Протоиерей Алеко Рачев

Където и да отидел Иисус, до Него се приближавали митари и грешници от околността, за да го слушат. Сред тълпите пристигали и мислещите се за праведни книжници и фарисеи. Едни искали от Христа лек за душите си, а други вироглаво търсели поводи, за да Му възроптават.

Не от днес хората обичат да слушат истории и разкази. И ако в нашите дни си имаме книги, радио-телевизионни и интернет-развлекателни способи за персонално задоволяване на информационните нужди и за забавления на всеки човек, то  в онези времена това не било ...

Прочетете още

Сред православните страни най-големи почести на св. Валентин се оказват в Русия. Москва, както и Рим, са другите две места, освен гр. Терни, където има мощи на светеца, пред които вярващият християнин може да се помоли и да изпроси неговите молитви.

Днес св. Валентин се почита като покровител и лечител на младежта – това, което е вършел и приживе: предпазвал мнозина от злите коварства на дявола, опазвайки ги от неговото лукавство. Той посочвал истинността на Христовото учение. Лекувал не само телесно, но и душевноболни. Привеждал ги на правилния път на ...

Прочетете още

В Омбрия, италианска област, в града, наричан Интермна, епископ бил свети Валентин, получил от Бога дар на изцеление. Като изцелявал хората от всякакви болести и недъзи с молитва и призоваване на пресвятото име на Иисуса Христа, той обръщал неверните от идолското служение към Бога (по това време езическото многобожие все още господствало в света и нечестивите царе, които властвали на Запад и на Изток, преследвали християните). В тези дни трима младежи (ученици), родом от Атина, езичници по вяра, по име: Прокул, Ефин и Аполоний, дошли в Рим да учат, като желаели да се запознаят по-добре с езика и римската наука. Те намерили един учен наставник, опитен и в двата езика: латински и ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

Като потомци на Авраам, на четиридесетия ден от раждането на Христа по плът, Пресвета Богородица заедно с Младенеца Иисус и неговия мним баща Йосиф, отишли в Йерусалимския храм, за да представят и откупят от Бога Приелия плът от Дева според предписаното от тържествуващия по онова време закон Мойсеев.

Тогава в Йерусалим живеел, на много повече от преклонна възраст, благочестив старец на име Симеон. Той с голямо упование в Бога ожидал явяването на Месия в света. Този праведеник, както говори светото Предание, бил нает за един от 70-те преводачи на старозаветния текст от еврейски на гръцки език, което поръчение било направено от египетския цар ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

В дните, когато Иисус ходил по земното лице, мнозина от негови съвременници не само чували, но и виждали действените чудеса, които Той вършил.

Веднъж когато Синът Божий отивал към Йерихон - най-ниско намиращото се под морското равнище населено място в света, съвсем близо до града, край пътя стоял Вартимей. Той бил беден човек, който с просия успявал да си докара сиромашка прехрана. 

Действително, начинът му на живот бил белязан от фактор, поради който му се налагало да живее оскъдно. Той, Вартимей, синът Тимеев, бил сляп и това правело живота му тежък. Ден след ден, той разчитал на оскъдното човешко милосърдие и това му причинявало сърдечна мъка.

Докато мислено бил унесен в тъгата си, Вартимей чул шум от много хора, минаващи покрай него. Слепецът се сепнал и попитал „Какво е това?”. По-напред дошлите покрай него, му обадили ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев  

Проказата, това е изключително тежко заболяване при хората. Тя люто поразява телата на людете и те изгубват чувствителността си. Плътта на болните гние и окапва, а костите им се оголват и така те приживе се превръщат в трупове. 

В земните дни на Иисус, прокажените били гонени извън населените места и те скитали около големите градове, с надежда някой да им хвърли нещо за ядене. След кръстоносните походи, тази болест проникнала и в Европа, и предизвикала голям ужас. Прокажените били длъжни да носят качулки на лицето, с процепи само за очите, а някъде даже трябвало да носят звънци като животни, за да ги чуват отдалеч ...

Прочетете още

Тропар на преподобния наш отец Антоний Велики

Като подражаваше на нрава на ревнителя Илия и на Кръстителя следваше правите пътеки, отче Антоние, бил си жител на пустинята и си утвърдил вселената с твоите молитви. Затова моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

След като водените от звездата мъдреци от изток се поклонили и принесли даровете си на младенеца Иисус, те без да осведомят цар Ирод си заминали за техните домове.

Това разлютило царя и той изпратил във Витлеем войници, които избили всички деца от мъжки пол от две годишна възраст надолу. Той знаел и за чудното раждане на Иоан - сина на свещеник Захария, помислил си, че може би той ще да е бъдещия иудейски цар, и затова изпратил убийци и в Хеврон, в дома на Захария, но изпратените не намерили детето. Света Елисавета била вече научила за убийствата на младенците от Витлеем, взела Иоан и бързо се отправила към най-високите места на пустинята. Там ...

Прочетете още

След връщането Си от Египет Йосиф, Мария и Иисус се установили в Галилея, в град Назарет. Там Христос пазел в тайна Божеството Си  от човеците до тридесетгодишната Си възраст, защото у иудеите никой не можел да бъде учител или свещеник, преди да достигне тридесет години. Поради това Иисус не започнал Своята проповед и не разкрил Себе Си като Син Божий дотогава, докато не достигнал определената възраст.

В Назарет Той живял с Пречистата Си Майка, отначало - при мнимия Си баща, Йосиф дърводелеца, и додето той още бил жив, се занимавал заедно с него с дърводелска работа, а после, когато Йосиф починал, Сам продължил да се занимава с този ...

Прочетете още

Сътворил Бог човека, дарил го със свободна воля и прекрасна душа, за да може уподобилия се на Бога Адам да одухотвори Вселената подготвена за него.   

Но голяма трагедия сполетяла нашия човешки род. С грехопадението лимита на безпечалните дни на Адам и Ева се изчерпил и те навлезли в хладните дебри на действителността. Явно е, че те не преценили добре колко скръбен е външният свят, и поради тази причина не се разкаяли, и напуснали рая.

