Menu
K
P

 

14 ОКТОМВРИ - ПРЕПОДОБНА ПАРАСКЕВА–ПЕТКА ТЪРНОВСКА Публикувано от Пастир на 14.10.2019
Начало >>

Света Параскева Петка Търновска израснала в дома на вярващи, просветени и заможни хора. Отрано в нея се събудила ревност към Христовата вяра. Всеки ден тя посещавала Божия дом и с любов и трепет молитвено присъствала на богослуженията.

Когато отивала към храма и когато се връщала от него, сърцето на св. Петка винаги било изпълнено с голямо милосърдие. Тя често събличала наметалото си и скъпите си дрехи и ги раздавала на бедни хора и странници. Това направило впечатление на нейните родители и те започнали да я укоряват, че е неразумно великодушна към хора, които не само не разбират жестовете ѝ, но и не заслужават внимание. Но тя винаги простичко казвала Иначе не мога да живея! Всъщност това бил нейният вътрешен глас – искрен, съкровен и невинен. Един чист извор от сърцето на благородната ѝ личност, който определял цялото ѝ християнско поведение. 

След като родителите ѝ починали, тя продала имотите, които й се полагали като наследство, раздала пари на бедните, посетила Цариград и обходила светите му места. Там тя получила наставления от ревностни подвижници, след което се заселила в Ираклийското предградие, при усамотения храм "Покров Богородичен", където в молитви, пост и горещи сълзи прекарала пет години.

По-сетне св. Петка отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила местата осветени чрез живота на Спасителя и се заселила в Йорданската пустиня.

В тази пустиня, където преди това се подвизавала преподобна Мария Египетска, тя заживяла като нея равноангелно. Наближило времето да се раздели с тялото си и с душата си да отиде във вечните селения. По Божий промисъл тя се завърнала в Епиват, но не заварила никого от своите роднини и познати. Заживяла като странница при храма "Свети Апостоли", където се отдала всецяло на молитва.

Минали две години. Блажената се молела в своето усамотение и тъй, както се молела, предала на Бога душата си. Христолюбиви епиватски граждани я погребали вън от градеца като чужденка. Но Богу било угодно да прослави сред людете тази Своя рабиня. Станали две чудни явления заради които гробът на св. Петка бил разкопан. Тялото и се намерило нетленно и благоуханно. То било извадено и поставено по благоговейно тържествен начин в съборния храм "Св. Апостоли". При светите мощи започнали да стават изцеления на всички места, където били занасяни и поставяни за почит и поклонение. Стичали се тълпи от хора и тя пак помагала на всички, които искрено и с вяра прибягвали към нейната молитвена защита.

И в земната и в небесната Църква Христова тя не спирала да помага и да привежда хората към Бога за Негова слава и за преклонение пред Него. Нейното служение продължило и продължава до настоящия момент вече векове наред. На всички отдавала материална и духовна помощ – проявявала милост към всички и се отзовавала бързо на искрените молби.

На практика преп. Петка изпълнила заповедта на Спасителя: Даром получихте, даром давайте! (Мат.10:8). И в плът и след като била приета в небесните обители продължила своята свята духовна мисия. По нейното застъпничество са ставали, стават и ще стават до последния ден чудотворни изцеления не само в град Яш (Румъния), където е положена и днес в саркофага ѝ, но и навсякъде където се почита паметта ѝ.

Бог дарил с чудотворство преп. Петка и тя станала застъпница и незаспиваща молитвеница пред Неговия Свят престол. Целият ѝ живот бил пример на служение Богу. Нейното житие е и послание към всички нас, изповядващите учението на Спасителя. Вглеждайки се в нейния подвиг, нека черпим духовни сили, за да не униваме сред стихията на „невидимата борба“ със старата си природа и атаките на поднебесните духове на злобата.

Тропар на празника:

О, света Петко, която си тържествуваща майка на небето и всякога най-близко стоиш до своя Жених Христа, непрекъснато се моли за нас, заедно с ангелите, пророците, апостолите и преподобните отци. (тр. на пр.)

Обратно

2016 pastir.bg