Menu
K
P

 

11 НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА. 1 септември - Начало на църковната година. Публикувано от Пастир на 1.9.2019
Начало >>

Всяка наша правда малка или голяма в собствените ни представи е като замърсена дреха пред Бога. Няма дело, ни духовен подвиг чрез който човек сам да постигне спасението на душата си. Истина е, че за да наследи новия вечен рай, човек трябва първо и преди всичко да има вътрешно желание за това. Иисус дойде, за да откупи човека от греха и смъртта, но насила Той няма никого да спаси. Христос даде възможност на хората от всички народи и племена, ако вярват в Него и следват примера Му да наследят вечна радост у Бога и да насядат около трапезата Му в Царството Небесно.

В нравоучителните Си разкази, Иисус неведнъж се е ползвал от реалистични картини и събития, с помощта на които е разкривал дълбочината на житейски и духовни истини в поведението на хората помежду им. След като Иисус казал на Петър, че трябва да прощава не до седем, а до седемдесет пъти по седем съгрешенията на брата си, Той им дал за пример притчата за Царя, който поискал да разчисти сметката си с всички, които му дължали пари.

Докато Царят на онази земя внасял ред в делата си, довели при него един довереник, който му дължал десет хиляди таланта. Тази чрезмерна сума от десет хиляди таланта, без да се хиперболизира в днешни дни е равна на нашия държавен български златен резерв. С такъв капитал могат да се закупят наедно мегазаводи като: ТЕЦ Марица, Нефтохим Бургас, Девня Цимент, пристанищата в Бургас и Варна и още много други. Големият длъжник вероятно недобросъвестно се е възползвал от големия  заем и затова не могъл да върне огромния дълг. Естествено по човешки, владетелят поискал да покрие поне част от тези си загуби и затова заповядал да продадат длъжника, жена му и децата му в робство, както и да разпродадат всичко що имал.

Нормално е за всеки човек, след като чуе една такава присъда да падне на колене и да моли за милост. Така сторил и големият длъжник.  Поискал отсрочка. А господарят на този слуга, продължил да разказва Иисус, като се смили, пусна го и му прости дълга.

Велик бил в милосърдието си този Господар. Той дал изключителен пример за подражание на служителите си, как и те е нужно да постъпват помежду си. Големият длъжник след като си отишъл опростен, получил нов шанс да продължи вече съвестно да се занимава с делата си. Но първото нещо, с което той се заел, било да намери един от приятелите си, който му дължал сто динария и да си ги поиска. Стоте динария с които днес могат да се покрият малък потребителски кредит, сметки за вода храна и ток за по-малко от година, се оказали невъзможни за изплащане към момента на поиска за изпадналия в нужда човек. Той помолил приятеля си за малко търпение докле му се изплати, но почувствалият се отново като „силен на деня” големия царски длъжник стиснал приятеля си за гушата и го вкарал в затвора.

Свидетелите на тази жестокосърдечност твърде много се огорчили и побързали да обадят всичко на царя.Господарят като чул що сторил този зъл, лукав и немилосърден длъжник с приятеля си, заповядал да го свържат и да го предадат на мъчители.

Каква притча и как Бог отново и пак милосърдно отклонява и възпира от нас деня на Съда Си. Истината е, че вероятно 99,9 % от човечеството сме с големи дългове към Бога, какъвто бил и немилосърдния длъжник. Десетте си хиляди таланта всеки един от нас може да обмени по курс - лични простъпки и тежки грехове в живота си: като убийство на човек, аборт, клевета, блудство, насилие и т.н… Тежки дългове и бремена мъчни за носене. Товари от които само Един Бог е силен да освобождава. Но за едно такова велико опрощение, е нужно просещият милост за душата си да показва милосърдие към своите длъжници.

Днес е началото на Новата Църковна година. Този празник е установен и по причина, че месец септември е свързан с ред библейски събития – това е месецът, когато водите на потопа започнали да намаляват и Ноевият ковчег се установил на Араратските планини; в този месец св. пророк Моисей слязъл от планината и донесъл скрижалите, на които бил написан законът, даден от Самия Господ; и още много други събития. Празникът на новолетието е установен от светите отци на Първия Вселенски събор в Никея през IV в.

Това станало по времето, когато цар Константин Велики, след като победил Максенций, просветил вселената със светлината на благочестието, изкоренил идолските празненства, освободил Христовата вяра от тежките гонения и установил свои индиктиони. Тогава светите отци установили първия ден на септември т.н. новолетие, да се празнува като начало на християнската свобода, която чрез новата благодат да носи мир и любов между човеците. За жалост злото все още си намира място в света. Жестокосърдечието на хората е безжалостно, но не за тези към които е насочено, а за онези които дишат злоба в ума и сърцето си. Човеколюбивият Бог неотменно даде закон, който регулира благоволението Му помежду нас и Него. Прощава ли човек, простен и ще бъде, немилосърден ли е към ближния, на мъчители ще бъде предаден.

А®

Обратно

2016 pastir.bg