Но не било нужно дълго време, за да им се отворят чувствените очи за мрака. Бруталното дело на първородния им син сложило край на тяхната самоувереност и те гледайки тялото на окървавения Авел ...

Прочетете още

Преди грехопадението човек редовно се е насищал от вечерята, за която се говори в днешното евангелско четиво. След изгонването обаче на нашите прародители от рая т. е. след грехопадението човекът се лишил от нейните блага и хората масово станали богоборци. Нито плачът на пророците, нито вдъхновените песни на Давида, нито силно изобличителните речи на Илия Тесвитянина не възбудили у хората желанието, да се върнат отново към своя Създател и с подобаващо достойнство да седнат пак на богатата трапеза на братолюбието. Човекът се отдалечил от Бога, забравил Го и станал проводник на лъжата, на измамата, на злото в живота.

В такъв мрак прекарал той векове наред ожесточавайки ...

Прочетете още

Било съботен ден. В една еврейска синагога Иисус поучавал народа. Там била и една прегърбена жена, която не можела никак да се изправи. Като я видял Иисус, повикал я и ѝ рекъл: Жено, освобождаваш се от недъга си! - възложил ръцете Си на нея, и тя веднага се изправила и започнала да слави Бога.

Началника на синагогата, който станал свидетел на изцерението, озлобено възнегодувал: Шест дена има, през които трябва да се работи: в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден. Тези думи били толкова стъписващи, че мнозина от присъстващите се смутили.

Иисус погледнал началника в очите и възразил на упрека му: Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела ...

Прочетете още

Свети Николай архиепископ Мирликийски чудотворец е един от най-великите светци, чийто живот и служение Църквата е приравнила  до равнопоставеност на апостолите Христови.

Св. Николай се е родил във втората половина на 3 в. в Мала Азия, в градчето Патара – пристанище на Средиземно море, в района на Мир Ликийски (днес част от гр. Демре в Турция), който по това време влиза в римската провинция Азия. Не са ясни годините на раждането и упокоението на светеца (от ок. 260 г. – до ок. 340 г.) За сметка на това със сигурност се знае датата на неговото успение – 6 декември. Това е деня, в който и до сега Светата Църква почита паметта му. Най-ранните ръкописни редакции, съдържащи ...

Прочетете още

В дните, когато Иисус ходил по земното лице, мнозина от негови съвременници не само чували, но и виждали действените чудеса, които Той вършил.

Веднъж когато Синът Божий отивал към Йерихон - най-ниско намиращото се под морското равнище населено място в света, съвсем близо до града, край пътя стоял Вартимей. Той бил беден човек, който с просия успявал да си докара сиромашка прехрана.

Действително, начинът му на живот бил белязан от фактор, поради който му се налагало да живее оскъдно. Той, Вартимей, синът Тимеев, бил сляп и това правело живота му тежък. Ден след ден, той разчитал на оскъдното човешко милосърдие и това му причинявало сърдечна мъка.

Докато мислено бил унесен в тъгата си, Вартимей ...

Прочетете още

Празникът Въведение Богородично е постановен и включен в годишния богослужебен канон, още през първите векове на дълбоката християнска древност. В началото той се чествал самостоятелно, като отделно тържество, а по-сетне е бил прибавен към цикъла на т.н. Богородични празненства, свързани пряко с живота на Божията Майка.

Самото название Въведение, оказва на съдържанието на събитието, което се третира с такива сладкогласни химни и величания на тоя ден – събитието на Богородичното въвеждане в храма, извършено съгласно даденото обещание от непорочните Йоаким и Анна – родители на Света Дева Мария.

Щом навършила три години, малката Мария била отведена в ...

Прочетете още

По плът ние сме пръст и веднъж слезли на последната си житейска спирка, смъртта ни връща отново в земята. Пръст при пръстта. Такава е неумолимата действителност на света, в който живеем. Свят преходен и мимолетен. Ала ние притежаваме нещо, което ни различава от заобикалящия ни материален свят. Имаме не само тяло, но и душа. Две основания цялостни и единни, взаимно проникващи едно в друго и в постоянно взаимодействие помежду си.

Несъмнено, където има сливане на два различни компонента има и конфликт. Погледнато в нашия случай, и тялото, и душата, търсят мотив за първенствуващо надмощие. Надмощие, при което плодовете от върховенството на едното от тях, са тъжни и ...

Прочетете още

Веднъж един еврейски законник като научил, че Иисус поучавал учениците Си и народа в близката околия, станал и отишъл да го види с очите си.

След като послушал що говори на хората, законникът решил да провери знанията на прочутия Учител от Галилея върху закона Божий, станал посред, и изкушавайки Иисуса Му рекъл: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? Божият Син знаел, че начетеният човек пред Него познава на пръсти еврейския закон и затова на формалния си въпрос, законникът получил от Христа и такъв отговор: В Закона що е писано? Как четеш?

Законникът осъзнал, че е принуден сам да отговори на собственото си запитване, и цитирал ...

Прочетете още

Бог е Творец на ангелите и на хората. Ангелите са добри духове, служители на Бога. Те са невидими за нас. Ангел значи “вестител”. От разказа за Рождество Христово се знае, че ангели известили на пастирите в полето за раждането на Иисус Христос.

Наричаме ги добри духове или добри сили, защото помагат на хората в трудни моменти. Те се изобразяват с ореол, заради тяхната святост, както и с крила, защото се движат мълниеносно в изпълнение на Божията воля. Ангелите са служители на Бога и изпълняват неговите заповеди. Както в човешкото общество различните хора изпълняват различни служби, тъй и ангелите изпълняват различни служби в Божието царство.

А как са произлезли те, каква е тяхната природа и назначение, изобщо какво знаем за тях?

