Menu
K
P

 

27 ЮЛИ - СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ПАНТЕЛЕЙМОН Публикувано от Пастир на 27.7.2018
Начало >>

Какво правят хората, когато са болни? Разбира се, търсят лек за своята болка и някой, който да може да ги избави от болестта им. Боледува душата, боледува и тялото. Отслабва вярата, отслабват и съпротивителните сили на организма. Всички болки и страдания на измъчените хора са изпитание за тях.

Вярващите християни знаят къде да потърсят лек и как да открият най-добрия Лекар. Защото Сам Той ни се откри в лицето на Спасителя Христос – да ни спаси от злото и да изцери наранените от греховете човешки души. Истинският Лекар на страдащото от болести човечество е Сам Господ Иисус Христос. В това Свое спасително дело Божият Син има верни помощници – боголюбивите лекари и целители, един от които е св.великомъченик Пантелеймон. Той лекувал болни със силата на вярата си в Бога и със силна сърдечна молитва.

Много отдавна, в един град на име Никомидия, се родило дългоочаквано момченце. Родителите му, които били знатни хора, го нарекли Пантолеон, което означава всемилостив, подобен на лъв. Бащата избрал името, защото искал синът му да израсне силен и мъжествен.

Бащата на малкия Пантолеон бил езичник, т.е. вярвал в измислени богове, а майката искрено вярвала в Спасителя и желаела да възпита сина си като истински християнин. Отрано започнала да му разказва за Господ, учела го да помага на хората и да върши добри дела. Момченцето старателно попивало всички наставления на майка си.

Скоро вкъщи се случила беда: майката на момченцето починала. Пантолеон бил съвсем невръстен. Осиротялото момченце лека-полека започнало да изпитва вредното влияние на своя баща и да се кланя на идолите. Както всички езичници, Пантолеон привикнал да нарича тези статуи „богове” и заедно с баща си да им принася жертви.

След завършване на училището бащата пратил сина си да изучи лекарската наука. Негов учител бил прочутият лекар Ефросин. Ученикът скоро надминал по знания и способности своя наставник. Самият император пожелал да назначи Пантолеон за свой придворен лекар.

По това време в Никомидия живеел свещеникът Ермолай. Той бил християнин и по чудо се спасил от гоненията на жестокия император Максимиан. С приятели се укривал в малка колибка, покрай която всеки ден минавал Пантолеон.

Веднъж през прозорчето на своя скромен дом Ермолай видял младия човек. Харесало му доброто, умно и спокойно лице на младежа. Старият свещеник предчувствал, че Господ е избрал Пантолеон за нещо велико. Поканил го у дома си и го разпитал за семейството му.

Младият мъж му разказал за различните начини, по които го възпитавали неговите родители. Спомнил си колко щастлив бил, когато майка му го водила на християнските богослужения. Разказал и на какво го учи сега неговият учител Ефросин – че ако усвои всички медицински знания, то лесно ще може да лекува всички страдащи, а хората ще бъдат здрави и щастливи.

На тези думи мъдрият Ермолай отговорил: „Ти трябва да знаеш, че истинският Бог е само един – Господ Иисус Христос. Ако ти повярваш в Него, ще можеш да лекуваш всички болести. Още когато живял на земята, слепи, докоснати от Него, проглеждали, хромите прохождали, а мъртвите оживявали. И сега, на небесата, Той помага на всички, които вярват в Него. Утешава печални, лекува болни, прогонва бедата от нещастните”. От този момент, младият лекар започнал редовно да се отбива в дома на свещеник Ермолай.

Наскоро след това Пантолеон върнал към живот един юноша, който бил ухапан от отровна змия и умрял. С призоваване на Божието име и горещата молитва младият лекар извършил първото си чудно изцеление.

Започнал да обикаля градове и села, носейки в сърцето си най-доброто лекарство за болните – своята вяра в Господ Иисус Христос.

Излекувал в името на Спасителя един слепец, след което двамата били кръстени от свещеника Ермолай.

Пари за своя лекарски труд Пантолеон не взимал. Неговото съкровище била вярата в Господ. Обхождал тъмници и утешавал затворници, изцелявал всякакви болести – не толкова с обикновени лекарства, колкото с призоваване на Иисусовото име.

Тогава той от Пантолеон станал Пантелеймон, което означава всемилостив. Името на добрия лекар започнало да се предава от уста на уста. И както става в такива случаи, намерили се завистници сред останалите лекари, които го наклеветили пред императора, че върши много зло и лекува с магьосничество.

Носещ в сърцето си лекарството на своята вяра, боголюбивият лекар се защитил, като казал, че Бог възкресява мъртви, отваря очите на слепи, на немощни дава сили и здраве.

Тогава царят заповядал да подложат св.Пантелеймон на мъчения, след това да го хвърлят на зверовете. Жестокият Максимиан видял, че с нищо не може да склони светия лекар да се отрече от Христос и затова заповядал да го убият. Мъченикът целител тръгнал радостно на смърт, пеейки Давидовите псалми. Християните с благоговение погребали тялото му. Това станало в 305 година.

Синодално издателство, 2017, Жития на светии, Христоматия по Религия-Православие за ученици от основното училище             

Обратно

2016 pastir.bg