Menu
K
P

 

14 ОКТОМВРИ - СВЕТА ПЕТКА ЕПИВАТСКА Публикувано от Пастир на 13.10.2018
Начало >>

О, преподобна майко и прекрасна Параскево, отгоре наглеждай милостиво и нас! [1] Сега ти не съзерцаваш като през огледало или във въображението си Този, Когото силно си обикнала – Христос, а му говориш направо лице в лице! Смирено те молим: опази ни от всички вражески навети чрез силата, която ти е дал Спасителят Христос, избави ни от всяка съблазан, бди над нас, майко Параскево, и ни помогни и укрепи по тесния път към Христа, за да го извървим и ние, както и ти си го извървяла и като имаме теб за пример да не се отклоним от него. Като похваляме твоите чудни дела, пресвета майко Параскево, умоли нашия Господ Иисус Христос, Комуто с Безсмъртния Отец и с Пресветия Благ и Животворящ  Дух слава и могъщество сега и навеки! Амин!

На брега на Мраморно море, близо до Цариград, през XI век имало малък, но много красив град Епиват. На една стръмнина отдалече се виждала висока, богато уредена къща. Там живеела красивата и умна девойка Петка. Родителите й били българи. Възпитали я в християнските добродетели.

Често я виждали на високия балкон да чете или да извезва пъстра шевица. От време на време отпускала ръце и погледът й се реел в далечината. Морски хлад облъхвал бя­лото й лице. Възхитена от прекрасната гледка, тя мислела за величието на Бога,който е сътворил хубостите на света.

Когато пораснала, брат и станал монах и напуснал род­ния дом. Скоро родителите й починали и тя останала сама. Единствената й утеха била вярата, че скъпите й родители не са умрели за вечността, а само са се преселили с душите си в отвъдния живот. Обичала да посещава храма и да се моли за тях. Веднъж на църковния праг срещнала бедна жена, обле­чена в дрипи. Съжалила я, съблякла скъпата си горна дреха, украсена с бисер и сребро, и я подарила. Изпитала непозната дотогава радост, че е утешила бедната жена. Започнала всеки ден да прави милосърдни дела. Раздавала от богатството, ко­ето наследила, като във всеки нуждаещ се виждала свой бли­жен, еднакво ценен като чедо на Бога.

Постепенно в нея се зараждало желание да се посвети на по-високо духовно служение. Тя съзнавала, че вещественото милосърдие е израз на християнска любов, но най-високо е духовното милосърдие, което се изразява в молитва за души­те на всички хора, защото тялото се разрушава, а душата е безсмъртна. Раздала цялото си имущество и станала монахи­ня. Напуснала родния край и се поселила в Йорданската пусти­ня, където някога прекарвал в строг пост и молитва свети Йоан Кръстител.

Животът там бил суров и мъже едва издържали, но тя толкова силно обикнала Бога, че заживяла като отшелница. Денем изгаряла от голяма горещина, а вечер треперела от студ. Скална пещера била нейното жилище, а храната й - ко­рени от сладки треви. Водата била оскъдна и много далече и тя често само разквасвала устните си с росата, която сутрин блестяла по листата на тревите. Веднъж когато коленичила за молитва, се задал голям лъв. Тя го погледнала с топъл пог­лед и звярът се спрял и кротко легнал до нея. Дивите живот­ни не й пакостели, защото добрината й ги привличала и укротявала.

Света Петка се молела за всички хора по света, особено за лошите, защото жалела за ожесточените им души, но най-сърдечно се молела за своя български народ. Когато остаря­ла, решила да се завърне в родния край и да остави на бъл­гарска земя костите си. Дошла в Епиват, познала града, ули­цата, която води към нейния дом, но той вече се обитавал от чужди хора. Никой не я познал. Поживяла при храма и тихо починала. Погребали я като странница. След време от гроба й излъхвало благоухание. Разбрали, че тялото й е нетленно и го поставили в ковчег, в храма. Много чудеса ставали с тези, които с вяра се молели на светицата. Разнесла се вестта за нея и стигнала до българската столица Търновград.

Цар Иван Асен II много се зарадвал. Построил храм на Царевец в нейна чест и през 1238 г. пренесъл мощите й. Това станало много тържествено. Изпратил в Епиват владиката с духовни лица, водени от смели конници. Взели ковчега с  мо­щите, качили го на каляска с два коня и потеглили. Пътят от Мраморно море до Търновград през високия старопланински проход не бил лесен. Спирали за отдих по села и градове. Населението излизало да срещне най-прославената българска светица, начело със свещениците и носело ковчега на ръце. На много места по този дълъг път, където оставали да нощу­ват, после били построени храмове в чест на света Петка.

Като наближили Търновград, вестоносец съобщил. Пат­риархът с духовенството и цар Иван Асен с приближените си боляри излезли да ги посрещнат извън града, облечени в прости дрехи, смирено свели поглед. Не само търновци, но и целият български народ се радвал. Обсипали светицата с цве­тя. От всички краища на страната се стекли богомолци.

Но дошли тежки времена. Когато престолният град пад­нал под турско робство, мощите на света Петка били прене­сени във Видин. Оттам после шествали в Сърбия и стигнали до Цариград. Накрая влашкият войвода Василий ги откупил. Сега те се намират в Румъния, в град Яш.

Всички православни народи почитат света Петка, но българският народ е най-щастлив, защото от него е излъчена тази толкова прославена отшелница. Тя е най-красивото ду­ховно цвете от венеца на българските светици, разцъфнало уханно в дивата Йорданска пустиня.

Жития на българските светни, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, С, 2002 г., с. 88


[1] Молитва kъм преподобна наша майка Параскева, написана от св. патриарх Евтимий Търновски

Обратно

2016 pastir.bg