Прочетете още

Веднъж Иисус в присъствие на учениците Си и на много народ, след като пояснил на книжниците Израелеви причината, поради която седи на обща трапеза с митари и грешници, се обърнал към фарисеите и казал: Вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца.

Такова едно изобличение засегнало мнозина от слушащите Иисуса, но Христос не им оставил време за лицемерно възмущение и веднага започнал да разказва притча:  Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво.

Началото на този разказ поставило в недоумение една част от присъстващите. Правейки преценка на чутото, богаташът за когото им разправял Иисус, би трябвало да бъде несметно богат, предвид факта, че не всеки състоятелен човек, може да си позволи такъв лукс на всекидневно разточителство. Но портретите с шумни празненства, песни и веселие в картинната галерия на разказваното от Христа, се сменили мигом с друг, коренно противоположен на тях образ. Имаше тъй също ...

Прочетете още

Село Басарбово и сега съществува близо до град Русе. Преди повече от 300 години то било малко, но китно. Хората живеели бедно в ниски прихлупени къщи.

Там имало един много добър човек, който имал чиста душа. А знае се, че душата е най-ценното нещо, защото е безсмъртна. Умът на Димитрий бил толкова извисен над земното, че мислите му блестели като росните капки на разцъфнал пол­ски цвят. С топли чувства, той обичал всички хора, не само добрите, но и лошите. Дори лошите обичал повече, защото жалел, че те не съзнават, когато вършат зло. А добрата му воля била непоклатна и във всичко избягвал греха.

Когато човек има чиста душа, бързо се устремява към Бога. Никой не знаел какво става в душата на Димитрий, но забелязвали, че той живее просто, скромно и тихо, но много ...

Прочетете още

Смъртта в този живот е неизбежна и все пак от край време хората се опитват да отсрочат срещата си с нея. В копнежа си за умствено, душевно и телесно здраве, людете обичайно възлагат цялата си надежда на лекарите. Но както и навремето, така и днес медицината на практика нерядко професионално и несмутимо гасне немощна в тревожните очи на болния умиращ човек.  

По този повод, свети апостол Лука в евангелието си разказва две чудни истории от земния живот на Един Лекар, в чиято власт са здравето и живота на всеки един от нас.

След като Иисус бил помолен да напусне земята гадаринска, Той се качил на кораб и се завърнал в своя град Капернаум. Там на брега го очаквали много тълпи с народ. Чакал го и един човек на име ...

Прочетете още

Св. великомъченик Димитрий се родил в град Солун от благородни и благочестиви родители: баща му бил управител на този град и тайно вярвал в Господа Иисуса Христа, поради жестоките гонения срещу християните в Римската империя. При раждането на св. Димитрия целият град се зарадвал и всички споделяли радостта на своя градски началник.

Когато Димитрий достигнал такава възраст, в която можел да има вярна представа за нещата и да разбира истината, родителите му го въвели в своя таен молитвен храм и му показали светите икони на Христа истинския Бог и Спасител, и на Пресветата Дева Богородица.

Научили го на светата вяра и му разкрили вредата от скверните езически богове, и от техните бездушни идоли. Димитрий с трепет слушал думите на своите родители, а Божията благодат невидимо действала ...

Прочетете още

Един ден Господ Иисус Христос се качил на кораб с учениците Си и отплавал към източния бряг на Галилейското езеро. Когато акостирали в гадаринската страна, назована така по името на град Гадара, на брега излезлите от кораба били посрещнати от тичащ към тях човек прихванат от нечист дух. Като приближил до тях, бесният покланяйки се на Иисуса, извикал: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!, защото - както изяснява по нататък св. ев. Лука - Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше.

Спътниците на Спасителя през нощта били вече преживели тежък кризисен период на уплаха. Плаването им било сполетяно от ...

Прочетете още

Днес Българската православна църква тържествено чества паметта на скромния и тих отшелник Иоан от Рила планина, когото още приживе нарекла земен ангел и небесен жител. Преподобният Иван, този сияен светилник от младини възлюбил монашеския път, избрал за себе си рилската планинска пустиня, където в духовен подвиг останал до края на живота си.   

Там в средата на Балканския полуостров, в недрата на Рила планина, както пише известният учен професор Йордан Иванов, блести повече от десет века насам сияен светилник на християнството – Рилската обител, така тясно свързана с името на нейния чутовен основател св. Иван, патрона на българския народ. Въздигнат още през първото българско царство, когато новата вяра имаше нужда от силна подкрепа, подържан и щедро даряван от благочестиви царе, велможи и население през второто ...

Прочетете още

Света Параскева Петка Търновска израснала в дома на вярващи, просветени и заможни хора. Отрано в нея се събудила ревност към Христовата вяра. Всеки ден тя посещавала Божия дом и с любов и трепет молитвено присъствала на богослуженията.

Когато отивала към храма и когато се връщала от него, сърцето на св. Петка винаги било изпълнено с голямо милосърдие. Тя често събличала наметалото си и скъпите си дрехи и ги раздавала на бедни хора и странници. Това направило впечатление на нейните родители и те започнали да я укоряват, че е неразумно великодушна към хора, които не само не разбират жестовете ѝ, но и не заслужават внимание. Но тя винаги простичко казвала Иначе не мога да живея! Всъщност това бил ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

В своите поучения Христос винаги е съобразявал умствената схватливост на слушателите Си, за да могат те да вникнат и долавят поуката от това, което са чули. Когато разговарял с книжници народни, Иисус и пряко, и косвено ги изобличавал в неправилно или умишлено извратяване смисъла на закона Мойсеев, а когато наставлявал людете или учениците Си, Иисус използвал ясни и не дотолкова сложни за тълкуване изразни средства.

Възприятията на всеки слушател са различни. Иисус често излагал поученията Си към народа в особена иносказателна форма. По този начин хората лесно запомняли чутото и впоследствие можели да се замислят върху неговия смисъл. Такъв бил и разказа ...

