Menu
K
P

 

18 ОКТОМВРИ - СВЕТА ЗЛАТА МЪГЛЕНСКА Публикувано от Пастир на 17.10.2018
Начало >>

Робски гнет тегнел над малкото село Слатино, което се намирало в Мъгленската духовна област. Трудолюбивите и честни селяни търпели много притеснения от турците. Вечер рано залоствали портите, а чуел ли се конски тропот, загасяли свещта. Но когато закъснял турчин силно заудрял с приклада на пушката, те веднага покорно отваряли, слагали му вечеря от най-хубавото, което имали, и стояли прави, докато се нахрани. Като си тръгвал, плащали му, задето си е из­търкал зъбите от ядене.

Но животът не спирал, макар и труден. Денем селяните се пръскали по ниви и ливади. Изкарвали бедната си прехра­на от земята. А младостта жадувала простор. На празник се извивало хоро на поляната сред селото. Напети девойки в македонска носия от везан сукман и бяла риза с дантели на полите и ръкавите припявали хубави народни песни.

Между тях най-красива била Злата. Тя греела като Зор­ница между звезди. Не само красива, умна и трудолюбива, но тя била и добра християнка. Всяка събота измазвала пода на бедната стая с глина, постилала чиста рогозка, избърсвала праха от иконата с тъкана кърпа и запалвала кандилото сре­щу неделя. В селото нямало църква, но тя прекадявала с та­мян и поръсвала със светена вода стаите и дори целия двор.

Дошла ранна есен и се застудило. Злата и майка й отиш­ли в близката гора за дърва. Чул се кучешки лай. Турци лов­ци навлезли в гората. Като вдигнала поглед, Злата видяла пред себе си богат турчин на кон. Пленен от красотата й, той по­викал дружината и отвлекли Злата в неговия дом. Обещал да я вземе за жена, но първо трябвало да приеме мохамеданска вяра. Злата промълвила молитва и отговорила твърдо, че ни­кога няма да изостави християнската си вяра.

Нито заплахи, нито обещания могли да я склонят. Наста­нена била в женското отделение, а туркините проявили хит­рост. Разказали й за чувствения мохамедански рай, за разко­ша, в който ще живее, пеели весели песни, танцували. Към всичко това чистата душа на Злата изпитвала отвращение. Вечер, когато всички заспели, тя сядала в постелята, прекръст­вала се и дълго се молела Бог да укрепи силите й, за да опази вярата си.

Като не успели цели шест месеца да я склонят, повика­ли родителите и трите й сестри, заплашили ги и ги заставили да убедят Злата да стане мохамеданка.

- Дъще, склони да приемеш мохамеданска вяра, а в сър­цето си почитай Христос. Иначе и нас ще измъчат - казал бащата.

- Това е предателство - отговорила Злата и добавила: - Мой баща е великият християнски Бог.

- Дъще, не упорствай. Съжали сестрите си - през сълзи молела майката.

- Как мога да продам чистата си вяра! - отговорила още по-твърдо тя и добавила: - Отсега нататък моя единствена майка е Света Богородица.

Изплашените си сестри не изслушала, а само казала, че нейни сестри са всички светни, които са страдали, но са опа­зили християнската си вяра.

Турците не изтърпели повече нейното упорство и започ­нали жестоко да я измъчват. Всеки ден я биели с тояги. Тя­лото й се подуло и покрило със синини. А тя с поглед към небето и с молитва на уста търпяла мъченията като първите християни. След това започнали да дерат ремъци от кожата й. Кръвта се леела, а тя оставала непоколебима. Това още повече озлобило мъчителите. Нажежили ръжен и го прека­рали през ушите й, така че дим излизал от носа и устата й. Тя търпяла, подкрепяна невидимо от ангели. Унижени, че една девойка ги побеждава, накрая я окачили на една круша и за­почнали да режат късове от тялото й, докато издъхнала. Това станало през 1795 г.

През нощта християни тайно взели разкъсаното й тяло и го погребали с почит. Църквата прославя подвига й, като я нарича великомъченица за изтърпените най-жестоки мъчения. Както златото се изпитва в огъня, така и вярата на света Злата Мъгленска се изпитала в страданията за Христа. На небесата чистата ѝ душа се увенчала с венеца на велико мъченичество.

Жития на светиите, за м. октомври, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, С, 2002 г., с.82.

Тропар на св. великомъченица Злата Мъгленска  

Златен съсъд на девството и чиста невеста Христова си била, Злато добродево, като си запазила непорочно чистотата си, за Христа богомъдро си се подвизавала, мъченице славна, моли твоя Жених да ни дарува велика милост.

Обратно

2016 pastir.bg