Бога за вечен игумен свети преподобен Димитър Басарбовски.

[2] Друго предание говори, че бил женен, но без деца. Подир смъртта на жена си постъпил в пещерния манастир до родното си село. Там бил постриган за монах. Подвизавал се усърдно. Възпитал в себе си всички възвишени добродетели на истински монах.

[3] За високата святост на Димитрия пише още св. Паисий Хилендарски в своята „История славяноболгарская": Свети Димитрия Нови в 1685 г. живял просто и бил човек мирянин, но Божият Дух диша и пребивава там гдето иска. Тоя светец имал няколко овци и живял при една река и скала... Починал на това място. Там бил и погребан. После Бог открил … неговите мощи и ги пренесли в село Басарбово … тук дават на мнозина изцеление.

Паметта на св. Димитър Басарбовски се чества на 27 октомври.

,А® 

Обратно

2016 pastir.bg