Прочетете още

Неизбежният дар, който смъртта поднася на всеки човек, внася тревога и ужас в живота на хората. Няма слава или богатство успели да му се противопоставят. Законът, който отнема последния дъх на всяко живо същество следва установената максима, че всичко родено, живее  за кратко и трябва  да  умре.  Да  такъв  е  закона  на смъртта, не - може, а трябва да умре.

Стонове дерат просторите, мечти изчезват дори без следа, а смъртта косѝ и изтребва сеейки болка и скръб. А тъжното в дадения случай е, че нямаме право да ѝ се сърдим за това, че си върши добре работата. Смъртта е просто събирач на дългове, с които нашите прародители малко след Сътворението задлъжняли на Бога.

Но, Създателят не остави мъртъвците да ...

Прочетете още

В мрака на нашите души, всяко Слово Божие е слънчев лъч, хвърлящ светлина върху тъмнината на греховния ни живот. Понякога се вслушаме в словото на Светото Писание, но когато то изисква от нас да подчиним нашата свободна воля с тази на Бога, то като че ли не ни се слуша и не искаме да го възприемем. Но както лечебния цяр за болното тяло не винаги е по вкуса ни, така е и с текста на днес прочетено евангелие, не ни се нрави, но е от съществено и жизненоважно значение за нас.

Думите на Спасителя: Но вие обичайте враговете си…(Лук.6:35), звучат така отдалечено, че ако не бяха самото сърце и живот на християнството, нямаше да им отдадем значение. Но както сърдечния пулс на тялото посочва дали човек е жив, така и тази заповед, ако се приведе в действие, става ключ за познаване тайните на християнството.

Нишката, която води до разбирането на непонятните заповеди дадени от Бога, може да ...

Прочетете още

Един ден Иисус, след като бил известно време в Юдея, се върнал в Галилея. Слухът за идването Му се разпространил мълниеносно. Множество народ се стекъл до брега на морето към Него, за да чуе какво казва и учи Той.

Всеки искал да го доближи. Всеки искал да го види. Хората се притискали към Иисуса. Принудили го да се качи на кораб и от там да продължи Своята проповед.

Корабът бил на известния в околността рибар Симон. Въпреки натегналата го умора от неуспешния улов през вечерта и той слушал поучението на Иисуса.

Времето се нижело неусетно и нищо от ...

Прочетете още

Телесно човек е създаден от пръст,  принадлежи на земята от която е взет и затова живота му прилича на сън и сянка. Но има нещо съществено, което го разделя от физичния свят. Той притежава дух, с неземно измерение и произхода му е от друго битие. Човек не е просто същество, а личност притежаваща свободна воля. Той волево може да избира критериите си за добро и зло и сам да изгражда нормите си на поведение спрямо Бог, човеците и заобикалящата го среда.    

Преходността на земния му живот го е научила, че материята няма шанс срещу смъртта. Прах при праха и пръст при пръстта. Нищо материално, не е в сила да му помогне, когато изминат годините ...

Прочетете още

На всекиго от хората е отсъдено да носи - кой по-лек, кой по-тежък кръст. Затова днес, когато се празнува Въздвижението на животворния кръст Христов, Евангелието ни напомня думите на Спасителя за доброволното носене на нашия житейски кръст.

Но какви са нашите кръстове, от какво се състоят те? - Много и разнообразни са техните съставни части. Преди всичко, животът е пълен с недъзи, болести, скърби и страдания. Трудовете, грижите за насъщния, изпитанията и бедствията, които всеки човек като член на семейството и обществото е принуден да понася, също тъй са обикновени елементи в житейския кръст.

Ала особено тежък бива той за едни, които на всяка стъпка срещат огорчения, несполуки и ...

Прочетете още

С изгубването на райската невинност, наченал и нравствения упадък в хората. След като покварата взела връх в поведението им, замъглила човешкия ум и устойчиво заменила висшите духовни стойности с груба материална сетивност. Преди повече от седем хилядолетия, стремежът към добродетели почнал да гасне и нуждата от Спасител на човешкия род ставала все по-потребна. Занизали се столетия след столетия. Човечеството стигнало точката си на пречупване, след която моралното изправление на душата щяло да бъде вече невъзможно.

Но Бог, който много обича човека, не допуснал хората да преминат предела, който да заличи облика на Божия образ в тях. На границата между ...

Прочетете още

Всяка наша правда малка или голяма в собствените ни представи е като замърсена дреха пред Бога. Няма дело, ни духовен подвиг чрез който човек сам да постигне спасението на душата си. Истина е, че за да наследи новия вечен рай, човек трябва първо и преди всичко да има вътрешно желание за това. Иисус дойде, за да откупи човека от греха и смъртта, но насила Той няма никого да спаси. Христос даде възможност на хората от всички народи и племена, ако вярват в Него и следват примера Му да наследят вечна радост у Бога и да насядат около трапезата Му в Царството Небесно.

В нравоучителните Си разкази, Иисус неведнъж се е ползвал от реалистични картини и събития, с помощта на които е разкривал дълбочината на ...

Прочетете още

Протоиерей Алеко Рачев

На сутринта, след славното Си Преображение на Тавор, Иисус тръгнал да слиза от върха на планината заедно с Петър, Иоан и Иаков към нейното подножие, където предната вечер бил оставил другите Си ученици.

Когато Христос вече ги приближил, забелязaл смутените им изражения посред струпалия се народ. Сред тях имало книжници израелеви и един баща с болен син, който бил зле измъчван от бесноват дух.

Изтерзаният родител много страдал за чедото си и не спирал да търси помощ навсякъде. Той подирил облекчение от злочестината си дори и при учениците на Иисуса, но ...

Прочетете още

След като Иисус нахранил повече от пет хиляди души по чудесен начин с пет хляба и две риби, Той накарал учениците Си да влязат в кораб, за да минат преди Него на отсрещния бряг, а Сам Той се качил на тамошната планина, за да се помоли насаме. Синът Божий имал нужда от малко лично време, за да изживее мъката Си по смъртта на св. Иоан Предтеча.

Дошла нощта. Далеч от брега, адска стихия закипяла под кораба на избраните от Господа човеци и вече била готова да ги погълне.

В това време Иисус в душевен мир молитвено беседвал с Небесния Отец. Когато привършил молитвата Си, Спасителят се обърнал към морската шир, слязъл до брега, стъпил на водата и тръгнал по водната ...

Прочетете още

Знанията, които хората придобиват за заобикалящия ги свят с неговите процеси, закономерност и природни явления, се базират на човешкия практически познавателен опит, на теоретичните му съждения и на неговите логически умозаключения в най-широк смисъл на думата.

Функционирането на човешкото тяло зависи от поддържането на основните му жизнени процеси, така както това се отнася и за всеки друг жив организъм. Храненето регулира жизнените функции на плътта като я снабдява с необходимите ѝ хранителни вещества. За да приведе към действие този процес, на човек не му ...

Прочетете още

Било времето от последното трето благоприятно лето от общественото служение на Сина Божий и тридесет и третата година от рождението Му по плът. Иисус бил показал вече неброими примери на човечност и нравствени постъпки, с които Той променял коравосърдечните души на хората. Ала земното му време вече изтичало. Добата на доброволните Му страсти, чрез които Той извършил изкуплението на човечеството наближила и Иисус заговорил на учениците си, че Той трябва да отиде в Йерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне .

Потискащи били за учениците Му думите, с които Той ги информирал за ...

Прочетете още

Кой е този мъж или коя е тази жена, които да не копнеят в душата си за мир и сърдечно веселие. Това желание не е плод на непостижима мечта, нито пък на идеализирана нереалност. Бог сътворил човека, поставил го в градината Едем и там мъжът с жена си наченали да обгрижват рая, който изпълнил дните им с радост и наслада. Но дяволът от завист наклеветил пред Ева Бога, че не е казал истината за дървото на познанието и така последвалите събития станали причина в живота на прародителите ни да влезе смъртта, за която красотата, младостта и земното щастие човешко нямат никакво значение. Така омерзението на човечеството като плод от сатанинската клевета достигнало пика на падението си в отдалечаване на човек от Бога и дори отричането му от Него. Грехът белязал човешкия ум, материализирал концепцията му за света и хората станали злонравни и безчовечни.

Така век подир век погубените мечти разбити от смъртта и болестите  изчезвали  безнадеждно…

Прочетете още

Вече две хилядолетия църковните проповедници черпят вдъхновено от Божието Писание душеполезни слова за полза на всички нас, които, като добри християни, да слушаме с наслада, тишина и голямо внимание. През целия богослужебен кръг Православната църква предлага на вниманието на своите чеда подбрани евангелски текстове, които да се прочитат в неделни и празнични дни. Така важни събития и дела през земния живот на Спасителя,  остават трайни и свежи в паметта ни.  

С такъв предмет на актуалност е и днес четеният евангелски разказ, с чийто въпрос е съотнесен и отговорът на станалото тогава чудо: Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? (Мат. 9:2)

Погледнато исторически, в евангелските текстове са споменати двама разслабени. Единият е изцереният ...

Прочетете още

След като извършил много чудеса в гр. Капернаум, Иисус се качил на кораб с учениците Си и отплавал към източния бряг на Тивериадското езеро. Когато стигнали там, от пущинаците на скалистия морски бряг срещу тях изкочили двама бесновати, които от много години страдали от мъчителното действие на зли духове. Те били страшни на глед, гневни и свирепи и представлявали опасност за всеки човек, изпречил се на пътя им.

Ап. Марк, който също описал тази история, насочва вниманието си особено към единия от двамата злощастни човеци. От неговия разказ разбираме, че бесноватите имали живелище на гробищата, денем и нощем обикаляли там и се скитали по хълмовете, викали, удряли се с камъни, и никой не можел да ...

Прочетете още

В древност почти всички религии били идолопоклоннически  и политеистични. Измежду всички народи на изтока един само Израил почитал Истинния Бог. Но евреите не били изолирани от другите народи. Те влизали в контакт с тях и постепенно започнали да приемат елементи от техните религии. Обаче Всевишният не изоставял израилтяните и по различно време въздигал измежду тях човеци, наречени пророци, чиято задача била да пробуждат човешката съвест, да заклеймяват идолопоклонството и да привеждат Божия народ чрез покаяние в правия път на чистата вяра.    

Днес Православната църква прославя един от тези пророци, живял 900 години преди Рождество Христово, а именно славния пророк Илия! Този изключителен човек се явил като най-пламенен ветхозаветен изобличител на идолопоклонството и възторжен проповедник на вярата в ...

Прочетете още

Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите. Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, - и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми. Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце. Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя. Чуй ме по-скоро, Господи; духът ми изнемогва; не скривай лицето си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб. Дай ми дa чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми, Господи, пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си. Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам. Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ дух да ме води ...

Прочетете още

Като потомци на Адам и Ева, ние не само онаследяваме първородния грях, но с неприкрито задоволство от хиляди години го усвояваме и преумножаваме плодовете му. Животът в райската градина бил блажен и пълен с радост поради невинността на Адам и жена му. Тъгата и болката били непознати за прародителите ни, поради което те не осмислили каква беда навличат на себе си и на нас, техните потомци, с лекомислената си постъпка.

Горчивият опит не закъснял. Първите човеци разбрали, че ...

Прочетете още

      ...

     Дойдете всички, които сте в скърби, да се помолим на атонския богоносен отец, явен в последните времена, на светия Паисий от Фараса: та по неговите молитви да избегнем всички житейски нападения; защото той имаше премного дарования.

     ...

   Ние, недостойните, никога, Богородице няма да престанем да говорим за твоята сила, защото, ако Ти не бе се застъпвала с молитви, кой щеше да ни избави от толкова големи беди? Кой щеше да ни опази досега свободни? Няма да отстъпим от Тебе, Владичице, защото Ти винаги спасяваш Твоите раби от всякакви беди.

     ...

Прочетете още

Посредством очите си ние, хората, си съставяме в триизмерен образ картината на заобикалящия ни свят, но начинът, по който го възприемаме вследствие  на познавателния процес, до голяма степен зависи от капацитета и услужливостта на нашите ум и вяра.

Представите ни за света като отражение в нашето съзнание, не зависят единствено от това, какво се случва с нас и около нас, а от нашия мироглед и от това, как ние го разбираме и възприемаме.

Нашата воля е свободна и затова умът ни може да отхвърля и да одобрява съждения, напълно различни от схващането на християнския мироглед.

В духовен аспект Бог категорично точно дефинира стойността на нашето зрение: Светило за тялото е окото. Затова, ако ...

Прочетете още

Бог, като Творец на всичко видимо и неосезаемо за нашия свят, знае за теглилата и мъките, съпътстващи живота на човек, с които той съжителства като отплата за отдалечаването си от Господа и като тежка дан на греха.

Безграничен в любовта и милосърдието си към хората, Бог слезе при отдалечилото се от Него човечество, за да го изкупи от греха и смъртта и да го примири със Себе си.

В Евангелското слово е записано, как Иисус наченал Своята проповед за приближаващото се Царство Небесно и как призовавал хората към покаяние. Но за да остане проповядваната истина незабравена вечно, Той избрал свидетели, които проповядвали чудесата Му и славното Му Възкресение по целия свят, като просветили всички народи. Христос вървял и по ...

Прочетете още

Честването на всеки светийски празник е духовна радост. И както, когато нощно време запалим светило и то свети, носейки ни наслаждение от възможността да виждаме, така и празникът на даден светец ни озарява с духовна светлина, която осветява не лекия път към спасението.

Днес радостта ни е особено голяма, защото Православната ни църква, равнопоставено прославя двама многоизвестни свети мъже и тяхното славно служение, което чрез очите на историята, в зората на третото хилядолетие след Рождество Христово, се показва все така чутовно във величието си.

Светите вселенски учители Петър и Павел ведно с другите Христови апостоли и ученици, с непоколебимата си проповед за Разпнатия, но ...

Прочетете още

Във всеки календарен ден от годишния кръг на Православната църква, благоговейно се пази животоописанието на мъже, жени и деца, които до последното си издихание не са отпаднали, но винаги са имали пред очите си началника и завършителя на вярата – Иисуса (Евр. 12:2).

Първата неделя след Петдесетница, Православната църква ублажава паметта на всички светийски чинове, изповедници на вярата Христова, засвидетелствали с дела в света вярата си под благодатната помощ на Светия Дух. В този неделен ден, отбелязван по древна традиция така още от края на IV в. по образец на св. Йоан Златоуст, и днес се възпява и величае богоугодния живот на тези Божии човеци, получили венеца на вечния живот, от праотеца Адам до ...

Прочетете още

В един паднал свят на греха и злото, делото на човешкото възстановяване наложило действие на самопожертвувателно изцеление, каквoто единствено страдащият и разпнат на кръст Богочовек Христос е можел да предложи. Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи – т.е. всички наши немощи. Което не е възприето, не е излекувано – но нашият изцелител Христос е възприел в Себе си всичко, дори смъртта.

Смъртта има както телесен, така и духовен аспект и по-страшният от двата е духовният. Физическата смърт е разлъчване на душата от тялото на човека, а духовната – разлъка на човешката душа с Бога. Когато казваме, че Христос става послушен дори до смърт, трябва да мислим не само за телесните страдания, които Христос ...

Прочетете още

На този свят, всеки от нас има своя малък дял от време, през който да покаже своята човечност. Дни и нощи, години наред, в нас действат конфликти на душевна добродетел и чувствен егоизъм.

Някога, след трагичните събития, записани в Стария Завет, когато Адам поради непослушанието си бил поставен вън от Рая, между човека и Бога застанал грехът. Съвестта на хората се помрачила, те започнали да се отдалечават от знанието си за истинския Бог, развратили се и наченали да се покланят на идоли, създавани от тяхното въображение. Така настанали времена на нравствен упадък, за които днешният цивилизован свят дава осезаема представа.

Бог претеглил злините на древните хора и ...

Прочетете още

Днес Светата Църква насочва вниманието ни върху едно важно и знаменателно за нея събитие – Първия вселенски събор. Този събор с историческо значение, имал за цел да положи основите на догматическите истини на Православието, като утвърди правилното учение за Иисус Христос. Тогава били съставени първите 7 члена от нашето Верую, което ние изповядваме и до днес (заедно с другите 5 члена, които щели да бъдат написани по-късно).

През 325 година, св. цар Константин, наложил се вече като едноличен владетел над цялата империя, която се простирала по целия европейски континент, знаел за разногласията в Църквата. В началото на IV в. Църквата Христова не била разделена, но се раздирала от ереси и разколи, които изниквали и изчезвали и повличали след себе си голямо множество от паството на Православието. Макар че император Константин все още не ...

Прочетете още

На днешния ден Църквата си спомня за едно от най-великите си тържества - Възнесението на Господа и Бога нашего Иисуса Христа. Свети Йоан Златоуст в словото си за този празник твърди, че е станало в действителност сприятеляването на човек с Бога. Старата вражда, която се изтрива днес, не се е случила понеже Бог е намразил силно човека, а защото творението е било твърде безразлично към Твореца. Спасяването на човешкия род, продължава светият архиерей, се е случило не поради покаянието на човека, а поради безпределната любов на Бога към Неговото творение.

Четиридесет дни след великото си славно Възкресение, Господ Иисус Христос на няколко пъти се явявал на учениците Си. Той многократно им ...

Прочетете още

В светото евангелие се разказва за това, как Господ Иисус Христос изцерил един слепороден човек. Излизайки от храма, Иисус съгледал един слепец, който просел милостиня. Апостолите Христови, както и мнозинството евреи, вярвали въз основа на Мойсеевия закон, че всяко голямо злополучие сполетява човека заради неговите лични грехове или заради греховете на родителите му. В отговор на зададения въпрос от учениците Му за това, чия е вината, за да се роди човекът сляп, Иисус им казал: Не е той съгрешил, нито родителите му, но да се явят делата Божии върху му. И така станало ясно, че няма виновни, за да се роди този човек сляп, но че Божията воля е решила това и че Бог допуска страдания за хора, които иначе не биха имали такъв жребий.

Докле съм в света, светлина съм на света - рекъл Иисус и като се навел към земята, направил малко кал от земната пръст и ...

Прочетете още

В древни времена, големите, а и по-важните стратегически градове, били заградени със защитни крепостни стени. По такъв начин бил укрепен и град Йерусалим. Пропускателният режим при него ставал през специални укрепени врати-порти, които били добре охранявани.

Такива врати Йерусалим имал и в североизточната си част на стената, наречени Овчи порти. Близо до тях имало къпалня с пет притвора, наречена Витезда. В тези помещения, лежали и множество болни, слепи, хроми и изсъхнали, които очаквали изцерение, тъй като по воля Божия, Ангел Господен от време на време раздвижвал водата и тя ставала лековита за ...

Прочетете още

Изтекъл и последният час от непоносимата хегемония на смъртта, с която тя властвала над хората. На третия ден след разпъването, убиването и полагането на Иисус в хладен гроб, много рано в първия ден от еврейската седмица Богочовекът Христос възкръсна от мъртвите и подари на всички човеци възможност за вечен живот.

Но актът на това велико събитие, като че ли останал за още малко време незнаен за тези, които така много обичали Божия Син. Мария Магдалина, другата Мария, Саломия, Сусана, Йоанна, както и Марта и Мария, с точност знаели мястото на пещерния гроб на Иисус, отдаден за погребението на Сина Божий от заможния Йосиф Ариматейски. Благообразният Йосиф спазвал ...

Прочетете още

Днес българският народ възторжено чества нашите първоучители и просветители св. равноапостоли Кирил и Методий. Славни са техните имена. Дивни са образите им. Свят е техният живот. Чутовен е подвигът им. Епохално е тяхното  дело. Скъпа и свещена за нас е тяхната памет.

Св. св. Кирил и Методий дадоха на славянските народи азбука и така им отвориха духовните очи за знание и просвета. Те бяха не само творци на славянската писменост и основоположници на славянската култура,  но и проповедници на Христовата вяра сред славянските народи. Тяхното дело беше и е дело Божие - Бог го устрои и ни изпрати двамата равноапостоли в най-решителния и съдбовен за нашия народ момент. То е дело Божие и защото то е имало за цел да доведе до Бога, до истинското ...

Прочетете още

Да се притечем, православни люде, към Божията премъдрост и да видим чудотворната икона на Пречистата Богомайка, Която именуваме след явяването София, Премъдрост Божия, защото беше одушевен храм на Единородния Син и Слово Божие. Затова Тя светолъчно сияе в пречестния Свой храм и весели нашите сърца - на идващите с вяра и гледащите със страх и благоговение тази пречиста икона, като мислим в нашите сърцата, че наистина е селение на Божията Премъдрост и промисъл на Неговото тайнство, защото гледаме Нейното огнезрачно изображение за упование на верните и се покланяме, като на истинното и пренепорочно Нейно девство в рождеството и отново след рождеството; от Нея излезе Божествен Огън, изгаряйки тленните страсти и просвещавайки нашите души и правейки ги чисти, чрез Него Отец и времената сътвори, и Той се нарече и Мъдрост, Слово и Сила, сияние на славата и Образ на Отчата Ипостас. И тъй,  и пак молим и, като падаме, целуваме пречестната икона на ... 

Прочетете още

Някога в древност, по Свещеното Предание, преди още да бъде сътворен човекът, Архангел Михаил низвергнал Деница - падналия дявол и служителите му от Небесата, за да нямат те вече общение с Бога и Неговите ангели. Там, извън пределите на човешката история, станала първата победа на доброто над злото.

От тогава този процес на борба помежду им станал постоянен, като в тази битка, след грехопадението на човека, били въвлечени и хората. Грехът силно помрачил умовете на праотците Адам и Ева, разстроил душевния им мир, те не намерили сили да се покаят и като последица от всичко това, смъртта навлязла в техния живот и в живота на целия човешки род.

Но по Божие обещание, дадено на праведния Авраам и чедата му, което се  изпълнило чрез въплъщението на Словото Божие, Новият Адам - Христос, излекува ...

Прочетете още

След унижението, мъчението, разпятието и погребението на Иисус, апостолите Христови обезверени, изпаднали в мрачно униние и вярата им в приближаващото се Небесно Царство на Божия Син се сринала.

Радостната новина, възвестена от двата светлозарни ангела, за Възкресението на Иисус от мъртвите, изпълнила с неземна радост сърцата на жените мироносици. Магдалина Мария и Йоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, обадили за Христовото Възкресение на апостолите, ала както споменава св. ев. Лука, техните думи им се показали празни, и не им повярвали.

Малко по-късно, Иисус се явил на двама от ...

Прочетете още

Архангелите и Ангелите се удивяваха на твоето житие, светителю отче Игнатие, как ти от ранни години си имал голяма любов към Бога и по Неговите заповеди неотклонно си прекарвал живота си. Като се удивяваме на това твое благоразумие, с умиление ти викаме:

Радвай се ти, който със своето рождение утеши твоите скърбящи бездетни родители.

Радвай се, прекрасна клонка на честен род.

Радвай се, непрестанно веселие на твоя Ангел ...

Прочетете още

След възкресяването на Лазар, Господ се отправил с учениците Си за Йерусалим. Обикновено Спасителят винаги дотогава бил влизал в свещения град, ходейки пеш и с дълбоко смирение. Но сега Той пожелал да влезе в свeтия град възседнал на осле. Затова, като приближил едно близко до Иерусалим село, Иисус изпратил в него двама от учениците Си и им рекъл: Идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте. И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати ...

Прочетете още

На днешната събота, наречена Лазарова, православната църква ни предлага евангелския текст, в който е описано едно от най-значимите събития от земния живот на Иисус, с което Той доказал Своята власт над смъртта.

Лазар бил близък приятел на Иисуса Христа. Живеел в едно малко градче на име Витания, което се намирало недалеч от Иерусалим. Той имал две сестри – Марта и Мария, които били благочестиви жени и като брат си твърдо вярвали, че Христос е Син Божи. Спасителят често посещавал техния дом и беседвал с тях за Царството Божие.

Но ето че Лазар тежко се разболял. Марта и Мария изпратили свой човек при Господа да Му кажат, че оня, когото Той толкова много ...

Прочетете още

И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

Този евангелски текст ни приближава към скръбните събития от последните земни дни на Спасителя. По случай празника Пасха, Иисус и учениците Му се отправят за Иерусалим. По пътя Христос им открива в последователен ред това, което ще стане с Него.

Всички мълчали, докато Спасителя говорил, но неочаквано и неуместно братята Иаков и Иоан, се приближават до Иисуса и желаят да седнат до Него от двете Му страни, когато ...

Прочетете още

Днешната евангелска история ни разказа за тежката горест на един баща, комуто бесноват дух зле измъчвал детето. Изтерзаният родител много страдал за сина си и не спирал да търси помощ навсякъде. Потърсил облекчение от злочестината си дори и при учениците на Иисуса, но светият евангелист Марко пише, че те без Наставника си, не могли да намерят нито достатъчно вяра, нито сила да му помогнат. 

Така в обкръжението на множество люде, тази неудача на избраните за апостоли от Спасителя мъже, станала претекст за препирня между тях и книжниците израилеви. Това прение толкова много се усладило на Мойсеевите законници, че те с неистова радост и презрение иронично се заприсмивали на тъжните ...

Прочетете още

На всеки от нас е отсъдено да носи кръст. Животът ни поднася скърби и страдания с грижите си за насъщния и с огорченията, които понасяме през земните си дни, за чиято тежест ние много допринасяме. Бог не желае нашето страдание и смърт и заради това Той чрез Христа ни изпрати семето на вярата, правдата и любовта.

Но посяхме ли ние това спасително семе в сърцата си? Сеем ли го в сърцата и душите на нашите деца? Разнасяме ли го между ближните си по училища и обществени учреждения? За жалост го правим твърде малко или дори никак. Това от своя страна, дава възможност доброто семе да се тъпче и заменя с плевелите на безверие, омраза и ...

Прочетете още

Днес е ден на светлия празник Благовещение. Това многоочаквано в отминалите векове събитие е тържество, което показва Божествено явление, носещо радост за целия свят,  станало начало на нашето спасение. Обещано в миналото, като клетва дадена от Бога на праотците Авраам, Исаак, Йаков и Давид, това изпълнено обещание съединило Бог с човечеството и изпълнило пророчествата за нашето спасение в лицето на Пресвета Дева Мария.

Дошло времето и настъпил часът Сина Божий да се слезе от Небесата, да се въплоти чрез Дух Светий и да стане човек. В цялата история на човечеството, само ...

Прочетете още

Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани вземи си одъра и ходи?

Жив и дълговечен въпрос отправен не само към непосредствените очевидци и свидетели на чудесното изцеряване на капернаумския разслабен, но и към всички нас, слушащи отново тази история, станала столетия назад във времето. Това е така, защото Св. Евангелие не е просто историческа хроника, а божествен извор на действеното Слово Божие.

През земния си живот, Христос извършил много дела, от които светите евангелисти са записали малка част в свещените книги на Новия Завет. Действително Божият Син обходил много градове, села и паланки. Евангелските текстове са документирали, че ...

Прочетете още

Достатъчно е да кажем, че и Сам Спасителят преди да излезе на обществено служение, прекара в пустинята четиридесет дневен строг пост. И сам Той, т. е. Бог в човешка природа, Богочовекът избра поста като най-съкрушително оръжие за борба с плътта. Какъв по-убедителен зов за нас да постим?! При това като се смилява над немощта на телесната природа, Бог чрез св. Си Църква ни приканва не постоянно, а само в определено време към пост.

Св. четиридесятница завършва с най-светлия християнски празник – Възкресение Христово. Блажени са, които от сърце и душа искат да се възползват от най-умилителните майчини молитвени позиви и увещания на ...

Прочетете още

Първата неделя на Великия пост, неделя, която Православната църква е определила да се празнува като Тържество на Православието. Исторически погледнато, причината за този празник се корени в победата над ереста на иконоборството, която в продължение на повече от столетие подривала основите на православния свят.

Преди две хилядолетия предразсъдъкът на високомерните юдейски старейшини не им позволил да приемат Иисус за Син Божий. В допълнение към това, голям проблем се оказали и приспособените за лични изгоди верови и обществени норми на живот, изведени от истинския смисъл на закона Мойсеев. Ето защо, за слуха на мнимата праведност на тези старейшини било тежко да ...

Прочетете още

Пост – общият смисъл на тази дума е бдение, бодърствуване, зорко, напрегнато внимание. Пост, това е все едно будна стража над общочовешкия, служебния и християнския си дълг. И въздържанието от изобилна и блажна храна, към което Св. църква в определени дни, седмици и месеци през годината ни зове, наричаме пост, постене. Това само по себе си говори за особено голямо значение, което св. Църква отдава на това телесно въздържание, на тия доброволно и съзнателно възприети от нас- нейните чеда- хранителни лишения и гладувания. Очевидно постът и в религиозния, в църковния смисъл на думата е равнозначен на най-будна духовна стража, на най-победно и съкрушително оръжие срещу попълзновенията на злото, който на ...

Прочетете още